Роджър Зелазни, Робърт Шекли
Донеси ми главата на принца (29)

Глава 5

Отначало Аззи си помисли, че заклинанията му не вършат никаква работа, защото Хермес не се появяваше, каквото и да правеше. Опита още веднъж, този път със свещите от мъртвешка лой, които пазеше за особено трудни случаи. Сега усети, че магията действа. Той вля в нея енергия и почувства как тя се отправя през етера, как се промъква през пролуката между световете и как нюха наоколо като ловно куче птичар. След това Аззи чу раздразнен глас, който каза:

— Добре де, събудих се!

Миг след това пред него се появи героичното тяло на Хермес. Богът още решеше дългата си кестенява коса и беше доста ядосан.

— Уважаеми Аззи — каза той, — никога не използвай принуждаваща магия, за да ме викаш, когато ти падне! Ние, съветниците на духовете, също имаме личен живот, нали? Никак не е приятно да изоставиш всичко заради млад демон като теб.

— Съжалявам! — каза Аззи. — Но в миналото ти беше толкова щедър към мен… И проблемът ми сега е много сериозен.

— Добре де. Да го чуем — каза Хермес. — Предполагам, че нямаш подръка чаша божия кръв?

— Имам, разбира се — отвърна Аззи и наля течността в чаша, направена от един цял аметист. Докато Хермес пиеше, той му обясни за какво става дума.

— Да помисля… — каза Хермес. — Да, спомням си едни стари ръкописи посветени на въпроса. Това, което твоят Принц прави в момента, се нарича „Герой, отказващ се от приключението“.

— Не знаех, че героите могат да правят това — каза Аззи.

— Могат и още как. Случва се много често. Знаеш ли нещо за семейството му?

— Но той няма семейство! — отвърна Аззи. — Аз сам го създадох.

— Знам — каза Хермес. — Спомни си какво научихме за краката му. Всички части на тялото му имат своите спомени. Особено сърцето.

— Сърцето му наистина е на страхливец — съгласи се Аззи. — Но не знам нищо за семейството му.

— Ще отида да проверя — каза Хермес и изчезна, но не в облак дим, както изчезват обикновените демони, а в кълбо от огън. Аззи се възхити. Наистина искаше да се научи да го прави.

Хермес се върна скоро.

— Както и предполагах — каза той, — трупът със сърце на страхливец е средният от тримата братя.

— И какво от това?

— В старите приказки средният брат обикновено не става за нищо. Най-големият брат наследява царството. При обикновеното стечение на обстоятелствата най-малкият брат тръгва по света и спечелва друго царство. Средният брат само се навърта наоколо и не прави почти нищо. По този начин природата уравновесява качествата на хората.

— Гръм и мълния! — възкликна Аззи. — Попаднал съм на среден брат, който е страхливец! Какво ще правя сега?

— Тъй като той все още не е напълно оформен като характер, има шанс да го променим. Може би ще успееш да го убедиш, че е най-малкият брат. Тогава ще е по-подготвен за задачата си.

— Това ще го направи ли по-малко страхлив?

— Боя се, че не — отвърна Хермес. — Ще помогне, разбира се, особено ако му кажеш колко свирепи са били предците му. Но страхът му е част от него и не може да бъде премахнат със заклинания.

— Какво ще ме посъветваш тогава? — попита Аззи.

— Единственият лек против страх — отвърна Хермес — е една билка, която се нарича „Гутсия семпервиренс“.

— Къде расте тя? И наистина ли помага?

— Ефикасността й е вън от всякакво съмнение. Гутсията, или „нервното растение“, както още е известна, изпълва човека с дързост и го заслепява. Трябва да се дава в малки дози, иначе го прави глупашки безразсъден и героят умира преди още да е започнал както трябва.

— Трудно мога да си представя моят Принц безразсъден.

— Дай му Гутсия колкото най-малкия му нокът и резултатите ще те изненадат. Но не забравяй, че винаги е добре да я комбинираш с нещо друго. Например Коландрия — билката на внимателното премисляне.

— Няма да забравя — каза Аззи. — Къде да намеря тази гутсия?

— Това е истинският проблем — призна Хермес. — Назад, през Златните векове, от нея е имало много и никой не я е пиел, защото в онези дни не е било нужно да имаш кураж. Трябвало е само да можеш да се забавляваш. След това дошла Бронзовата ера, когато хората започнали да се бият помежду си, а след нея и Желязната ера, когато се биели не само помежду си, но и срещу всичко, което се изпречело на пътя им. В онези дни консумирали големи количества от билката. Затова именно хората от старите времена са били толкова храбри. Само че човешкият род едва не изчезнал заради всичките тези войни, водени с толкова много смелост. С промяната на климата билката постепенно изчезнала. Сега може да се намери само на едно място.

— Кажи ми къде е то?

— Някъде на задните рафтове в „Снабдяване“ — отговори Хермес. — Последните останали растения са изсушени и са поставени в специална тинктура за вечно съхранение.

— Но аз вече ги попитах за нещо такова! — каза Аззи.

— Такива са — съгласи се Хермес. — Трябва да намериш начин да ги накараш да потърсят наистина както трябва. Съжалявам, Аззи, но нищо повече не мога да направя за теб.

Проблемът беше сериозен, защото „Снабдяване“ действаше все по-неохотно и по-неохотно. Всъщност Аззи имаше впечатлението, че изцяло са отписали неговата задача и сега дремят в очакване на нещо друго. Знаеше, че ще има неприятности. Той поговори с Принца, разказа му за героичните дела на предците му и го подкани да се държи като тях във всяко едно отношение. Само че на Принца не му беше интересно да слуша. Дори когато Аззи му показа миниатюрен портрет на Принцесата, нарисуван от демони художници, които не бяха оставили не изобразена никоя нейна красота, младият човек продължи да не се интересува и започна да говори, че когато стане малко по-възрастен, иска да отвори магазин за рокли.