Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Law of Nines, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 26 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2011-2012 г.)

Публикация:

Тери Гудкайнд. Законът на деветките

Първо издание

Редактор: Калоян Игнатовски

Художник на корицата: Виктор Паунов

Коректор: Станка Митрополитска

Полиграфически комплекс ЖАНЕТ 45, Пловдив

ИК „Прозорец“ ЕООД, 2010

ISBN 978–954–733–663–6

История

  1. — Добавяне

49

Някои от присъстващите се засмяха нервно, други се прокашляха. Алекс се изправи и отмести стола, за да застане до Джакс и да огледа всички усмихнати лица. Той не се присъедини към усмивките им и радостта от прехвърлянето на собствеността. Много хора бяха изгубили живота си заради тази земя — близки нему хора.

Той търпеливо зачака да получи отговор на въпроса си относно „Дагет Тръст“.

Възприел сериозността на Алекс, Майк започна да разказва.

— Ние, присъстващите тук, в тази стая, както и охраната в земите на фонда, сме членове на древно общество. Това е малка и изключително потайна организация. Ние сме пазителите на земите. От днес нататък такъв си и ти. Ние сме такива по собствен избор, водени от страст, заради отдаденост и вяра. Ти, господин Рал, си по рождение и по избор.

Алекс огледа внезапно придобилите сериозност лица на хората около себе си.

— Искаш да кажеш, че сте някакъв вид жреци или като рицарите тамплиери, или нещо такова?

— В известен смисъл да — потвърди с кимване един от мъжете.

Алекс остана донякъде изненадан, че никой не отхвърли подобно твърдение като абсурдно. Всъщност, откакто научи, че Джакс идва от друг свят и след като стана свидетел на събитията от последните седмици, той самият усещаше, че вече няма много неща, които биха могли да го шокират. Тревожеше го обаче фактът, че наследството на парче земя го е въвлякло насред тайна организация.

Алекс огледа лицата и вперените в него очи.

— И какво точно е това древно тайно общество? Какви са целите му?

— Това е дълга история с още по-дълга предистория — обади се Хал Халверсън. — В даден момент ще те запознаем с всички подробности, но засега не ми се струва удачно. Не ми допада идеята всички да сме тук заедно, на едно място. Обикновено избягваме подобни неща. Не искам да кажа, че хората, които ни създават всичките тези неприятности, знаят за нашата среща. Доколкото ни е известно, няма никаква гаранция който и да е от присъстващите неволно да е станал причина за предстоящи главоболия. Затова с цел предпазване на фонда ние рядко се събираме по толкова много членове наведнъж.

— Къде са останалите? — попита Алекс.

— Всички от охраната са членове на фонда — обясни Хал. — Освен тях има още няколко членове, пръснати из Европа. Като изключим тях обаче, останалите сме тук, в тази стая.

— Хал е прав — намеси се Майк. — Сега ще ти разкажем кратката версия, а подробностите ще останат за после.

— Очертава се интересно — измърмори под носа си Джакс и скръсти ръце.

— Преди много години…

— Колко точно? — прекъсна го Алекс.

— Не сме напълно сигурни. — Майк махна пренебрежително с ръка. — Много повече от хиляда години според нас. Както и да е, преди много векове било създадено обществото „Дагет“. Още от самото си начало то било изключително потайно. Не съществуват никакви писмени сведения за съществуването му, освен счетоводството и нотариалните документи. Основателите на „Дагет“ рискували живота си. Разкриването им пред когото и да било почти със сигурност било равносилно на смърт.

— Защо било толкова важно създаването на това общество? Какво налагало хората да рискуват живота си за него? — попита Алекс.

— Обществото ни се основава на вярата, че част от хората на тази земя са преселници от друг свят.

Алекс отново огледа лицата на всички присъстващи.

— Имаш предвид извънземни, които са пренесли тук хора с летящите си чинии? — попита той, тъй като все още не беше готов да им издаде, че знае за какво точно говореха те.

Алекс не искаше да ги заблуждава, правейки се на глупав, нито пък искаше да изглежда така, все едно им се подиграва. Той вярваше, че те са на негова страна. Те очевидно искрено бяха заинтересувани от неговата безопасност и бяха отдадени на запазване сигурността на земята, в която се намираше порталът. Същевременно залогът бе прекалено висок, за да може да си позволи да се притеснява твърде много да не нарани чувствата им. Животът му, както и животът на Джакс и на много други хора от двата свята, беше поставен на карта. Някои вече се бяха разделили с живота си. Той искаше да разбере със сигурност какво знаят членовете на „Дагет Тръст“, преди да им разкрие информацията, с която разполагаше той.

— Не съвсем — каза Майк, — книгата просто казва…

— Каква книга? — попита Джакс, внезапно изопнала тяло и наострила всичките си сетива.

Един от мъжете пристъпи напред. Беше единственият чернокож в групата. Изглеждаше наскоро прехвърлил петдесетте и в относително добра форма. Главата му беше обръсната и носеше малки очила с тънки рамки. Беше облечен с панталон в цвят каки и червена риза на шотландско каре, но изглеждаше като че ли беше роден да носи само елегантни делови костюми. Протегна ръка и се представи.

— Аз съм Ралф Овъртън и отговарям за книгата.

— Аз бих попитал същото като Джакс — каква книга? — Алекс се здрависа с него.

Ралф намести очилата си.

— По времето, когато е създадено обществото, е била съставена една книга. Тя съдържа разнообразна информация, а също и скици. Не полиграфски издържана, не прилича да е дело на монаси от онова време или нещо такова. По-скоро е самоделна изработка, груба и недодялана. Но това е единственият писмен източник, с който разполагаме.

Книгата би могла да се нарече отчасти летопис на събитията, отчасти опит да се хвърли повече светлина върху тях. Тя винаги, през всичките тези години, е била основен атрибут на обществото „Дагет“. Според информацията в нея поне част от хората на тази земя са дошли от друго място.

Когато Алекс и Джакс не го прекъснаха този път, той продължи.

— Обществото е било сформирано, за да пази това свято познание, да го съхрани, за да не бъде загубено завинаги и напълно забравено. Подобно нещо се е очаквало да се случи и за да бъде предотвратена забравата, била създадена тази книга. Същевременно имало основателни причини да се вярва, че тайната е необходима, за да гарантира сигурността на хората от другия свят, на онези братя и сестри, останали там, където е домът.

— И как това тайно общество ще предпази онези други? — попита Алекс.

— Ами, виж сега — продължи Ралф, наведен към тях, — в книгата се казва, че ще дойде време, когато човек от този свят ще трябва да спасява другия. Това пророчество е и основната причина за съставянето на книгата и за създаването на обществото. Членовете на обществото „Дагет“ са тук, за да пазят това познание, докато дойде времето за изпълнението му.

— Членовете на обществото — прекъсна го Майк — са пазители на познанието и на пророчеството. И когато настъпи моментът, те ще помогнат на този човек, за когото се споменава там. Всички ние в тази стая от години проучваме неясни исторически нишки, които се простират през векове и култури. Тази наша страст в даден момент ни отведе до други като нас. Ние пазим това познание, вярваме в предназначението на книгата и в основателите на обществото. Ние вярваме, че някъде там съществува един друг свят.

Алекс сбърчи чело.

— Значи това би могло да се нарече един вид религия, религиозно вярване, правилно ли съм разбрал?

— Не точно — поклати енергично глава Ралф. — Не е религиозно вярване. Ние не сме поклонници на този друг свят. За теб може и да звучи като духовно вярване в друг свят, но това не е религия. За всички нас, настоящи и бивши членове на това малко общество, това вярване е дълбоко вкоренен интерес, споделена страст, абсолютна убеденост и крайна цел на живота. То се основава на тази книга, на избрани исторически факти и на сказанията, предавани през вековете между членовете на обществото.

— На мен ми звучи като религия — продължи да упорства Алекс.

Ралф отново поклати глава и всички останали го последваха.

— Обществото е било създадено с цел да съхранява това познание, докато не настъпи времето то да е потребно. Това е нашето призвание, не преклонение или обожествяване. Ние не боготворим другия свят или хората в него. Става дума просто за признание на факта, че имаме общи предци, че ние в нашия и те в техния свят сме личности, които са част от една по-висша човешка раса. Ние сме едно и ценим живота си — той е това, което е от значение.

Ралф вдигна показалец, за да подчертае важността на думите си.

— Ние искаме да сме готови и да се погрижим, когато настъпи точният момент, онези човешки същества в другия свят да не изгубят ценния дар на живота само защото ние сме се провалили и не сме реагирали съобразно познанието, което само ние притежаваме. Надяваме се и онези хора в другия свят да изпитват същата почит към нашия живот и да не позволят някой тук да го изгуби.

Алекс погледна към Джакс. Тя също изглеждаше запленена от думите на Ралф.

Точно такова беше отношението към живота и на Алекс. Но той реши да не се намесва и замълча, когато Хал Халверсън заговори.

— Безброй хора са били родени, пораснали, станали доживотни членове на обществото и починали, без да видят нищо от това, което вярваме, че се случва.

— През вековете — каза Майк — членовете на обществото са полагали усилия да се сдобият с някои неща, свързани с книгата. Най-важното — това, което „Дагет“ обществото търси от векове — е мястото, където вярваме, че е връзката с другия свят. То било открито в края на осемнайсети век от изследовател на име Леон Дефорс, който по щастлива случайност се оказал член на обществото. Той отнесъл вестта за откритието си на членовете на обществото в Европа.

Майк се обърна с жест към Ралф.

— Ти знаеш по-добре тази част. Защо ти не им разкажеш?

Ралф кимна и поде историята.

— След като открили връзката, за която от векове вярвали, че съществува, хората от обществото „Дагет“ емигрирали в Новия свят. Те донесли със себе си книгата и се заселили в Нова Англия, предимно в Бостън. Първоначално много от тях просто живеели на територията на земите, където била открита връзката, за да бдят над пустошта, която отговаряла на рисунката в книгата.

— Рисунка ли? — попита Джакс. — Каква рисунка?

— Най-първите членове на обществото не знаели къде се намира мястото, споменавано в книгата, но в нея имало груба скица, която показвала как изглежда то. Тъй като Леон Дефорс бил член на обществото, той внимателно изучил тази скица и когато по време на една от експедициите си попаднал на мястото, на мига го разпознал. Така установил местонахождението му — с помощта на рисунката.

— С времето — взе думата Майк — те осъзнали, че с прииждането на нови заселници в Нова Англия ще се нуждаят от повече ресурс, за да опазят това уникално място. С течение на годините обществото започнало да изкупува земите в тази област, която смятали за изключително важна — районът, където се намирало мястото, обозначено на рисунката в книгата.

Впоследствие изкупили и околните парцели, като така оградили с допълнителна буферна зона своята тъй ценна придобивка в центъра — ядрото на имота, който наследи ти, Алекс. Те създали фонда с цел допълнителна защита. Наследството било създадено, за да се спази Законът на деветките и да се изпълни пророчеството от книгата.

През последвалите години старите членове измирали, нови заемали местата им. Целта на всички била обща и те работели заедно, за да я постигнат — просъществуването и запазването на сигурността на обществото и на скъпоценната земя. Членовете инвестирали във фонда собствени средства в полза на земята.

— Трябва да е ясно едно — продължи Ралф с усмивка. — Законът на деветките идва от тази древна книга, той е неразривно свързан с нея, със земята, с теб. От самото начало членовете на обществото са го изучавали. През последвалите векове условията в него не се изпълнили. Но обществото останало бдително и членовете му търпеливо очаквали времето, когато това щяло да стане.

— Ние сме първите членове на обществото „Дагет“ — Майк отново обиколи с жест присъстващите в стаята хора, — станали свидетели на описани в книгата събития. Нямам думи, с които да опиша какво означава това за нас, господин Рал.

— Ама че история — отрони Алекс в последвалата тишина. — Доколко и каква част от нея според вас е истина?

Някои от членовете на обществото „Дагет“ си размениха тревожни погледи.

— Хайде да им покажем — подкани ги най-накрая Ралф.

— Какво трябва да ни покажете? — поинтересува се Алекс.

Хал Халверсън отиде в другата стая, а Ралф продължи разказа си.

— Не посмяхме да донесем книгата. Предвид интензивните събития, които ни затрупаха като лавина в последно време, решихме, че да я носим с нас тук би било твърде опасно. Книгата се съхранява в сейф в трезора на банка в Бостън заедно с нещо друго, което обаче сме донесли тук. Всъщност по отношение на книгата… Освен опасността да не попадне в ръцете на хората, които ни причиняват толкова главоболия напоследък, тя, както можеш да си представиш, е в изключително крехко състояние. Ние рядко се осмеляваме да я докосваме с ръце.

— Разбирам — увери го Алекс.

— Но в замяна на това донесохме нещо друго — каза Ралф и се почеса по едната вежда. След това намести очилата си, докато чакаше. — Надявахме се, че това ще означава много повече за теб, тъй като е в значително по-голяма степен пряко свързано с теб.

Хал Халверсън се появи от другата стая с продълговата кутия в ръце, не по-дълга от две педи. Беше изработена от дърво, което бе толкова почерняло от старост, че изглеждаше напълно черна. Халверсън внимателно я положи на масата.

Ралф пристъпи напред.

— От самото начало тази вещ се съхранява заедно с книгата. Всъщност тя е по-стара от нея и на практика е една от основните причини за съставянето й, както и мотив за основаването на обществото.

Той внимателно повдигна капака на кутията.

Вътре имаше сребърен нож, който изглеждаше като брат близнак на този, който носеше Джакс.

Ралф почтително и изключително внимателно плъзна пръст по сребърната дръжка, която бе поставена в легло от лилаво кадифе.

— Според книгата буквата „Р“ е обозначителен знак на Дома Рал. Тя ни показва, че този нож е бил донесен от другия свят, където някога е бил носен от елитната гвардия пазители на Господаря Рал.

— Добри духове! — промълви Джакс, неспособна да откъсне погледа си от ножа в кутията.

Пред очите на пълната с хора стая тя извади своя нож, превъртя го в ръката си и го сложи до другия на масата.

Всички погледи бяха приковани в двете абсолютно еднакви оръжия с гравирана буква „Р“ на дръжките.

Един от мъжете в дъното на стаята припадна.