Роджър Зелазни, Робърт Шекли
Донеси ми главата на принца (24)

Глава 10

Аззи работеше в лабораторията, когато почувства познатото психическо трепване, което подсказва, че те викат с магия. То е нещо като теглене, което започва в стомаха. Не е неприятен, но при всички е недобър знак за това, което те очаква. Може би бил дори добър, ако си седиш без никаква работа, само че хората обикновено те викат, точно когато си потънал до гуша в някаква деликатна задача.

— Проклятие! — каза Аззи.

Нищо не ставаше в график и никой не можеше да каже още колко време замъкът щеше да стои така без надзор, с разпадащите се остарели магии. А и младите хора — Принцът и Принцесата — трябваше да бъдат съживени колкото се може по-скоро, за да не се влоши състоянието им.

И ето го, сега се носеше из въздуха без да е в състояние да произнесе контразаклинанието си и да предотврати случилото се. Не че със сигурност би могъл да го предотврати. Заклинанията с общо приложение често не вършат работа в специфични ситуации.

При пренасянето си Аззи загуби съзнание. Когато се свести, главата го болеше. Опита се да стане, но изглежда лежеше на хлъзгава повърхност. Всеки път, когато се надигнеше, отново се свличаше. Освен всичко друго изпитваше и гадене в стомаха.

Лежеше в една пентаграма. По-омагьосан от това не можеше да бъде.

Разбира се, не му беше за първи път. Всеки демон, който желае да живее активен живот сред хората, трябва да свикне да го омагьосват многократно, защото хората обичат да погаждат номера на демоните точно така, както и демоните на тях. Никога не е било мъжете и жените да не търсят помощта на демоните посредством магии. В много приказки се разказва за успехите и провалите на хората, тръгнали по този път. Но в тях няма и дума за това, до колко много на брой смислени решения се е стигало, тъй като човешката душа е стока, която може да се купи сравнително лесно. От край време е така — демонът свършва някоя работа и в замяна получава душа. Кралете винаги са били добри благодетели и много от тях са имали слуги демони. Но това не е било едностранно — много демони също са имали крале за слуги.

— Татко видя ли? Нали ти казах, че ще дойде! Гласът беше на Бригите и звучеше тържествуващо.

И ето го сега, стоеше изправено над него — момиченцето с изпоцапано лице, което се беше възползвало от изтръгнатото насила от него обещание да дойде, когато го повика.

— Май добре си се справила — каза един дебел мъжки глас. Беше бащата на Бригите — Томас Писаря. Сякаш беше дошъл на себе си, но, разбира се, не помнеше нищо за Дупката и за срещата си с Аззи. Аззи беше благодарен за това. Когато хората знаят прекалено много, стават опасни.

— А, значи ти си била? — каза Аззи, когато си спомни момиченцето, което го беше заловило, докато той наглеждаше баща му. — Какво искаш?

— Да изпълниш желанието ми! — отвърна Бригите. Да, наистина. Аззи дължеше да й изпълни едно желание. Би дал мило и драго да можеше да го забрави, но обещанията, разменени между хората и свръхестествените същества, се регистрират в света на вълшебствата като факти с огромно значение. Аззи при всички случаи трябваше да се справи с възникналото положение.

— Добре — каза той, — отворете една от страните на пентаграма и ме пуснете да изляза. След това ще поговорим.

Бригите се наведе, за да изтрие една от чертите, но баща й я дръпна назад.

— Не го пускай! Ще изгубиш властта си над него! Аззи сви рамене. Все пак, струваше си да опита.

— Господин Писар — каза той, — кажете на малката си дъщеря да бъде разумна. Бихме могли да решим въпроса съвсем бързо и аз да вървя по пътя си.

— Не го слушай! — каза Писаря на дъщеря си. — Демоните са богати, можеш да поискаш от него всичко! Абсолютно всичко!

— По-добре е да внеса малко яснота по въпроса — каза Аззи. — Това е така според масовите суеверия, но е далеч от истината. Демоните могат да изпълняват желания само в рамките на собствената си сила. Голямо богатство може да ви осигури само много висш демон, а аз съм беден и работя със средства на „Управлението“.

— Иска ми се да имам нова кукла — каза Бригите на баща си. Аззи се напрегна и се наведе напред. Това не беше желание в истинския смисъл на думата, защото не беше отправено към него, но ако го кажеше още веднъж…

— Кукла? — каза той. — Мога да ти дам най-чудесната кукла на света. Чувала ли си за Снежната царица? Тя има една специална къщичка с играчки, с малки човечета и мишки, които тичат насам-натам, а и други неща. Да ти я донеса ли?

— Чакай! — изкрещя Писаря, без да пуска Бригите. — Дъще, опитва се да ни измами! Този демон може да прави чудеса, може да те направи богата, може да те направи принцеса…

— Няма нищо такова — каза Аззи.

— Искай нещо сериозно! — продължи Писаря. — Или по-добре отстъпи желанието си на мен и аз ще поискам нещо достатъчно голямо, за да бъдем богати и двамата. След това ще ти купя всички кукли на света!

— И пак ли ще трябва да разтребвам масата след ядене? — попита Бригите.

— Не, ще си наемем слуга.

— Ще трябва ли да доя кравите, да храня кокошките и да се занимавам с всички останали домакински работи?

— Разбира се, че не!

— Не му вярвай, Бригите! — предупреди Аззи. — Ще ти кажа какво да направиш. Кажи ми да ти донеса нещо хубаво и аз ще те изненадам. Какво ще кажеш, а?

— Не го слушай! — каза Писаря. — Най-малкото трябва да поискаш голямо имение!

— Не го слушай! — каза Аззи. — Той винаги се е държал зле с теб, нали? Но аз си спомням как веднъж беше много доволен, че може да разчита на помощта ми.

— Какви ги дрънкаш? — каза Писаря. — Никога не съм те виждал.

— Така си мислиш. Бригите, какъв цвят да е къщичката ти за кукли?

— Къде сме се виждали? — попита Писаря.

— Всъщност искам… — започна Бригите.

— Чакай! — изкрещя Писаря. — Ако поискаш някаква глупост, ще ти ощавя кожата!

— Омръзна ми да ми крещиш — отвърна Бригите.

— Мога да ти помогна — каза Аззи и направи жест. Томас Писаря отвори уста, но от нея не излезе нито дума. Той се напрегна, езикът му започна да се движи, бузите му се издуха, но не излезе и звук.

— Какво направи?! — извика Бригите.

— Изпълних желанието ти — отвърна Аззи. — Вече никога няма да крещи. На теб или на когото и да било.

— Не е честно! — каза Бригите. — Говорех с баща си, не с теб! Още не си изпълнил желанието ми!

— Добре, Бригите. Пожелай си нещо. Само по-бързо, защото трябва да се махам оттук.

Томас Писаря се опита да каже нещо. Лицето му беше почервеняло, очите му бяха ококорени като твърдо сварени яйца. Беше много забавно и Бригите започна да се смее, но изведнъж престана. Нещо се беше появило във въздуха.

То се втвърди.

И пред тях застана Илит — появи се изневиделица с разрошена коса, а от края на метлата й излизаше дим.

— Аззи! — извика тя. — Добре, че ми каза за това обещание… и че си го спомних! Има ли някакъв проблем?

— Не се ли вижда? — попита Аззи. — Още се мъча да накарам това хлапе да изрече някакво желание, аз да го изпълня и да се махам оттук. Само че още спорят с баща си какво да бъде то.

Томас Писаря направи умолителен жест към Илит.

— Какво си му сторил? — попита тя.

— Бригите каза, че иска той да не й крещи и аз го накарах да млъкне.

— О, Аззи, стига си си играл! Момиченце, каква искаш да станеш, когато пораснеш?

Бригите се замисли.

— Когато бях малка, исках да съм принцеса.

— Не знам дали Аззи ще може да се справи с това — каза Илит.

— Сега вече не искам. Сега искам да стана вещица.

— Защо искаш да станеш вещица?

— Защото ти си вещица — отвърна Бригите. — Искам да съм като теб. Да яздя метла и да омагьосвам хората.

Илит се усмихна.

— Аззи, какво ще кажеш?

— Още една вещица. Има ли някакво значение? Това ли е желанието ти, дете? Искаш ли да станеш вещица?

— Да!

Аззи се обърна към Илит:

— Какво ще кажеш?

— Аз наистина вземам помощници от време на време. Бригите е доста малка, но след някоя и друга година…

— Да, моля ви се! — каза момиченцето.

— Добре — съгласи се Илит.

— Е, имаш, каквото пожела, дете — каза Аззи. — А сега ме пусни да си вървя оттук.

— Най-напред върни говора на баща ми.

Аззи направи това. Томас Писаря се спусна, за да удари здрав шамар на дъщеря си, но някаква невидима сила задържа ръката му.

— Какво направи? — попита Бригите Илит.

— Съвсем проста магия — отвърна тя и се обърна към Писаря:

— Бъди добър с дъщеря си. Само след няколко години ще е в състояние да те направи на кайма. А ще си имаш работа и с мен.