Роджър Зелазни, Робърт Шекли
Донеси ми главата на принца (57)

Глава 5

Мечът на Принца, Екскалибур, изсумтя от силата на удара на Фрике, огъна се като върбова клонка и изсвистя обратно. Удари го толкова силно по шлема, че го принуди да отстъпи. Фрике направи две крачки назад, за да възстанови равновесието си и отново нападна размахал меча си в заслепяваща атака. Екскалибур я посрещна с не по-малко стръв и ненадмината ловкост. Гостите, които се бяха събрали на стълбата и на малкото балконче отгоре, за да гледат, затаиха дъх.

Тогава Фрике се усмихна, защото знаеше фаталния недостатък на Екскалибур. Това беше един склерозирал демонски меч и реагираше на повикванията на създанията на Ада. Фрике напълно отговаряше, на това описание и изчака мечовете им да се кръстосат още веднъж. Тогава извика:

— Ела при своя господар! О, могъщи Екскалибур! Ела при мен!

— Няма да стане — извика Екскалибур в отговор и отряза лявата ръка на Фрике.

— Заповядвам ти! — изкрещя Фрике, без да усеща болка в яда си и без да спира да върти меча над главата си със здравата си, или по-скоро с останалата си ръка. Беше лявата, зловещата.

— Не го каза с руни — обясни Екскалибур и в отговор на мъжественото замахване на Принца отряза и другата ръка на Фрике.

— Спести ми тези увъртания! — извика Фрике, който сега нападна с двата си крака, снабдени с две закалени коси. — В името на древните пороци, казвам ти, ела веднага при мен без повече увъртания!

— Добре — каза Екскалибур, — щом искаш, така да бъде.

И великият блестящ меч изскочи от ръката на Принца. Описа изящна дъга във въздуха, дойде до Фрике напред с върха и не спря, докато не прониза ризницата му и не се показа от другата му страна.

— Уви! Свършено е с мен — каза Фрике. Принцът се обърна към Принцесата. Очите му горяха. Беше решил още сега да сложи край на всякакви неясноти.

— Дай ми една последна целувка — каза той — и после ме; наръгай с меча. Нека да умра, ако още това желаеш, защото никоя смърт не е така скъпа, както тази, причинена от любимата в момента, който би трябвало, ако нещата се бяха развили по друг начин, да бъде момент на върховно блаженство!

— Ще ти дам целувка, и срещу нея искам целувка и ще ти дам още една, за да ти се отплатя навреме! — отговори Принцесата. — За смърт не говори. Това беше преди. А сега завинаги ще се отдадем на удоволствията си!

Така и стана.