Серия
Аззи (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Bring Me the Head of Prince Charming, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 73 гласа)

Глава 3

Никога полубогът не беше изглеждал по-добре. Тъмната му тога, елегантно надиплена около мраморнобялото му тяло изглеждаше невероятно красива. Всеки кичур от косата му си беше на мястото. Ориенталски наклонените му очи му придаваха неописуемо мъдър и благороден вид. Празнотата в очите му, които според класическата скулптурна традиция, бяха без зеници, го правеше да изглежда свръхестествено мъдър. Дори и сандалите му спомагаха за това впечатление.

— О, Хермес! — каза Принцът. — Това, което иска да направи Аззи не е честно. Не може да изпраща Фрике да вземе главата ми, само защото не съм изпълнил плана му, според който трябваше да умра от ръката на Принцесата!

— Наистина е нечестно — отговори Хермес, — но кой казва, че демоните някога са били други?

— Нима Божественият закон му дава право да изпрати Фрике за главата ми?

— Чакай да помисля — каза Хермес. Той извади от една дипла на дрехата си дебел свитък, после го хвърли нагоре и той започна да се развива. След това щракна с пръсти и се появи малък петнист бухал.

— Асистент, намери ми нужния пасаж, касаещ Закона за действие на демоните.

— Готово! — каза бухалът и литна нагоре недалеч от ръкописа. Най-накрая той се спусна към една секция, улови пергамента в човката си и отново се спусна към Хермес.

Хермес прочете пасажа и поклати тъжно глава.

— Точно както се опасявах. Той може да направи с теб всичко, ако използва слуга, тъй като те е създал. По-скоро сглобил, но това е едно и също.

— Но откъде-накъде това ще му дава права над живота ми?

— Такава е играта на създаването. Но все пак имаш изход.

— Какво мога да направя?

— Убий Фрике.

— Мислиш, че ще мога? Изглежда ми ужасно силен!

— Да, но ти си герой. Може би, ако имаш добър меч…

— Имах Екскалибур, но пътищата ни се разделиха.

— Трябва да го намериш. За да убиеш свръхестествено надарен помощник на демон, ще ти трябва омагьосан меч.

— Струва ми се, длъжен съм да спомена, че много ме е страх.

— Това е, защото ти е дадено сърце на страхливец. Но не се притеснявай. Всеки го е страх.

— Всеки?

— Прекалено смелите умират твърде бързо, за да се знае нещо за тях. Страхът не е нещо, от което да се срамуваш, Принце. То е като хемороидите — повечето хора ги получават поне веднъж през живота си. Просто не му обръщай внимание и той ще си отиде. Да вървим да намерим меча, Принце. Кажи на страхливото си сърце да спре да трепери и унищожи този мошеник Фрике. После вземи своята Принцеса завинаги. Тя е много хубава, между другото.

— Да — каза Принцът, — наистина е така. Но ми се струва, че обича да се цупи.

— Добрите жени винаги се цупят — каза Хермес. — Хайде. Да отидем да намерим меча.