Майкъл Конъли
Черната кутия (23)

22.

„Ка Дел Соле“ беше станало любимото им място. Срещаха се там по-често, отколкото където и да е другаде в града. Изборът им се основаваше на романтика, вкус — и двамата харесваха италианската кухня — и цена, но главно на удобство. Ресторантът в Северен Холивуд се намираше на еднакво разстояние като време и трафик от домовете и службите им, с известно предимство за Хана Стоун.

Предимство или не, Бош стигна пръв и го настаниха в обичайното им сепаре. Хана го бе предупредила, че може да закъснее, защото часовете й във възстановителния център в Панорама Сити се изместили след непредвидения разговор с Менденхол. Хари си носеше работа и нямаше нищо против да почака.

До края на работния ден в „Неприключени следствия“ Дейвид Чу бе успял да състави кратки предварителни биографии на петимата, към които Бош искаше да насочи вниманието си. Като използваше публични и служебни бази данни, за два часа Чу събра толкова информация, колкото преди двайсет години Хари щеше да намери за две седмици.

За всеки от петимата имаше по няколко страници. Бош ги носеше в папка, наред с разпечатки на снимките, направени от Дръмънд и Анеке Йесперсен на борда на „Сауди Принсес“, както и превод на публикувания в „Берлингске Тидене“ репортаж с нейни фотографии.

Отвори папката и препрочете статията. Носеше дата 11 март 1991-ва, почти две седмици след края на войната и началото на мироопазващата операция. Публикацията беше кратка — просто пояснителен текст към фотосите. Поради използваната елементарна програма за превод, която не улавяше граматичните нюанси и стила, на английски материалът звучеше тромаво и грапаво.

Наричат го „Плаващия хотел“, но няма съмнение това боен кораб. Луксозният лайнер „Сауди Принсес“ никога не напуска пристанището, но винаги има строга охраната. Британският плавателен съд е нает от Пентагона и временно се използва за отдих и възстановяване на американски военни от операция „Пустинна буря“.

Мъже и жени служещи в Саудитска Арабия от време на време получават тридневни отпуски и след примирието търсенето на лайнера е много огромно. „Принсес“ е единствено място в консервативния Персийски залив, където военни могат да употребяват алкохол, правят приятелства и не обличат камуфлажна униформа.

Корабът е закотвен в пристанището и строго охраняван от въоръжени и униформени морски пехотинци. (Пентагонът моли журналистите, които посещават, не могат да разкриват точното му местонахождение.) Но на борда няма униформи и животът е вечен празник. Има две дискотеки, десет денонощни барове и три басейни. Военните, които дислоцирани в района седмици и месеца и са избегнали ракети „Скъд“ и куршуми на иракчаните, разполагат със седемдесет и два часа за забавление, пиене и флирт с другия пол — всички от нещата, забранени в лагер.

„За три дни ние пак сме цивилни — казва Брайън Бентли, двайсет и две годишен войник от Форт Лоудърдейл, Флорида. — Миналата седмица участвах в престрелка в столицата Кувейт. Днес си пия биричката с приятели. Това с нищо не можеш да го замениш“.

Алкохолът в барове и около басейн се лее свободно. Победата на Съюзниците е чест празник. Мъже на корабния борд са повече от жени в съотношение петнайсет към едно, отразяващо състава на американската войска в Залива. И не само мъжете на „Сауди Принсес“ биха искали да е по-голямо равенство в процентите.

„Откакто съм тук, не ми се е налагало сама да си плащам пиенето — казва Шарлот Джексън, военнослужеща от Атланта, Джорджия. — Обаче постоянните свалки на момчетата започват да ми писват. Ще ми се да си бях взела хубава книга за четене. Сега щях да съм си в каютата“.

Въз основа на думите на Брайън Бентли за участието му в престрелка Бош реши, че репортажът е написан близо седмица преди да го публикуват в „Берлингскс Тидене“. Това означаваше, че Анеке Йесперсен сигурно е била на борда някъде през първата седмица на март.

До този момент не беше обръщал особено внимание на материала за „Сауди Принсес“. Ала положението се променяше с установената връзка между журналистката и бойците от 237-а рота на кораба. Той разбираше, че се е натъкнал на двама потенциални свидетели.

Извади джиесема си и набра номера на Чу. Отсреща се включи гласова поща. Партньорът му вече си беше тръгнал от работа и Бош предположи, че си е изключил телефона. Остави му съобщение, като говореше тихо, за да не смущава другите клиенти в ресторанта.

— Дейв, аз съм. Искам да ми провериш две имена. Открих ги в репортаж от деветдесет и първа, ама какво пък, по дяволите, дай да опитаме. Първото е Брайън Бентли от Форт Лодърдейл, Флорида. Второто е Шарлот Джексън. Пише, че била от Атланта. И двамата са военнослужещи и са участвали в „Пустинна буря“. Не знам в кои войски, не се казва в статията. По онова време Бентли е бил на двайсет и две, значи сега е на четирийсет и две-три. Възрастта на Джексън не е посочена, но може да е между трийсет и девет и петдесет, да речем. Виж какво ще намериш и ми се обади. Мерси, партньоре.

Затвори и погледна към входа на ресторанта. Все още нямаше и следа от Хана Стоун. Изпрати кратък есемес на дъщеря си, за да я попита дали си е взела нещо за ядене, после се върна към папката.

Прелисти събраните от партньора му биографични материали за петимата бойци. Четири от тях започваха със снимки, взети от шофьорските им книжки. Тази на Дръмънд липсваше, защото бе служител на закона и в база данните на Управлението за автомобилен транспорт нямаше информация за него. Бош се спря на сведенията за Кристофър Хендерсън. До снимката Чу с големи букви беше написал: „ПОЧИНАЛ“.

Хендерсън останал жив по време на „Пустинна буря“ и безредиците в Лос Анджелис като гвардеец в бойната 237-а рота, ала загинал в сблъсък с въоръжен крадец в популярния ресторант „Стиърс“ в Стоктън, където работел като управител. Чу бе приложил вестникарски репортаж, в който се казваше, че Хендерсън бил нападнат, след като останал сам и затварял заведението.

Въоръжен мъж със ски маска и дълъг шлифер го принудил да влезе обратно в ресторанта. Случайно минаващ мотоциклетист станал свидетел на инцидента и се обадил в полицията, но когато пристигнали, ченгетата заварили входната врата отключена и Хендерсън мъртъв. Бил екзекутиран, застанал на колене в хладилното помещение. Сейфът в кабинета на управителя, където нощем държали оборотните пари, бил отворен и празен.

В публикацията пишеше, че Хендерсън се канел да напусне работата си в Стоктън и да отвори собствен ресторант в Мантека. Така и не успял. Според събраните от Чу сведения в интернет убийството не било разкрито и стоктънската полиция дори не идентифицирала заподозрени.

Биографичните данни за Джон Джеймс Дръмънд бяха много по-подробни, защото шерифът беше публична личност. Постъпил в Шерифското управление на окръг Станислаус през 1990-а и уверено се издигнал, докато през 2006-а предизвикал тогавашния шериф и спечелил крайно оспорваните избори. През 2010-а бил преизбран за втори мандат, а сега се целел във Вашингтон. Кандидатирал се за Конгреса с надеждата да представлява областта, обхващаща окръзите Станислаус и Сан Хоакин.

В разпространената онлайн политическа биография от първото му кандидатиране за шериф Дръмънд се описваше като преуспяло местно момче. Израснал само с майка си в Грейшиада Парк, квартал на Модесто. Минал през всички стъпала на Шерифското управление, дори по едно време бил пилот на единствения им хеликоптер, но издигането му се дължало на изключителните му организаторски способности. Обявяваха го за военен герой, участвал в „Пустинна буря“ като боец от Националната гвардия. По време на безредиците в Лос Анджелис през 1992-ра бил ранен от грабители, докато охранявал магазин за облекло.

На Бош му хрумна, че Дръмънд е единственият пострадал от 237-а рота в безредиците. Метнатата навремето бутилка можеше да е едно от дребните неща, които сега го изстрелваха към Вашингтон. Освен това му направи впечатление, че той вече е служел в шерифството, когато са го мобилизирали е гвардията в Персийския залив и после в Лос Анджелис.

В хвалебствената предизборна биография се посочваше и че по време на мандата на Дръмънд престъпността в окръг Станислаус рязко намаляла. Всичко това бяха само политически приказки и Хари продължи нататък със сведенията за четирийсет и шест годишния жител на Мантека Реджиналд Банкс.

Банкс работел от осемнайсет години като продавач в представителството на „Джон Диър“ в Модесто. Женен, с три деца. Получил степен „специалист“ в Модесто Джуниър Колидж.

При тази по-задълбочена проверка Чу също беше открил, че освен присъдата за шофиране в нетрезво състояние Банкс бил арестуван за същото още два пъти, което останало без последици. Бош също забеляза, че той е получил присъдата след арест в окръг Сан Хоакин, където се намираше Мантека. Двата му ареста в съседния окръг Станислаус обаче не бяха довели до повдигане на обвинение. Детективът се зачуди дали с това няма нещо общо фактът, че са бойни другари с шерифа на окръг Станислаус.

Следваше информацията за Франсис Джон Даулър, чиято биография не се различаваше съществено от тази на неговото приятелче Банкс. Роден, израснал и все още живеещ в Мантека, той следвал в стоктънския Сан Хоакин Вали Колидж, но не успял да завърши.

Бош чу тих кикот, вдигна поглед и видя усмихнатото лице на Пино, техния обичаен келнер.

— Какво има? — попита Хари.

Зачетох се във вашите документи, извинявайте.

Детективът погледна разпечатката за Даулър, после пак се обърна към Пино. Роденият в Мексико сервитьор се представяше за италианец, понеже работеше и италиански ресторант.

— Няма нищо, Пино. Но какво му е смешното?

Келнерът посочи най-горния ред.

— Тук пише, че бил роден в Мантека. Това му е смешното.

— Защо?

— Мислех, че знаете испански, господин Бош.

— Съвсем малко. Какво означава „мантека“?

— Мазнина. Мас.

— Наистина ли?

— Si.

Бош сви рамене.

— Когато са кръщавали мястото, сигурно са си мислели, че звучи добре. Сигурно не са знаели.

— Къде е тоя град, дето се казва Мас? — поинтересува се Пино.

— На север оттук. На около пет часа път.

— Ако идете там, направете ми една снимка. „Добре дошли в Мас“.

Засмя се и тръгна към клиенти на друга маса. Хари си погледна часовника. Хана закъсняваше вече с половин час. Когато извади джиесема си, за да й се обади и да провери какво става, установи, че дъщеря му е отговорила на есемеса с лаконичното „поръчах си пица“. Това означаваше пица втора вечер подред, докато той уж е на романтична вечеря със салата, паста и вино. Отново го обзеха угризения. Явно не беше способен да е онзи баща, какъвто знаеше, че трябва да бъде. Угризенията му прераснаха в гняв към самия него и това го изпълни с решимост да каже всичко, което възнамеряваше, на Хана — стига тя изобщо да се появеше.

Реши да й даде още десет минути и се върна към работата си.

Даулър бил на четирийсет и осем години, точно през половината от които работел в „Козгроув Агрикълчър“. В графата за длъжност пишеше „транспортни услуги“ И Бош се зачуди дали това означава, че още е тираджия.

Също като на Банкс, в досието му фигурираше арест за шофиране в нетрезво състояние в окръг Станислаус, останал без съдебни последици. Освен това имаше издадена заповед за арест заради неплатени глоби за неправилно паркиране в Модесто, която чакаше в компютъра от четири години. Това щеше да е напълно разбираемо, ако живееше в окръг Лос Анджелис, където в компютъра отлежаваха хиляди такива заповеди. Докато някой полицай не спреше издирваната личност и не провереше името й в системата. Ала на Бош му се струваше, че малък окръг като Станислаус би трябвало да разполага с достатъчно хора и време, за да издирва местните закононарушители. Явно връзките от „Пустинна буря“ и други места закриляха бившия боец от 237-а рота — поне в окръг Станислаус.

Тази очертаваща се схема обаче се губеше напълно в сведенията за Карл Козгроув. И той бил роден в Мантека, също четирийсет и осем годишен, но приликата с другите от папката свършваше с възрастта и службата в 237-а рота. Козгроув нямаше арести, имаше бакалавърска степен по селскостопански мениджмънт от Калифорнийския университет в Дейвис и беше президент и генерален директор на „Козгроув Агрикълчър“. В публикация от 2005-а на изданието „Калифорнийски производител“ се посочваше, че фирмата притежава около осемстотин хиляди декара ниви, градини и пасища в Калифорния. Занимавала се с фермерство и била един от най-големите доставчици на говеждо, бадеми и грозде в щата. И не само това, но произвеждала дори вятърна енергия. Карл Козгроув превърнал голяла част от пасбищата си във вятърни паркове и имал двойна печалба от електропроизводство и говеждо.

Що се отнасяше до личния му живот, статията го описваше като отдавна разведен със страст към бързи коли, хубави вина и фини жени. Живеел в имение до Салида в западния край на окръг Станислаус, имението било заобиколено от бадемова гора и имало хеликоптерна площадка, за да може Козгроув бързо да стига по въздух до който и да е от другите си имоти, например мезонет в Сан Франциско и ски хижа в Мамът.

Класическата история за богатия наследник. Козгроув управляваше фирма, която създал през 1955-а баща му Карл Козгроув-ст., започвайки с двеста и петдесет декара ферма за ягоди и една сергия за плодове. Вече седемдесет и шест годишен, той все още бил председател на директорския борд, но преди десет години предал юздите на сина си. Публикацията се фокусираше върху това как Карл-старши подготвил своя наследник за бизнеса и се погрижил синът му да покрие всичките му аспекти — от отглеждане на говеда до напояване и винарство. И пак тъкмо старецът настоявал синът да отдава дължимото на обществото по най-различни начини, например с дванайсетгодишна служба и Калифорнийската национална гвардия.

Статията обаче отдаваше на Карл-младши издигането на половинвековната семейна фирма до нови висоти и впускането й в смели нови начинания, главно с вятърните паркове, произвеждащи зелена енергия, и разрастването на веригата ресторанти „Стиърс“, която вече имала шест заведения из цялата Централна долина. Материалът завършваше със следното изречение: „Козгроув най-много се гордее с факта, че клиентите на който и да е от ресторантите «Стиърс» не могат да си поръчат обяд или вечеря, без да изядат или изпия нещо, произведено от неговата огромна компания“.

Бош препрочете последното изречение два пъти. То доказваше нова връзка между бойците от снимката на борда на „Сауди Принсес“. Оказваше се, че Кристофър Хендерсън е бил управител на един от ресторантите на Карл Козгроув — до убийството му в същото заведение.

Под репортажа в „Калифорнийски производител“ имаше бележка от Чу: „Направих проверка и на таткото. Починал през 2010 г. — от естествена смърт. Оттогава Младши сам командва парада“.

Хари го изтълкува в смисъл, че Карл Козгроув е наследил пълния контрол над „Козгроув Агрикълчър“ и неговите многобройни клонове. Това го правеше истински цар на долината Сан Хоакин.

— Здрасти. Извинявай.

Бош вдигна поглед и видя, че Хана Стоун влиза в сепарето. Тя седна до него, целуна го по бузата и каза, че умирала от глад.