Майкъл Конъли
Черната кутия (21)

20.

Чу беше на бюрото си, приведен над компютъра. Хари рязко дръпна стола си, премести го с облегалката напред до стола на своя партньор и го яхна.

— Върху какво работиш, Дейвид?

— Хм… просто проверявам полетите за Минесота.

— Без мене ли ще отидеш? Няма проблем, казах ти.

— Трябва или да отида, или да започна нещо друго, докато чакам.

— Прав си, трябва да отидеш. Пита ли кой може да дойде с тебе?

— Да. Готината Триш се съгласи. Имала роднини в Сейнт Пол, така че е навита, въпреки студеното време и всичко останало.

— Добре. Обаче я предупреди да внимава — О’Тул проверява всеки пътен лист.

— Вече я предупредих. Какво има, Хари? Виждам, че си развълнуван. Пак ли предчувствие?

— Адски си прав. Искам да видиш кои части от Калифорнийската национална гвардия са били пратени в Лос Анджелис по време на безредиците през деветдесет и втора.

— Би трябвало да е съвсем лесно.

— И после провери кои от тях са участвали в „Пустинна буря“ в Персийския залив предната година. Разбра ли?

— Да. Интересува те кои части са били и на двете места.

— Точно така. И щом съставиш списъка, искам да знам къде са били дислоцирани в Калифорния и какво са правили в „Пустинна буря“. Какви задачи са изпълнявали, такива неща. Ще се справиш ли?

— Няма проблем.

— Добре. Предполагам, че повечето части има онлайн архиви, уебсайтове, дигитални албуми и тем подобни. Търся имена. Имена на войници, които са участвали в „Пустинна буря“ през деветдесет и първа и на следващата година са били в Лос Анджелис.

— Ясно.

— Хубаво. Мерси, Дейвид.

— Знаеш ли, Хари, няма нужда да ме наричаш с малкото ми име, ако не ти харесва. Свикнал съм да ми викат на фамилия.

Докато го казваше, гледаше компютърния екран.

— Толкова ли е очевидно, а? — попита Бош.

— Просто ти се набива в ушите — отвърна партньорът му. — Нали разбираш, след като толкова време си ми викал Чу.

— Знаеш ли какво, ти само намери каквото ми трябва, и отсега нататък ще ти викам господин Чу.

— Няма нужда. Ще ми кажеш ли обаче защо са ти тия проверки? Какво общо има това с Йесперсен?

— Много общо, надявам се.

И Хари му изложи новата си хипотеза за случая: че Анекс Йесперсен е правила репортаж и е дошла в Лос Анджелис не заради безредиците, а защото е търсила човек от частите на Калифорнийската национална гвардия, които предишната година са били дислоцирани в Персийския залив.

— Какво се е случило там, че я е накарало да тръгне по дирите му? — попита Чу.

— Още не знам — призна Бош.

— Ти какво ще правиш, докато аз работя в тази насока?

— Ще работя по друга. Неколцина от тези хора вече ги има в дневника на убийството. Ще започна оттам.

Изправи се, върна стола си на мястото му, седна зад бюрото си и разтвори дневника на убийството. Преди да започне да преглежда свидетелските показания обаче джиесемът му завибрира.

На дисплея се изписваше името на Хана Стоун. Бош имаше работа и отново набираше инерция. При други обстоятелства щеше да остави да се включи гласовата поща, ала нещо му подсказваше, че трябва да отговори. Хана рядко му звънеше в работно време. Ако искаше да разговаря с него, първо му пращаше есемес, за да види дали е свободен.

Той прие обаждането.

— Хана? Какво има?

— Някаква жена от полицията е в чакалнята — настойчиво зашепна тя. — Иска да поговорим за теб и сина ми.

В гласа й се долавяше страх, граничещ с паника. Хана не знаеше какво става и Бош осъзна, че е логично да се обърнат към нея. Трябваше да се сети да я предупреди.

— Всичко е наред, Хана. Тя даде ли ти визитката си? Менденхол ли се казва?

— Да. Била детектив от „Полицейски стандарти“ или нещо подобно. Не ми даде визитка. Просто дойде, без преди това да ми се обади.

— Успокой се. Тя е от Бюрото за професионални стандарти и просто трябва да те попита какво знаеш за срещата ми с Шон.

— Какво?! Защо?

— Защото моят началник е подал докладна за случая. В общи линии ме обвинява, че съм вършил нещо лично в работно време. Виж, Хана, няма значение, просто й кажи каквото знаеш. Кажи й истината.

— Сигурен ли си? Тъй де, сигурен ли си, че трябва да разговарям с нея? Тя каза, че не съм длъжна.

— Можеш да разговаряш с нея, но просто й кажи истината. Не й говори неща, които си мислиш, че могат да ми помогнат. Кажи й истината, доколкото ти е известна. Разбираш ли, Хана? Не е сложно.

— Ами Шон?

— Какво Шон?

— Може ли да му направи нещо?

— Не, Хана, това няма нищо общо с него. Става въпрос за мене, не за Шон. Покани я в кабинета си и отговори на въпросите й откровено. Нали така?

— Щом казваш, че няма проблем…

— Да. Няма. Не се бой. Знаеш ли какво, обади ми се, след като тя си тръгне.

— Не мога, имам часове. Ще се събере опашка, докато приказвам с нея.

— Тогава бързо приключи с Менденхол и ми се обади, след като наваксаш с пациентите си.

— Защо просто не вечеряме заедно?

— Чудесна идея. Обади ми се или пък аз ще ти се обадя и ще се уговорим къде да се срещнем.

— Добре, Хари. Вече се чувствам по-добре.

— Хубаво. До скоро тогава.

Затвори и се върна към дневника на убийството. Чул половината от разговора, партньорът му го прекъсна от бюрото си.

— Значи не се отказват, а?

— Още не. Менденхол насрочи ли ти среща?

— Не, не ми се е обаждала.

— Спокойно, ще ти се обади. Ако не друго, май е много педантична.

Хари прелисти следствените материали и препрочете показанията на Франсис Джон Даулър, боеца от Калифорнийската национална гвардия, който открил трупа на Анеке Йесперсен на уличката край Креншоу. Материалът представляваше транскрипция на телефонен разговор, проведен от Гари Харъд, детектива от Спецчастта за разследване на престъпления, извършени по време на безредиците. Бош и Едгар така и не бяха имали възможност да разпитат Даулър през първата нощ от разследването. Харъд разговарял с него по телефона пет седмици след убийството. Даулър вече се бил завърнал към цивилния живот в градчето Мантека.

В доклада за разпит на свидетел и показанията се посочваше, че Даулър е двайсет и седем годишен и работи като тираджия. Служел в Калифорнийската национална гвардия от шест години и бил разпределен в 237-а транспортна рота, дислоцирана в Модесто.

Във вените на Бош се освободи адреналин. Модесто. Десет години след убийството от Модесто се беше обадил някой, представил се като Алекс Уайт.

Завъртя се на стола си и съобщи информацията за 237-а рота на Чу, който отговори, че вече знаел: тя била една от трите части на Националната гвардия, участвали и в потушаването на безредиците в Лос Анджелис, и в „Пустинна буря“.

— Имаш двеста трийсет и седма в Модесто и две хиляди шестстотин шейсет и осма във Фрезно — прочете от компютъра си партньорът му. — И двете са транспортни роти, главно шофьори на камиони. Третата е двеста и седемдесета в Сакраменто. Това е военна полиция.

След като чу за шофьорите на камиони, Хари почти престана да го слуша. Мислеше за камионите, с които са превозили цялото пленено оръжие, за да го унищожат в саудитската пустиня.

— Да се съсредоточим върху двеста трийсет и седма. От нея е човекът, който е открил трупа. Какво друго намери за тях?

— Засега не е много. Служили дванайсет дни в Лос Анджелис. Съобщава се само за един ранен — останал в болница през нощта с мозъчно сътресение, след като някой го ударил с бутилка.

— А за „Пустинна буря“?

Чу посочи екрана.

— В момента съм на това. Ще ти прочета описанието на дейността им по време на войната. „Шейсет и двамата войници от двеста трийсет и седма рота бяха мобилизирани на двайсети септември хиляда деветстотин и деветдесета година. Бойната част пристигна в Саудитска Арабия на трети ноември. По време на операциите «Пустинен щит» и «Пустинна буря» тя транспортира двайсет и един хиляди тона товар и петнайсет хиляди военнослужещи и военнопленници и измина безаварийно един милион триста четирийсет и седем хиляди километра. Ротата се завърна в Модесто без нито една жертва на двайсет и трети април хиляда деветстотин деветдесет и първа година“. Разбираш ли какво имам предвид? Тия хора са шофьори на камиони и автобуси.

Известно време Бош размишлява над тези сведения и статистики. После заяви:

Трябва да намерим имената на тия шейсет и двама.

— Работя по въпроса. Ти се оказа прав. Всяка част си има аматьорски уебсайт и архив. Нали разбираш, публикации във вестниците, какво ли не. Обаче не открих списъци с имена от деветдесет и първа и деветдесет и втора. Тук-там само се споменава за отделни хора. Например в момента един гвардеец от онова време е шериф на окръг Станислаус. И освен това се кандидатира за Конгреса.

Хари завъртя стола си и погледна екрана на Чу. Видя снимка на мъж със зелена шерифска униформа, който държеше табела с надпис „Дръмънд — конгресмен!“ Това уебсайтът на двеста трийсет и седма рота ли е?

— Да. Пише, че Дж. Дж. Дръмънд служил от девет-десета до деветдесет и осма. Значи трябва да е…

— Чакай малко… Дръмънд… това име май ми е познато.

Опита се да се сети откъде и насочи мислите си към онази нощ на уличката. Множество бойци, които стояха на пост и ги зяпаха. В ума му проблесна бегъл спомен за лице и име и той щракна с пръсти.

— Дръмъра. Това е оня, на когото викаха Дръмъра. Той беше там оная нощ.

— Е, сега Дръмънд е шериф — отбеляза партньорът му. — Сигурно ще може да ни помогне с имената.

Хари кимна.

— Възможно е. Но първо ще изчакаме да проучим нещата по-добре.