Серия
Аззи (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Bring Me the Head of Prince Charming, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 73 гласа)

Глава 2

Освободен от зловещата компания на Екскалибур, Принцът продължи сам нататък през гората. От двете му страни се извисяваха огромни дървета, а лиани и други пълзящи растения изпълваха всичкото останало пространство. Пейзажът напомняше подводен — беше зелен и мокър — и от всички страни долитаха странни, звуци.

Принцът ходеше пеша. За жалост, големият силен кон на Парсифал беше избягал заедно с неговия, когато той се махна от Екскалибур.

Междувременно, в Аугсбург Аззи обикаляше трескаво имението и се мъчеше да събере нещата, които трябваше да даде на Принца след като го открие.

— Бързо, Фрике, по-бързо сложи флакон вълшебен мехлем за рани!

— За прободни или за рани от чук по главата, господарю?

— По-добре сложи и двете, защото не знаем в какво ще се забърка.

— Госпожица Илит е тук, господарю — съобщи му Фрике.

— О! Мислех, че наглежда Принцесата… Още превръзки.

— Прави го, макар че по време на отсъствието ви тя счете за необходимо да изпълнява споразумението от ваше име и да докладва на наблюдателя ежедневно.

— На наблюдателя? На Бабриел? Разбира се. Добро момиче. Къде е тя?

— В гостната. Разговарят с ангела на чаша чай… Ето превръзките.

— Ще се отбия да ги поздравя преди да тръгнем. Благодаря, Фрике.

Илит и Бабриел се гледаха крадешком над високите бутилки вино и през мъглата, която заобикаляше димящите, току-що изпечени питки. Изглежда бяха започнали да се наслаждават на компанията си. Това личеше по начина, по който Илит извиваше назад гърба си при всяка възможност. Що се отнася до Бабриел, изглежда той беше под влиянието на някакъв небесен аналог на земното желание.

Аззи влезе в стаята с усмивка (или гримаса) и Илит стреснато скочи на крака.

— Аззи, мили, мислех, че още не си се върнал! — каза тя и се втурна към него да го прегърне. — Просто се възползвах от възможността!

— Каква възможност? — попита Аззи.

— Как каква? Ами да видя как вървят нещата при теб. Докъде си стигнал?

— Моментът е критичен — отбеляза Аззи и се освободи от прегръдката й, — трябва веднага да отида на мястото на действието. Мисля, че е по-добре да се върнеш в замъка и да наблюдаваш събитията оттам. Здрасти, Баби! Как я кара Доброто тези дни?

— А! Тъкмо открихме нещо ново и много вълнуващо за нашия строеж. Нарича се „стъклопис“. Бих искал да ти го покажа някой път.

— Извинявай, но точно сега бързам. Стъклопис?

— Да. Нещо наистина красиво и поучително.

— Хм. Звучи ужасно. Съжалявам, но не мога да остана повече. Изпийте още по едно. Ще ви се отрази добре. Фрике! Взехме ли всичко необходимо?

— Ето това е последното, господарю — извика Фрике в отговор и влезе в гостната.

В ръцете си държеше чифт високи ботуши за езда, направени от мека червена кожа. По тях нямаше нищо необикновено, освен двата малки циферблата, монтирани в токовете.

— Ботушите ми Седем Левги! — извика Аззи. — Фрике, ти си гений!

Аззи обу ботушите, метна на гръб чувала с магиите, няколкото резервни меча и някои други дреболии. След това чукна токовете и активира ботушите.

— Тръгвам! — извика той и премина през входната врата с една единствена крачка, след което се устреми във въздуха.

Бабриел и Илит хукнаха до прозореца, за да гледат, защото никога досега не бяха виждали ботуши Седем Левги в действие. Тези не бяха нови, но работеха отлично. Аззи излетя съвсем ниско над покривите на Аугсбург и продължи да набира височина.

Ботушите Седем Левги го издигнаха високо и Аззи видя голямата гора под себе си, простряла се до хоризонта като безкрайно зелено море. От време на време в нея се срещаха населени места. Аззи летя дълго и понеже не знаеше къде се намира, реши да попита за посоката. Опита се да накара ботушите да го свалят на земята, но те отказаха да променят курса си. Ето това беше проблемът с ботушите Седем Левги. Вземат нещата прекалено буквално. Носят те седем левги и нито сантиметър по-малко или повече. Аззи протегна надолу ръка и започна да ги удря.

— Искам да сляза веднага!

Но те не му обърнаха никакво внимание или поне не регистрираха оплакването му. Продължиха да го носят през няколко реки и градове, докато накрая не го свалиха в покрайнините на някакво селце.

Изумените селяни от Вуден, източна Влахия, с изумление наблюдаваха гладкото кацане на демона в центъра на петъчния пазар.

— Омагьосаната гора! — извика Аззи. — Къде е?

— Коя омагьосана гора? — извикаха селяните в отговор.

— Тази с омагьосания замък и Спящата красавица!

— Назад, на около две левги — казаха селяните и посочиха натам, откъдето Аззи току-що беше дошъл.

Той отново се издигна във въздуха и отново ботушите направиха крачката си от седем левги.

Започна изтощителна борба. Аззи се чудеше в коя посока да полети, за да може в края на краищата да стигне до замъка след определен брой прелитания по седем левги всяко. Доста време му отне, докато прецени правилните ходове.

И ето, най-после вълшебната планина се показа пред очите му. Позна я по мъглата, която беше надвиснала над нея. А сега, къде точно в околността беше Принцът?