Серия
Аззи (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Bring Me the Head of Prince Charming, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 73 гласа)

Глава 8

Илит взе една новозаредена метла и след като се увери, че защитните й амулети са на мястото си, излетя през прозореца на къщата и се насочи нагоре, право нагоре, към необятната синева на най-високите слоеве на атмосферата. Докато летеше, тя си мърмореше защитни заклинания, защото това, което щеше да направи, никак не я радваше. Въпреки всичко, когато се чудеше как да охлади телата, първата й мисъл беше да поиска помощ от харпиите.

Харпиите и вещиците бяха в добри отношения помежду си. Те са женски демони, обзети от Силите на Мрака след рухването на класическата митология. Не само вършат злини, но и самото им присъствие е обезпокоително. Дъхът им е зловонен, а маниерите им на масата за хранене — отвратителни. Но Илит реши да отиде при тях, защото макар и противни, имаха бърз ум. Би могла да се обърне към много други демонични същества, но само харпиите и техните сестри сирените, щяха да разберат веднага какво се иска от тях и бяха достатъчно почтени, за да доведат докрай това, което са обещали.

Тя вложи всичките си усилия в летенето и скоро премина през пукнатината, която разделя човешкото от нечовешкото и свръхчовешкото.

Почти веднага се озова в обширна облачна пустош със заснежени хълмове и планини. Там също така имаше и реки, по чиито брегове се издигаха храмове, и всичко това беше от облаци. Илит продължи да лети нататък, спусна се ниско над земята, видя минотавъра и химерата в малка, нейна собствена долчинка, после един хипопотам, който разтвори паст. Тя без усилия избягна звяра и отлетя нататък, към един район, в който облаците бяха оцветени в синьо и всичко отдолу беше синкавозлатно като очертанията на смътно запомнен сън. Спускайки се още повече, на брега на една сънлива река, Илит забеляза красиви женски фигури и в близост до тях водопад, където те можеха да спортуват и да се пързалят.

Илит се насочи към тях. Това беше един от районите, в които харпиите и сирените живееха заедно. Тя забави скоростта си и кацна на левия бряг на реката. Беше Стикс — великата река, която тече от най-дълбокото минало, към най-далечното бъдеще. По бреговете й имаше дървета от неизвестен вид, защото все още очакваха появата си на Земята. Под тях, на тревистия бряг, лениво се изтягаха жените. Бяха осем — сирени и харпии. Сирените са известни с това, че с нежните си песни примамват хора, най-вече моряци, към тяхната гибел. Харпиите са по-съвършен вид сирени с руси коси и твърди, добре оформени гърди, но се хранят така, че и една хиена би се изчервила. Задачата им е да измъчват душите от класически тип, като грабват храната от устите им и ги обливат с огнени екскременти.

Илит зае храбра поза, но всъщност бе доста уплашена, защото тези древни демонични създания бяха склонни да се отдават на странни перверзни и особени мисли, а настроението им никога не е ясно определено и постоянно.

Илит събра кураж и каза:

— Сестри, нося ви поздрави от света на човеците.

Една от сирените се размърда. Беше едра, пепеляворуса, а устата й беше като нежна розова пъпка. Трудно можеше да се повярва, че това е Полдарг — едно от най-зловещите женски божествени създания на света.

— Какво ни засяга светът на човеците? — попита Полдарг. — Наш дом са бреговете на тази река. Тук ние се забавляваме една друга, като възпяваме подвизите си от миналото и от време на време дори и по някой мъж пада в ръцете ни, ако изпадне от лодката на Харон. Грабваме го от речните божества и си играем с него докато полудее, а после го изяждаме, като си го поделяме по равно.

— Помислих си, че бихте се зарадвали на малко разнообразие, ако е в името на добра кауза. Макар и този речен бряг да е чудесен, не може понякога да не копнеете за света на хората, където могат да се вършат хубави неща.

— Какво ни интересуват хората? — каза Полдарг.

— Но продължавай, сестро, кажи ни какво искаш.

Илит разказа за голямото състезание на хилядолетието, за Аззи и за плана му за участие срещу Силите на Доброто като използва две съживени човешки същества и ги включи в изопачена приказка със злокобни последствия. Сирените и харпиите изръкопляскаха. Само мисълта, че следващите хиляда години биха могли да бъдат посветени на Злото, ги накара да настръхнат от удоволствие.

— Радвам се, че одобрявате — каза Илит, — но има един проблем. Аззи изчезна. Някой го повика с магия.

— Но сестро — отвърна Полдарг, — знаеш, че не можем да помогнем с нищо. Забранено ни е да се бъркаме в работите на хората и демоните освен в някои обстоятелства, които в случая не са налице.

— Не искам от вас да намерите Аззи — каза Илит. — Ще го намеря сама. Само че това ще ми отнеме известно време, а телата на Принца и Принцесата лежат несъживени в ковчезите си. Вече нямаме лед и божия кръв, Аззи го няма, за да набави още и рискуваме те да се разложат, защото на земята е пролет. Това ще осуети великия план.

— Това без съмнение е тъжно — каза Полдарг. — Но защо ни го казваш на нас? Тук нямаме лед.

— Разбира се, че нямате — отвърна Илит. — Но вие сте въздушни същества и сте свикнали да отвличате безпомощни същества от Земята и да ги предавате на проклятие.

— Така е. Но какво общо има това с Принца и Принцесата?

— Помислих си — каза Илит, — че бихте могли да помогнете да запазим телата им. Трябва ни студ, а в горните слоеве на атмосферата е много студено.

Харпиите зашушукаха помежду си. Накрая Полдарг каза:

— Добре, сестро, ще се погрижим за тези тела. Къде каза, че са те?

— В къщата на демона в Аугсбург. Намира се…

— Не се притеснявай — прекъсна я Полдарг. — Харпиите могат да намерят всяко място на Земята без никакво усилие. Сестри, елате с мен.

Полдарг разпери тъмните си криле и се издигна. Последваха я още две харпии.

Илит ги проследи с поглед. Знаеше, че харпиите се отегчават много лесно и никак не беше сигурна, че няма да зарежат работата, за да се върнат край реката и вечните си забавления. Наистина те имаха чувство за дълг към равните на себе си и Илит се надяваше, да я считат за такава.

След това излетя и тя. Имаше идея къде би могла да намери Аззи.