Роджър Зелазни, Робърт Шекли
Донеси ми главата на принца (37)

Глава 6

Когато Аззи дойде следващия път на посещение, Принцесата се разтопи в усмивка. Започна да бъбри за сънищата си, които бяха единственото интересно нещо в ежедневието й. Показа му някои танцови стъпки, които си спомняше отпреди смъртта си. Завъртя се вихрено, като накрая направи пирует през стаята и се отпусна в ръцете му.

— Нека те прегърна, чичо Аззи! Ти направи толкова много за мен!

Аззи почувства малките й остри гърди опрени в неговите и изобщо не помисли какво правят тънките й ловки пръсти в това време.

Когато Илит остана насаме с Принцесата, я попита:

— Взе ли я?

Принцесата се усмихна, като показа малките си равни зъби и трапчинките в ъгълчетата на бузите си. Тя извади черната карта:

— Ето я.

— Много добре — каза Илит. — Сега трябва да я използваш.

— Да — каза Принцесата, като едва сдържа прозявката си. — А какво да направя с тази проклета магия за сън?

— Изпий една солидна глътка божия кръв — отвърна Илит. — Аз ще добавя магия. Ще спиш три-четири пъти повече от обикновеното, а после ще бъдеш будна също толкова време.

Лицето на Принцесата просветна.

— Бързо! — каза тя.