Серия
Аззи (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Bring Me the Head of Prince Charming, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 73 гласа)

Глава 4

На следващата сутрин Аззи започна да обучава Принца. Най-напред започнаха упражнения с меч. За един млад човек, който ще се изправи срещу опасни магии, мечът беше универсалното оръжие. Използван правилно, той може да убие почти всичко. Принцът се оказа доста надарен. Торсът и дясната му ръка бяха принадлежали на много умел войн. Това пролича, когато нападаше и парираше ударите, по стойката му и по начина, по който въртеше оръжието. Дори Аззи, който не беше слаб фехтувач, беше доста изненадан от уменията на творението си.

Но Принцът сякаш не беше способен да използва преимуществата си. Аззи, облечен само с една риза и защитен от съвсем слаба магия за отбиване на удрящи мечове, повтаряше отново и отново основните неща.

— Хайде! — каза му той запъхтян един ден, когато двамата се занимаваха в задния двор на къщата. — Вложи малко душа! Нападай!

— Не искам да те нараня, чичо! — отвърна Принцът.

— Повярвай ми, няма дори да ме докоснеш. Хайде, нападай!

Принцът опита, но вроденият му страх му попречи. Винаги щом се приближеше достатъчно, за да може да нанесе смъртен удар, той се изпълваше с колебание и жилавият демон го докосваше с меча си.

И още по-лошо — когато Аззи нападаше, крещейки свирепи думи и тропайки с крак, уменията на Принца сякаш се изпаряваха, той се обръщаше и хукваше да бяга.

Фрике гледаше и клатеше глава. Кой би предположил, че една малка част от тялото, сърцето на страхливец, ще е достатъчна, за да повлияе на цялото му поведение?

Аззи опита всички възможни заклинания, за да му вдъхне кураж, но нещо в него упорито го правеше неподатлив както на молби, така и на магии.

Когато не се занимаваха, Принцът отиваше в един малък овраг в далечния край на имението. Там държеше играчките си — защото, въпреки обещаващия си външен вид, той обичаше да си играе с кукли, да ги облича и да ги храни. Аззи си помисли да му ги вземе и да не му ги даде, докато не се научи да се бие както трябва, но Фрике го посъветва да не го прави.

— Често — каза той — отнемането на детинското удоволствие може да влоши поведението на един млад човек. Нашият Принц е достатъчно ненадежден и без да му се вземат куклите.

Аззи трябваше да се съгласи. Беше очевидно, че се налага да направи нещо. Но най-напред трябваше да намери омагьосан меч за Принца.

От „Снабдяване“ му обещаваха да му го доставят от цяла вечност, но все още не бяха направили нищо. Разбира се, те имаха голямо количество Сравнително щастливи мечове, но никой от тях не беше истински вълшебен, за да може да преодолява всякаква защита, да пронизва плочките на дракон, да се забива дълбоко в сърцето на врага. Всички известни вълшебни мечове бяха заети от други герои, тъй като Аззи далеч не беше единственият, който се занимаваше с приключения. Той обясни, че състезанието е нещо специално, че от резултата му зависи ни повече, ни по-малко съдбата на Доброто и Злото през следващите хиляда години.

— Аха — каза чиновникът от „Снабдяване“, — всички казват така. Важно, супер спешно и не знам какво си. Повярвай ми, чували сме такива работи и друг път.

— Но това е самата истина!

Чиновникът се усмихна кисело.

— Разбира се, че е самата истина. Колкото и всичко останало.

Аззи реши да повери обучението на Принца на Фрике, защото му се струваше, че от него той се плаши малко по-малко, а сам тръгна към омагьосания замък, за да види как върви подготовката там.

Стигна до омагьосаната гора. Доста време й бе отделил и от „Снабдяване“ му бяха обещали всичко, което беше поискал.

Застана край нея и се вгледа. Беше зелена и обрасла с храсталаци като всяка друга гора. Аззи навлезе. Още в самото начало дърветата започнаха да се движат и да протягат клони към него, за да го уловят. Той им се изплъзна без особено усилие. Все още нямаше пълен набор фантастични животни и други странни твари, а клоните се движеха толкова бавно, че дори и глупак като Принца би ги избегнал без проблеми. „Проклятие! — помисли си той. — Защо от «Снабдяване» му играят такива номера?“

Ядосан, той отлетя обратно в Аугсбург, за да види как Фрике се справя с обучението. Намери слугата си да яде ябълка, седнал на стъпалата пред входа.

— Какво става? — попита го Аззи. — Защо не се упражнявате?

Фрике сви рамене:

— Каза, че му стигало толкова. Каза, че е решил да даде клетва да не убива никакво живо същество. Ще повярвате ли, господарю, станал е вегетарианец и смята да стане член на монашески орден.

— Това наистина е прекалено — каза Аззи.

— Така е, господарю — съгласи се Фрике. — Но какво можем да направим?

— Ще трябва да се посъветвам с някой експерт. Отиди да приготвиш вълшебните ми прахове и Амулета за пътуването. Време е и аз да поговоря с някого.