Роджър Зелазни, Робърт Шекли
Донеси ми главата на принца (31)

Глава 7

Времето през септември беше много приятно. Аззи все повече свикваше с присъствието на Бабриел в къщата си. Стаята му продължаваше да се разширява и се наложи да го помоли леко да я свие, защото имаше опасност къщата да се събори от голямата тежест на върха й. Обучението на Принца продължаваше. Младежът ставаше все по-уверен в себе си. Аззи му даваше разнообразни билкови смески, както и други екзотични вещества като например стрит рог от еднорог, изсушена тор от таласъм и дестилирана трупна пот. Сега Принцът можеше да се противопостави на Фрике в схватка с дървени мечове, макар че Фрике се биеше със сакатата си лява ръка, за да може силите да се изравнят. Въпреки всичко, определено имаше напредък, макар и да беше трудно да се каже кога Принцът ще може да се изправи срещу истински враг.

Това бяха спокойни дни и нощи. Аззи съжаляваше единствено за отсъствието на Илит. Трябваше да я остави в омагьосания замък, за да се грижи за Принцесата, чието непокорство все още създаваше проблеми.

Една вечер, докато Аззи седеше във всекидневната и пушеше лулата си над чинийка сърца от лакомец в собствен сос, над главите им се вдигна страхотен шум. Бабриел, който четеше една от безбройните си книги по въпроса как да бъдеш добър, погледна стреснато нагоре и чу тропот на копита. Последва стържене, примесено с ругатни. Звуците приближаваха през комина. Към тях се добавиха пъшкане и сумтене, и накрая от камината се измъкна нещо голямо.

За щастие, тъй като беше топла септемврийска нощ, огънят не беше запален. Дядо Коледа се изправи. Червеният му костюм беше изпоцапан със сажди, шапката му беше килната на една страна и мръсното му лице беше изкривено в болезнена гримаса.

— Защо — попита той — коминът ви не е чистен цяла вечност? И без това е тесен!

— Съжалявам Коледа — каза Аззи. — Не те очаквах в този сезон. А и при нас, демоните, не идваш често, нали?

— Това е така, защото според хартата трябва да носим подаръци най-напред на хората, а те стават все повече и повече с всеки изминат ден.

— Напълно разбирам — отвърна Аззи. — Както и да е, ние демоните си имаме свои собствени начини да даваме и да вземаме. А защо си тук? Ако си дошъл на гости, а не по работа, можеше да влезеш през вратата.

— Идвам по работа — каза Дядо Коледа. — Имам спешна поръчка от една млада дама-вещица, която ми даде този адрес. Казва се Илит. Тук ли е тя?

— Не. В другото ми имение е. Мога ли да помогна с нещо?

— Можеш да приемеш пратката вместо нея. Дядо Коледа извади от торбата си голям, опакован в шарена хартия пакет.

— Разбира се. С удоволствие.

— Ще й го предадеш ли? За едно момиченце на име Бригите е. Илит му го е обещала.

— Ще се погрижа да го получи.

— Благодаря — каза Дядо Коледа. — Споменах на Илит колко самотно се чувства човек на Северния полюс. Обеща да ми изпрати някои вещици, за да им дам подаръци и за да ги позабавлявам.

— Вещиците обикновено биват надценявани. Няма да ги харесаш.

— Мислиш ли? Опитай да караш само на джуджета известно време и тогава мини на вещици. Е, трябва да тръгвам.

Аззи изпрати Дядо Коледа до вратата и го проследи с поглед, изненадан, че такъв едър човек може толкова ловко да се изкачва по фасадата към покрива. Скоро се чу тропот на копита и всичко утихна.

Аззи влезе вътре и отвори пакета. В него имаше миниатюрна къщичка с двор. Всички подробности бяха изработени много добре. Имаше човечета, животни, малки огледалца, прозорчета, масички, столчета…

— Ще трябва и една детска гилотина — каза си той. — Тук някъде имах…