Серия
Аззи (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Bring Me the Head of Prince Charming, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 72 гласа)

Глава 11

Докато се движеха нататък по галерията, джуджетата пееха. Те навлизаха все по-навътре и по-навътре в недрата на земята и минаваха покрай сталактити, сталагмити, камилски гърбове, заобикаляха пропасти, джапаха в потоци. Беше много тъмно и от опитите да види нещо Аззи го заболяха очите. Джуджетата продължаваха да пеят, после започнаха други песни, на език, който Аззи не разбираше, и най-накрая стигнаха до една подземна равнина.

— Къде е това? — попита Аззи.

Те не му обърнаха внимание. Когато го отвързваха от стола и го завързваха за нещо друго, го държаха десетки малки ръчички. На Аззи то му заприлича на нещо като рамка с дървени и метални части. Когато се опита да направи крачка това, на което беше стъпил, се раздвижи. След миг разбра, че е завързан здраво във вътрешната страна на голямо колело, подобно на воденично. Краката му бяха свободни, но ръцете му бяха здраво хванати за някакви дръжки, които идваха някъде отстрани.

— Това — каза Ронир — е Колелото на труда. Ти ще ходиш в него, а то ще се върти. Чрез система зъбни колела то задвижва машини в една от горните зали.

— Интересно — отбеляза Аззи. — И какво?

— От теб се очаква да ходиш в колелото и да го въртиш. Така ще ни помогнеш и ще изплатиш дълга си. Ще ти отнеме само няколкостотин години.

— Забрави го — каза Аззи.

— Както искаш — каза Ронир. — О’кей, момчета, отваряйте шлюза!

Някъде горе се чу стържещ звук. След това нещо започна да пада. Както носът му подсказа, това беше дъжд от екскременти. Но не бяха обикновени демонски или човешки. С тях Аззи си беше имал работа. Тези бяха толкова отвратителни, че рецепторите на носа му се опитаха да си направят харакири.

— Каква е тази гадост? — попита той.

— Отлежала и ферментирала тор от дракон — обясни Ронир. — Намираме се в близост до леговище на дракон, която пробихме отдолу, за да имаш стимул за работа.

Краката на Аззи започнаха да се движат сами. Колелото се завъртя. След малко пороят от драконови екскременти спря.

— Така е направено — каза Ронир, — че ще започне отново, ако престанеш и ще продължава, докато не започнеш отново.

— Няма ли да имам почивки? — попита Аззи.

— Ние ще ти кажем кога можеш да почиваш — каза Елгар, а останалите джуджета се разсмяха.

— Слушайте! Имам важна работа! Трябва да ме пуснете, за да организирам някои неща! Ще ви върна парите…

— Ще ги върнеш, демон. Няма съмнение — каза Ронир. — В натура. С труд. Ще те проверим по-късно, демон.

И джуджетата си тръгнаха. Аззи остана сам, крачещ и отдаден на отчаяни мисли.