Тери Гудкайнд
Законът на деветките (16)

14

Алекс застина за момент, стиснал четката, докато ехото от звънеца отшумяваше. Първата му мисъл беше възможно ли е да е Джакс.

Бързо отхвърли тази мисъл. Беше глупаво да го мисли. Но после осъзна, че ако случайно е тя, би било още по-глупаво да я държи отвън на дъжда.

Пъхна четката в буркана с вода на масата до триножника си и отри ръце в кърпата, докато избута назад стола си. Докато се изправяше, погледът му улови някакво отражение. Стрелна с очи огледалото в другия край на стаята, за да поприглади рошавата си коса. Не направи никакъв друг опит да разтреби от страх, че ако е Джакс, може да си тръгне, преди той да е стигнал до входната врата.

Единствените светнати лампи в къщата бяха тези в ателието му. Докато прекосяваше забързан мрачното помещение, пътят му бе достатъчно осветен от трепкащите светлини на мълниите, така че не забави крачка, за да търси ключовете, а направо мина в тъмната дневна. Всяка гръмотевица, следваща светкавица, разтърсваше мощно постройка. Дъждът навън трещеше в прозорците. В дневната насечените силуети на светкавиците хвърляха ослепителни остриета на пода.

Алекс спря пред вратата. Сърцето му продължи да препуска бясно, окрилено от надеждата.

Щом хвърли бърз поглед през шпионката, той видя последното, което очакваше.

Бетани стоеше под лампата на верандата, точно под обливаната от дъжда козирка. Беше сама.

Застинал в тъмната дневна, Алекс усети как сърцето му слиза в петите. Значи в крайна сметка не е Джакс. Въздъхна тежко.

Не бе разговарял с Бетани от седмици. След като Джакс го предупреди, че различен вид човешко същество го следи чрез телефона, той изхвърли апарата си в един контейнер зад голям супермаркет. Тогава му се стори съвсем логично.

Купи си нов апарат — първия, който му попадна в един магазин. Взе си нов номер, разбира се, и го даде на новата галерия и на още шепа хора, които беше важно да имат връзка с него, като например „Ланкастър, Бъкман, Фентън“. Обикновеният апарат му бе напълно достатъчен, за да посрещне нуждите му. Батерията не държеше много, а за момента дори не бе успял да изговори предплатените минути.

В случая с Бетани смяната на номера бе предимство. Тя не можеше да му се обади или да му изпрати есемес. Беше си казал, че ако не успее да се свърже с него, Бетани бързо ще го забрави и ще продължи живота си. Явно беше сбъркал.

През шпионката забеляза, че е облечена в лъскава сребриста рокля с доста дълбоко деколте. Кройката говореше красноречиво за това, което се намира под плата. В случая на Бетани то граничеше със съвършенство. Тя беше прекрасна, но само толкова, а това определено не бе достатъчно на Алекс. Нямаше същност, която да запълни външността. Нищо в тази жена не разпалваше желание у Алекс. Тя бе жив пример за поговорката, че външността не е всичко.

Единствената светлина в къщата бе в дъното, в ателието. Навсякъде освен там бе тъмно. Хрумна му, че може просто да не отваря и да се направи, че не си е у дома.

Но това би било глупаво и, още по-лошо, нечестно.

Понеже наистина не му се започваше разговор с нея — не дай боже пък спор, — реши да й каже какво изпитва кратко и ясно. Да й каже истината, но да не влиза в подробности, просто да се придържа към есенцията.

Отвори вратата и застана пред Бетани.

Още преди да е понечил да заговори, тя вдигна ръка, насочи пистолет към гърдите му и дръпна спусъка.