Серия
Аззи (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Bring Me the Head of Prince Charming, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 72 гласа)

Част трета
Не излизай от Ада без нея

3226-p3.gif

Глава 1

— Господарю! Погледнете това.

Беше четвъртата глава, която Фрике носеше през тази седмица. Тази беше на тъмнокоса дама, която все още изглеждаше доста добре, особено ако можеше да се поправи носът й, защото червеите го бяха започнали.

— Не, Фрике. Няма да свърши работа — въздъхна Аззи и извърна лице.

— Но защо, господарю? Чудесна е!

— Само една може да бъде считана за чудесна.

— Коя е тя, господарю?

— Фрике, истинската партньорка на нашия Принц може да бъде само Миранда, момичето, прелъстено от Филипе.

— Но ние не знаем къде е тя!

— Така е, още не знаем.

Аззи стана, заразхожда се неспокойно напред-назад и добави:

— Но ще я открием.

— Главата й досега сигурно се е разложила.

— Не се знае. Ако имаме късмет лицето й да не е унищожено, тя ще бъде моята Принцеса.

— Но, господарю, ние дори не знаем къде да търсим!

— Ще започнем от градчето, където е умряла. Вероятно е погребана там.

— Господарю, това е губене на време! И без това до състезанието остана малко, а имаме толкова много работа!

— Натовари конете, Фрике. Аз съм художник в тези неща. Миранда трябва да бъде Принцесата и това е.

— Тя е живяла безпътно, господарю, защо точно тя?

— Не разбираш ли, Фрике? Така планът ми става по-елегантен. Ще съберем двамата любовници след смъртта. Разбира се, те нищо няма да си спомнят, но все нещо ще остане. Нещо, което ще помогне на моята приказка за Спящата красавица да свърши както трябва. Трябва да намерим трупа и да се надяваме, че лицето все още е в добро състояние. Върви да приготвиш конете.

 

 

Фрике натовари конете и те тръгнаха към градчето Сивал в южен Прованс. Беше краят на юни и пътуването беше леко и приятно. Фрике се надяваше, че Аззи ще ги транспортира по свръхестествен начин, но разстоянието беше много кратко и не си заслужаваше усилията да се активира магия за път.

Пристигнаха в Сивал — приятно южно градче недалеч от Ница. Описанието на Албертус им помогна без проблеми да открият публичния дом, в който е била убита Миранда. Аззи поговори със съдържателката и научи, че братята са взели тленните останки и са ги отнесли в неизвестна посока. Аззи я възнагради добре за получената информация и попита дали не е останала някоя дреха на Миранда. Съдържателката намери някакво старо бельо и му го продаде за два златни талера. Той не можеше да е сигурен, че то наистина е било нейно — поне засега.

— Какво ще правим? — попита Фрике, когато излязоха от публичния дом.

— Ще разбереш, когато му дойде времето — отвърна Аззи.

Двамата с Фрике излязоха от града и тръгнаха през гората. След доста време спряха и си устроиха лагер. Приготвиха си вечеря от студено месо и варен праз. След това по нареждане на Аззи, Фрике запали огън. Когато пламъците се издигнаха достатъчно високо, Аззи измъкна едно шишенце с тъмна течност от сандъка, в който държеше магическите си принадлежности, и капна в огъня една капка.

Пламъците се издигнаха още по-високо. Фрике се отдръпна назад.

— Следи внимателно — нареди му Аззи. — Това е поучително. Може би си чувал за приказните ловни кучета на старите богове. В наши дни имаме нещо още по-добро.

Когато пламъците отново утихнаха, отгоре се спуснаха три големи птици и кацнаха близо до Аззи. Бяха гарвани, с малки зловещи очи.

— Надявам се да сте добре — каза им Аззи.

— Добре сме, господарю демон — отвърна единият гарван.

— Запознайте се със слугата ми Фрике. Фрике запознай се с птиците Мориган. Това са свръхестествени ирландски птици и имената им са Бабд, Мача и Немейн.

— Приятно ми е — каза Фрике, но остана далеч от тях, защото го гледаха злобно.

— Какво можем да направим за ваше превъзходителство? — попита Мача.

Аззи извади дрехата на Миранда.

— Намерете тази жена. Тази, която последна е носила това нещо. Между другото, тя е мъртва.

Бабд подуши плата.

— Нямаше нужда да ни се казва.

— Забравих докъде се простират възможностите ви. Вървете, о, несравними, и намерете тази жена!

Когато гарваните отлетяха, Аззи каза на Фрике:

— Хайде да се разположим по-удобно. Може да се забавят малко, но ще я намерят.

— Не се и съмнявам в това — отвърна Фрике. После двамата похапнаха още малко студено месо с праз и поговориха за времето, и за противниците си на състезанието. Денят напредваше. Блестящото синьо небе на Прованс излъчваше светлина и топлина. Те похапнаха още праз.

След известно време се върна един от гарваните и обяви, че е Немейн. Той направи два кръга и кацна на протегнатата длан на Аззи.

— Какво открихте? — попита той.

Немейн проточи врат и отговори с тънък глас:

— Мисля, че намерихме тази, която търсиш.

— Къде е тя?

Спуснаха се и другите два гарвана. Единият кацна на главата на Аззи, а другият — на рамото на Фрике.

Мача, най-възрастният, отговори:

— Да, това определено е жената, която търсиш. Миризмата не може да се сгреши.

— И наистина ли е мъртва? — попита Аззи.

— Разбира се, че е мъртва — отвърна Мача. — Нали така я искате? Ако не, винаги може да я убиете.

На Аззи не му се щеше да обяснява, че има норми, забраняващи това.

— Къде да я намеря?

— Ще слезете на две левги по пътя и ще стигнете до един град. Тя е във втората къща вляво.

— Благодаря, гибелна птицо! — отвърна Аззи.

Мача кимна достолепно и се издигна в небето. Другите също излетяха и след миг се изгубиха от очите им.

Аззи и Фрике възседнаха конете и тръгнаха на юг. Това беше стар римски път, който пресичаше Южна Европа и водеше в Каркасон. Беше в много по-добро състояние от много други пътища, по които бяха вървели. Те яздеха мълчаливо, докато накрая не стигнаха до градчето. Аззи изпрати Фрике да се погрижи за настаняването им, а сам се зае с издирването на главата на Миранда.

Отиде до къщата, която му бяха посочили гарваните. Беше най-голямата на уличката, тъмна и грозна с тесните си прозорци и лошо направен покрив.

Почука на вратата. Никой. Опита да отвори. Не беше заключено и той влезе.

Вътре беше тъмно и само на тавана се виждаха малки светли процепи. Миришеше силно на вино.

Чувството му за опасност се обади, но късно. Той полетя през една дупка на пода и тежко падна на долния етаж. Когато се изправи, видя, че се намира в бутилка.