Майкъл Конъли
Черната кутия (19)

18.

Бош тъкмо седна на бюрото си, когато при него цъфна лейтенант О’Тул.

Бош, определи ли си вече среща със следователката от БПС?

Хари се завъртя със стола, за да погледне началника си. Лейтенантът беше без сако и носеше тиранти с шарки, изобразяващи стикове за голф. Иглата на вратовръзката му представляваше миниатюрна емблема на ЛАПУ. Продаваха се в магазина за сувенири на Полицейската академия.

— Погрижих се за това — отвърна Бош.

— Добре. Искам колкото може по-скоро да приключим с този проблем.

— Убеден съм.

— Не влагам нищо лично, Бош.

Хари се усмихна.

— Искам да знам само едно нещо, господин лейтенант. Съвсем сам ли измислихте всичко, или получих те помощ от горния етаж?

— Хари? — обади се Джексън от съседната кабинка.

— Мисля, че не бива да влизаш в…

Бош вдигна ръка, за да не му позволи да се забърква.

— Всичко е наред, Рик. Въпросът ми беше реторичен. Няма нужда лейтенантът да отговаря.

— Не знам какво имаш предвид под „горния етаж“ — въпреки това отвърна О’Тул. Обаче за теб е типично да мислиш за това откъде идва докладната, вместо за нейното съдържание и собствените си постъпки. Джиесемът на Хари завибрира. Той го извади от джоба си и се извърна от лейтенанта, за да погледне дисплея. Изписването на номера беше блокирано.

— Въпросът е елементарен — продължи О’Тул. — Правомерни ли са били действията ти, докато си бил на посещение в затвора, или…

— Трябва да се обадя — прекъсна го Бош. — Водя следствие, господин лейтенант.

О’Тул излезе от кабинката. Хари прие обаждането, но каза на онзи отсреща да изчака и притисна микрофона на джиесема към гърдите си.

— Господин лейтенант.

Извика достатъчно високо, за да го чуят детективите в кабинките наоколо. О’Тул се обърна и го погледна.

— Ако продължите да ме тормозите, ще подам официално оплакване.

Продължи да се взира в лейтенанта още няколко секунди, после вдигна телефона до ухото си.

— Детектив Бош. С какво мога да ви помогна?

— Обажда се Сюзан Уинго от Бюрото за контрол на алкохола, тютюна, огнестрелните оръжия и взривите вещества. В Дирекцията ли сте в момента?

Връзката на Рейчъл Уолинг. Хари усети прилив на адреналин. Може би вече беше установила притежателя на пистолета, с който е била убита Анеке Йесперсен.

— Да, тук съм. Успяхте ли…

— Аз съм на една пейка на площада. Бихте ли слез ли? Имам нещо за вас.

— Ъъъ, разбира се. Не искате ли да се качите? Мога.

— Не, предпочитам вие да слезете.

— Идвам след две минути.

— Елате сам, детектив.

Тя затвори. Бош остана на мястото си няколко секунди: чудеше се защо му каза да отиде сам. После се обади на Рейчъл Уолинг.

— Хари?

— Аз съм. Тая Сюзан Уинго… какво й е?

— Какво искаш да кажеш? Тя обеща да провери номерата. Дадох й джиесема ти.

— Знам. Току-що ми позвъни и ми каза да сляза при нея на площада пред Дирекцията. Предупреди ме да отида сам. В какво се забърквам, Рейчъл?

Уолинг се засмя.

В нищо, Хари. Просто си е такава. Много потайна, много предпазлива. Прави ти услуга и не иска никой да разбере.

Убедена ли си, че това е всичко?

— Да. И сигурно ще поиска нещо в замяна на услугата. Танто за танто.

— Какво например?

— Нямам представа, Хари. Може да не е веднага. Просто ще си й длъжник. Така или иначе, ако те интересува кой е собственикът на онзи твой пистолет, слез долу и се срещни с нея.

— Добре. Благодаря, Рейчъл.

Бош затвори, изправи се и се огледа. Чу го нямаше. Този ден още не го беше виждал. Забеляза, че Джексън го гледа, даде му знак да го последва и щом излязоха в коридора, попита:

— Имаш ли няколко минути?

— Естествено — отвърна колегата му. — Какво е станало?

— Ела насам.

Бош отиде до стъклената стена и огледа бетонните пейки. На една от тях седеше жена с папка в ръце. Носеше спортен панталон, блуза с якичка и блейзър. Бош не пропусна да забележи острата гънка зад десния джоб на блейзъра явно носеше пистолет в кобур. Уинго. Хари я посочи.

— Виждаш ли жената на пейката? Със синьото сако?

— Да.

— Слизам да се срещна с нея за няколко минути. Искам просто да ни наблюдаваш и да ни снимаш с джиесема си. Ще го направиш ли?

— Разбира се. Но какво става?

— Сигурно нищо. Тя е от Бюрото за контрол и иска да ми даде нещо.

— Е?

— Изобщо не я познавам. Не пожела да се качи и ме предупреди да отида сам.

— Добре.

— Сигурно просто изпадам в параноя. Понеже О’Тул явно следи всеки мой ход…

— Май нямаше смисъл да му крещиш така. Като твой защитник, мисля, че не бива да…

— Майната му. Трябва да слизам. Ще наблюдаваш, нали?

— Разбира се.

— Мерси, приятел.

Бош го потупа по ръката и се отдалечи.

— Ти си най-параноичният човек, който познавам, знаеш ли? — подвикна подире му Джексън.

Хари присви очи с престорена подозрителност.

— Кой ти каза?

Джексън се засмя.

Бош слезе с асансьора и тръгна към жената. Беше около трийсет и пет годишна, със спортна фигура и късо подстригана кестенява коса. Първото му впечатление бе, че най-вероятно е опитна федерална агентка.

— Агент Уинго?

— Казахте две минути.

— Извинявайте, спря ме началникът ми, а той е адски досаден.

— Всичките са такива.

Това нейно изказване му допадна. Той седна до нея и погледна папката в ръцете й.

— Е, каква е тази потайност? Защо не пожелахте да се качите? Помня, че никой не искаше да идва в старата ни сграда, понеже щеше да се срути при първото земетресение от шеста степен по скалата на Рихтер. Сега обаче си имаме чисто нова дирекция. Пълна противоземетръсна безопасност. Можехте да дойдете и да ви разведа.

— Рейчъл Уолинг ме помоли за услуга, но можеше да гарантира за вас само дотолкова, нали разбирате какво имам предвид?

— Не. Какво ви е казала за мене?

— Предупреди ме, че вечно си навличате проблеми и че трябва да внимавам. Е, не използва точно тези думи.

Бош кимна. Предполагаше, че Уолинг го е нарекла „магнит за беди“. Нямаше да е за пръв път.

— Женска солидарност, а?

— Живеем в мъжки свят. Налага се.

— Е, проверихте ли номерата на пистолета?

— Да. И не съм сигурна, че ще съм ви от голяма полза.

— Защо?

— Защото мисля, че пистолетът, който сте намерили, е изчезнал преди двайсет и една години.

Хари веднага усети, че адреналинът му започва да спада, и съжали, че толкова се е надявал серийният номер на оръжието да отвори черната кутия на убийството.

— Мястото, където е изчезнал обаче, прави случая извънредно интересен — прибави Уинго.

Съжалението на Бош моментално се смени с любопитство.

— Къде е изчезнал?

— В Ирак. Още по време на „Пустинна буря“.