Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Law of Nines, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 26 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2011-2012 г.)

Публикация:

Тери Гудкайнд. Законът на деветките

Първо издание

Редактор: Калоян Игнатовски

Художник на корицата: Виктор Паунов

Коректор: Станка Митрополитска

Полиграфически комплекс ЖАНЕТ 45, Пловдив

ИК „Прозорец“ ЕООД, 2010

ISBN 978–954–733–663–6

История

  1. — Добавяне

44

С един пръст Алекс открехна пердето на прозореца едва-едва, колкото да успее да надзърне навън, и започна да оглежда за нещо нередно. Беше мрачен, сив ден, но не валеше. Черокито беше паркирано точно пред стаята им. Той не забеляза никой подозрителен на паркинга. Напомни си, че и д-р Хофман, сестрите и служителите в „Майката на розите“ не бяха изглеждали подозрително. Не всички от тях приличаха на пирати.

Алекс беше напълно буден, по-буден от всякога, за пръв път от дни насам. Не можеше да прецени колко точно дни са минали, но знаеше, че цялото премеждие в „Майката на розите“ едва ли е продължило повече от няколко дни. Част от събитията му се струваха нереални. Трудно му беше да приеме, че са загинали толкова много хора… че е убил толкова много хора. Все едно излизаше от дълъг, мрачен сън, изпълнен с безкраен ужас.

Изпита най-дълбоко съпричастие към майка си заради всичките тези години, през които бе захвърлена там, погребана жива в онзи ад. Натъжи се, че тя така и не успя да се измъкне от потресаващата си самота, че не получи шанса да изживее живота си. Сърцето му се изпълни с болка и гняв, че някакви хора от друг свят са дошли, за да й причинят това — откраднаха й живота, а накрая я и убиха.

Но най-лошото в този кошмар беше да види Джакс, увиснала там, на тръбата в банята на „Майката на розите“, как се бори за всяка глътка въздух, потопена в ужаса на безмилостните изтезания, на които я бяха подложили. Спомни си какво изпита, когато си помисли, че в крайна сметка тя ще се задуши, увиснала там, сама, както многото други преди нея, попаднали в лапите на Вендис.

Сега, след дванайсет часа сън, ефектът от лекарствата беше напълно изчезнал. Кошмарът беше свършил — поне засега. Джакс също като че ли се бе възстановила напълно. Думи не му стигаха да опише облекчението си да види очите й отново ярки и живи. По тялото й се виждаха синини и рани, но беше жива. Само това бе от значение.

Чу последния звук от източващата се вана и след минути тя излезе от банята, облечена в чисти джинси и червена блуза.

Изглеждаше зашеметяващо в тези цветове, в комбинация с русата й коса, дори и мокра. Тя я подсуши с хавлия.

Алекс посочи към малкия хладилник под плота.

— Искаш ли да хапнеш нещо?

— Не, не сега. Предпочитам да тръгваме, после ще ям.

Тя продължи да търка косата си.

— Можеш да използваш сешоар, ще изсъхне доста по-бързо.

— Да използвам какво? — Тя го погледна неразбиращо.

— Ето, нека ти покажа — усмихна се Алекс.

Заведе я в банята, взе сешоара от стойката. Включи го на най-високата степен и насочи струята въздух към косата й за момент, после го изключи.

— Видя ли?

— Това е невероятно — възкликна тя и взе сешоара от ръката му, за да го огледа. — Аз мога да правя нещо подобно с магия, но магията не работи тук. Не предполагах, че имате същата технология.

Тя му подаде обратно уреда.

— Направи го пак.

Алекс го включи и насочи струята топъл въздух към косата й. Тя се обърна с гръб и го остави да суши дългата й коса, спускаща се на вълни по гърба й. Когато приключиха, тя се обърна и го огледа.

— Ти как така си чист?

— Взех душ, докато ти спеше.

— О — каза тя на излизане от банята, — мисля, че се разбрахме, че дамите са с предимство.

— Аз винаги печеля — усмихна се Алекс. — Дори и с цената на нарушаване на правилата.

Тя го дари с многозначителна усмивка.

— Радвам се, че успяваш.

— Как се чувстваш?

— Като чисто нова.

— Е, изглеждаш по-красива от всякога.

— Ти също. — Тя отново се усмихна.

— Щом вече си по-добре, бих искал да получа някои отговори — каза Алекс със сериозен тон. — Преди засадата и изгасването на светлините майка ми спомена, че през цялото време са я питали за портала. При споменаването на тази дума — портал — ти каза, че си се досетила какво искат.

Тя кимна.

— Искат портала.

Алекс разкриви лице.

— Това го схванах. Но какво означава?

— Ами — подхвана тя, докато сгъваше и прибираше мръсните си дрехи в сака, който бяха купили от мола, — помниш ли, като ти казах, че съм се опитала да занеса в моя свят картината, която ти ми подари, за да я покажа на сънародниците си?

— Да, и по време на пътуването ти нататък картината просто изчезнала. Каза, че не знаеш какво точно се е случило, но че това било потвърждение на подозренията, че нищо от този свят не може да бъде пренасяно в твоя.

— Е, след като е така, защо тогава хората успяват да проникнат от там тук? Защо Радел Каин праща толкова много хора, при това не от вчера, в твоя свят? Защо ще искат нещо, ако не могат да го отнесат със себе си обратно?

— Може би търсят някакъв вид познание?

— Да, има известна логика, но все подозирам, че Каин иска нещо далеч по-просто. Той е по следите на нещо конкретно, при това от много време и с цената на доста усилия. Защо мислиш, през всичкото това време са държали майка ти затворена? Защо искат теб?

— Предполагам, отговорът е, че искат портала. Само че не знам какво означава това. — Алекс разпери ръце в израз на безсилие и раздразнение. — Какъв, но дяволите, е този портал? За какво им е?

Тя пъхна в сака сгънатите си джинси и се изправи.

— От доста отдавна, според някои източници, съществуват мнения, че още от самото разделение на нашите два свята между тях се е запазила някаква връзка. Въпреки че на това винаги се е гледало като на мъглява теория.

— И какво гласи тази мъглява теория все пак? — подозрително я изгледа Алекс.

— Нали помниш, когато ти разказах как Господарят Рал прогонил всичките онези хора в този свят и така сложил край на войната?

— Да. Ти спомена, че не дошли тук по начина, по който идваш ти, че според схващанията в началото двата свята за кратко били свързани в едно място и време, а след разделението онези, които са искали да живеят без магия, останали тук, а твоите хора — в другия свят.

— Точно така. Това събитие е известно като Разделението. Не се знае много за онова време, но се смята, че Господарят Рал някак успял да прекара нещо като мост над бездната между световете, да ги съедини за малко, докато изпрати в другия свят хората, които не искали магията да е част от живота им.

— Опитваш се да ми кажеш, че ги е изпратил през портал?

— Не, но според тази теория някъде съществува действителното място на връзка между световете, малък мост през бездната между тях, тунел в пространството и времето, който осигурил равновесието между световете по време на свързването им, с цел извършването на Разделението. Фактът, че ние пътуваме между двата свята, се смята за доказателство за съществуването на подобна връзка; без нея според теорията ние не бихме могли да прекосяваме празното пространство между световете.

Според някои теории порталът е страничен ефект от Разделението — аномалия, артефакт, запазил се до наши дни.

Според други вярвания порталът бил създаден от Господаря Рал, за да поддържа равновесието по време на начинанието му, в противен случай Разделението нямало да се случи.

— На мен създаването на този портал ми звучи като доста важно събитие. Защо около него витаят единствено предположения? Не се ли знае повече?

— До един момент са се пазели писмени сведения, но дългият период на Златната ера приключил с войни, в резултат на които били унищожени много от най-ценните ни архиви. Били са мрачни времена. След края им се оказало, че сме изгубили голяма част от историята си.

Алекс въздъхна.

— Значи смяташ, че това разделение е оставило проход между двата свята, така ли? Като дупка, проядена от червей?

Джакс сви рамене.

— Не знам каква е тази дупка. Проход е малко елементарно, но да, може и така да се нарече. Става дума за нещо като клапа, която балансира могъщите сили в двата свята.

— Мислиш ли, че съществуването на тази връзка, на този портал, е факт или просто са отвлечени хипотези на хората за нещо, което я се е случило, я не?

— Това е заключението на някои хора, основаващо се на малкото, което се знае за Разделението. Поне такова е мнението на малцината, които подкрепят теорията за съществуването на портала.

— Защо не си го споменавала? Защо това е такава изненада? Цялата тази работа с портала ми звучи доста важна.

— Сега може и да звучи така, но в действителност е просто мъглява, отвлечена теория. Ако трябва да бъда честна, на нея винаги се е гледало като на шантава измишльотина. Никога не ми е минавало през ума, че цялата тази история с Радел Каин може да има нещо общо с подобна шантава идея, до момента, в който майка ти не каза думата „портал“.

Това, че са използвали пред майка ти същата тази дума, изведнъж ми изясни всичко, което се случваше. Изведнъж всичко придоби смисъл.

— Но дори и ако в началото такъв портал наистина е съществувал, мислиш ли, че все още го има?

— Не знам. Но очевидно Радел Каин смята така. Хората му са разпитвали майка ти за него, нали така? После питаха и мен. Със сигурност са питали и теб.

— Така е — съгласи се Алекс. — Всъщност това е всичко, за което искаха да говорим.

— Твоята майка ми даде отговора, който търсех, отговора на въпроса защо те идват тук и какво търсят. Радел Каин търси портала.

В този момент прозрението го осени.

— Земята, която наследявам. Порталът трябва да е някъде в земята, която получих в наследство.

— Бил си прав от самото начало. През цялото време е ставало дума само за земята.

— Но за какво им е майка ми? Или аз? Ако подозират, че порталът е някъде там, в земите, защо просто не отидат да го потърсят? Мястото е диво и отдалечено. Можели са сами да стигнат до портала и никой нямаше дори да знае, че са били там, нито пък какво са намислили.

— Може би са го открили, но по някаква причина не са могли да го използват. Може би тогава са се заинтересували от наследниците на Рал в този свят.

За това Алекс не се беше замислял. Той крачеше до прозореца и обратно, обмисляйки идеята. Зачуди се каква ли роля играе в това „Дагет Тръст“.

— Ако наистина са били там и не са успели да активират портала, кое ги кара да мислят, че аз бих могъл?

— Светове, разделени от Рал. Ако при това той е оставил портал, който все още съществува, тогава може би има някакъв защитен механизъм и е необходим друг Рал, за да се отвори порталът отново.

— Но това е бил той, не аз. Дори и да съм наследник на рода Рал от твоя свят, аз нямам тези способности. Как, по дяволите, да отворя портал между световете? Че аз дори не знаех за съществуването на друг свят. Аз съм последният човек на земята, от който да търсиш отговори за този портал.

— Не бих казала. — Джакс вдигна рамене. — Според Закона на деветките ти си централна фигура. Ти си точно човекът, към когото би трябвало да бъде отнесен този въпрос.

— Законът на деветките? Какво общо има той с портала?

— Нямам представа, само че Радел Каин иска портала и Законът на деветките го води право при теб като централна фигура във всичко това. Той изпрати Седрик Вендис, най-доверения си човек, за да му осигури портала и теб самия.

Алекс продължи да крачи, разсъждавайки на глас.

— Но както ти сама каза, те идват в този свят. Те така или иначе вече могат да идват и да се връщат. Какво толкова може да им осигури този портал, което вече да не са постигнали?

Алекс замръзна на място, когато отговорът на собствения му въпрос изведнъж му се изясни.

— Без портала те не могат да отнесат обратно със себе си нищо от този свят. — Той срещна погледа на Джакс. — Възможно ли е да връщат неща обратно във вашия свят през портала?

Тя се усмихваше несигурно.

— Съгласно теорията в портала не е необходима линия на живота, следователно можеш да пренасяш обратно вещи.

— Какво може да искат да отнесат със себе си през портала?

— Какво е оръжието, което те използват, за да покоряват и контролират хората в моя свят?

— Способности, които не съществуват в този свят, магически оръжия.

— Точно така. А какво иска Каин да изкорени от нашия свят?

— Магията.

— А какво ще стане, ако успее?

Алекс почувства как косъмчетата по ръцете му настръхват.

— Всеки диктатор иска да отнеме на хората оръжието, с което могат да се противопоставят на управлението му. Ако им отнемат магията, това ще ги лиши от оръжието, с което могат да се опълчат на тиранията.

Но отнемайки това оръжие от хората, които може да им се опълчат, те същевременно лишават и самите себе си от него. И така, щом елиминират оръжието и на двете страни, те ще се нуждаят от друг вид сила, която да го замени.

— Прав си. В момента съществува равновесие на силите. И двете страни имат достъп до едни и същи оръжия. Ако те елиминират магията, това ще доведе до постоянен баланс на силите — нито една страна няма да има преимущество. Но ако те искат да узурпират властта, тогава ще трябва да заменят изгубеното си оръжие с ново. Това ще наклони везните в тяхна полза.

— Технологии — прошепна Алекс. — Ще могат да използват радиокомуникации, лекарства, с които да контролират хората, оръжия, с които да убиват всеки, изпречил се на пътя им.

Джакс кимна отново.

— И кой знае още какво. От практическа гледна точка технологиите и нашите способности са взаимозаменяеми — те правят едни и същи неща. Когато всички магически инструменти изчезнат, хората ще бъдат безпомощни.

И този, който разполага с аналогичните им технологии, ще управлява света.

— Именно. — Джакс описа дъга с ръка около себе си. — Това тук е цял свят, пълен с технологии. Вчера ти излезе и се върна с това магическо лепило…

— Суперлепило.

— Хубаво, суперлепило. Ние използваме подобна магия за лекуване, шиенето на рани има почти същия ефект. Но ако изгубим тази си способност, тогава няма да можем да лекуваме ранените. Представи си само преимуществото, което ще има Каин само от нещо толкова просто. Колко хора ще преминат на негова страна само и само да бъдат лекувани с технология, достъпна само на него?

И това е само началото. Тук е един цял свят, пълен с неща, които ние няма да притежаваме. Те просто трябва да влязат в някой магазин и да купят вещи, които в нашия свят ще бъда безценни, когато всички там са изгубили способностите си. Те ще могат да пренасят технологии през портала. Каин ще бъде единственият източник на онова, от което хората се нуждаят за оцеляването си, а и само той ще притежава оръжията, с които да поддържа установения ред.

— Добре, но мислиш ли, че теорията за портала е правилна? Може ли наистина да се пренасят вещи обратно в твоя свят?

— Предполагам Радел Каин си има причини да вярва, че е така.

Алекс седна на ръба на леглото.

— Чух те да използваш един израз… Добри духове.

— Да, в тежки ситуации…

Алекс облегна лакти на коленете си и хвана с ръце главата си.

— Добри духове, те искат портал, за да изнасят оръжия в друг свят.

— Някакви идеи?

— Да, да извикаме Отряда за борба с тероризма.

— Кого?

— Забрави. — Алекс махна с ръка, осъзнал глупостта на забележката си. — Но това пак не обяснява за какво съм им аз. Та аз дори не съм и чувал за такъв портал. Как бих могъл да им помогна? Какво си мислят, че мога да направя за тях?

— Ти си Рал. При това Рал, който се споменава специално в Закона на деветките. А Рал е този, създал портала. Мисля, че ако просто можеха да открият портала и да го използват, те щяха да са го направили отдавна. И след като не са, значи не могат. По някаква причина те се нуждаят от теб.

— Наистина ли смяташ, че те очакват аз да им отворя този портал? Мислиш, че вярват, че съм способен на това?

Джакс изпусна дълга въздишка.

— Не знам, Алекс. Имаш ли по-добро обяснение?

— Май не.

— И сега какво?

Той отиде до бюрото и взе един от двата телефона, които беше купил предишната вечер.

— Мисля да се обадя на господин Фентън, адвоката, който движи нещата със земята. Може да се наложи да отидем до Бостън, да уредим въпроса със собствеността и после да отидем в Мейн, за да видим с очите си за какво става дума.

— Съгласна съм. Това е единствената ни следа за момента.