Тери Гудкайнд
Законът на деветките (61)

59

Алекс направи знак на Джакс да излезе от пясъчния кръг. Юри я хвана за рамото и я издърпа грубо до каменната стена.

Алекс стъпи върху белия пясък и заравни с ръка пясъка, като изличи стъпките. Започна да рисува символите за активиране на линията на живота, които Джакс му бе показала, само че много по-големи. Трябваше да спечели малко време, за да обмисли всичко, да осмисли всичко, което Джакс му каза, всичко, което обществото „Дагет“ му бяха казали за това какво пише в книгата. Постара се да изрисува символите максимално внимателно, като междувременно подреждаше всичката информация в главата си.

— Това няма да отвори портала — излая Седрик Вендис.

— Като знаеш толкова, защо не вземеш да покажеш на шефа си как се прави?

Вендис изръмжа, но в крайна сметка скръсти ръце и замълча.

Алекс приключи с рисуването и се изправи с лице към Каин.

— Налага се да приема на доверие, че ще удържиш на думата си и ще й спестиш страданията накрая.

— Неведнъж съм доказвал, че когато обещая нещо, го правя — отвърна Каин със смразяваща зловеща усмивка.

— Тъй като с връзката ми с Джакс е свършено, искам да й кажа няколко прощални думи насаме, преди да приключа с портала. Искам малко време насаме с нея. После ще ти отворя портала. Ако ми откажеш тази елементарна човешка любезност, може и да не повярвам, че си човек, който разбира и ще спази обещанието смъртта й да бъде бърза. — Погледна го ледено. — Може и да размисля.

— Първо ножа — протегна ръка Каин, след като го изгледа с безкрайна злоба.

Алекс извади ножа със сребърната дръжка от калъфа зад двата пълнителя отляво на колана си. Хвана го за острието, по което все още стоеше кръвта на Джакс, и сложи дръжката със символа на Дома Рал в ръката му. Каин сведе поглед към ножа, а Алекс зачака с ръце в джобовете.

— Добре — махна накрая Каин с ножа, — ако с това тази жалка емоционална драма ще приключи, давай.

— Насаме — напомни му Алекс.

— Остави ги, Юри.

Мазният пират се отмести и застана до Седрик Вендис, откъдето тримата проследиха как Алекс отива при Джакс, опряна на скалната стена с вързани зад гърба ръце. Изглеждаше нещастна и примирена.

Вендис попита Каин нещо шепнешком. Тримата доближиха глави, за да го обсъдят, а през това време Алекс пристъпи до Джакс. Когато най-сетне вдигна глава и срещна погледа му, брадичката й трепереше.

— Много съжалявам, Алекс.

Прегърна я, тя зарови лице в рамото му и заплака.

— Недей да съжаляваш, Джакс — прошепна й, — бъди силна.

Отвори джобното ножче, което бе сложил зад гърба в шепите й.

Джакс осъзна какво държи и замръзна.

— Остро е като бръснач — прошепна до ухото й. — Внимавай, като срязваш въжетата. Дръж ръцете си една до друга, все едно са още вързани и изчакай. Сама ще прецениш кога.

— Алекс…

— Джакс, по-скоро ще умра, отколкото да им дам онова, което искат. Със злото не може да се пазариш. Не можеш да се помириш. Не можеш да правиш компромиси. Ако им го дам, в крайна сметка резултатът пак ще е безкрайни страдания и смърт. Колко време, мислиш, ще мине, преди да се върнат и да решат, че им трябва нещо друго от този свят, и пак започнат да сеят смърт? Не, трябва да се опитам да ги спра сега. Ти беше тази, която дойде, за да спре това зло. Дойде с мисия. Мисия, която още не е изпълнена. С мен ли си? Готова ли си да опиташ?

Тя знаеше какво иска той от нея. Юри стоеше недалеч и я гледаше жадно. И двамата съзнаваха какви ще са последствията, ако се провалят — не само за нея самата, а за всички.

Тя кимна, без да вдига глава от рамото му, за да заблуди тримата, които ги наблюдаваха.

— Прав си. Ако има дори малък шанс, трябва да се възползваме от него. Толкова се страхувах за хората от твоя свят, толкова се срамувах, че дойдох да търся помощта ти, а нанесох единствено повече вреда, че за момент забравих коя съм. Добри духове! Ще ми простиш ли някога, че проявих такава слабост?

Прегърна я силно и я погали нежно по косата.

— Ето тази Джакс обичам. Изобщо не си слаба. Ти си най-силният човек, когото познавам. В случай, че не успеем, искам да знаеш, че те обичам повече от всичко на света.

— Голям мошеник си, Александър Рал — целуна го по шията тя. — Аз обаче те обичам.

— Имах добър учител.

— Стига толкова — изръмжа Каин.

Алекс я целуна бързо и се върна към задачата си.