Тери Гудкайнд
Законът на деветките (54)

52

— Може ли да видя шофьорската ви книжка, моля? — попита младата жена на гишето, докато въвеждаше информация в компютъра.

Алекс погледна през страничния прозорец. Той държеше Джакс под око, за да се увери, че всичко с нея е наред. Синята светлина на табелата „Свободни стаи“ осветяваше лицето й, седнала в спрелия отвън джип, взряна в Алекс. Той беше уморен, но не спираше да си напомня, че трябва да е бдителен.

Алекс плъзна шофьорската книжка на името на Ханк Крофт по плота към жената. Зад стъклото на гишето бяха изложени брошури за разглеждане на забележителности, наем на каяк, посещение в Музея на дърводобива и други местни туристически атракции. Имаше също и няколко менюта на местни ресторанти.

Алекс не беше сигурен дали фалшивото име щеше да свърши работа и да отклони преследвачите от следите им. За да стигне до земята, той трябваше да кара през Уестфилд, да мине по дългия път, откъм другата част на града, или да влезе от север. Това бяха единствените начини да се стигне до пътя, който водеше към имота — друг начин да се приближи човек към отдалечения парцел нямаше. Алекс не се съмняваше, че по маршрута така или иначе щеше да има поставени хора, които да следят за него и Джакс. И те щяха да разполагат с описанието им.

Освен ако не паднеше от небето, Алекс нямаше никакъв шанс да се промъкне незабелязан. Хората на Каин имаха преимуществото да знаят точно накъде са се запътили двамата с Джакс, а те от своя страна нямаше как да знаят кой е от този свят и кой не, кой ги наблюдава и е готов да им се нахвърли във всеки един момент.

От всичко случило се досега Алекс знаеше едно — хората, които работеха в „Уестфилд Ин“ можеше да идват от друг свят, точно както се бе оказало с персонала на деветия етаж на „Майката на розите“. Двамата с Джакс можеше да бъдат издебнати, докато спят. Замисли се дали не става прекалено параноичен. Предвид какво бе научил в последно време, се замисли дали изобщо е възможно човек да прехвърли границата на предпазливостта.

Младата жена му върна шофьорската книжка.

— Благодаря, господин Крофт. Заповядайте ключа от стаята и касовата бележка. — Тя се наведе напред, за да погледне през стъклената врата и посочи надясно с пресилено драматичен жест. — Продължете по алеята до края на сградата и завийте зад нея, до втория вход. Стаята ви е отляво.

— Благодаря. — Алекс взе ключа и бележката. — Бихте ли ми казали къде има сервиз, където поправят джипове?

— Разбира се. — Тя посочи в обратната посока. — Продължавате по пътя, по който сте влезли в града. Само на около двеста метра е. Почти се вижда оттук. Пада се отдясно. Няма как да го пропуснете. — Тя се изкикоти ехидно. — Уестфилд не е много голям.

Алекс прекоси относително пълния паркинг и откри стаята им без затруднения. Взе със себе си кутията с ножа. Боеше се да я остави без надзор.

С влизането в стаята тон светна малка лампа над вратата. Светещите в червено стрелки на часовника на нощното шкафче показваха, че отдавна минава полунощ. Той беше смъртно уморен и направо заспиваше прав. С ръка на кобура, Алекс провери малкия килер и банята.

— Как е ръката ти? — попита той, след като набързо провери стаята и покри огледалата.

Джакс изглеждаше също толкова изморена и сънена.

— Добре е.

— Лъжкиня — каза той, дръпна пердетата пред малкия прозорец и остави тъмнината от другата страна.

Алекс си представи как отвън в тъмното две очи дебнат, чакат.

Джакс се огледа в малката стая и хвърли сака на едното легло. В стаята миришеше на препарат с аромат на бор. В цветовата гама на евтината мебелировка преобладаваше синьо и кафяво.

Алекс беше толкова изморен, че леглото му се стори примамливо подканящо. Той се почувства обезкуражен, бидейки така близо до крайната им цел, но все още без ясен план за действие. Така плашещо бе да е в центъра на толкова много неща и всичките водещи към него, всичките зависещи от него. Почувства се като измамник, като едно нищожество, което съдбата е посочила да извърши невъзможното.

Той се извърна към Джакс, когато тя сложи ръка на рамото му в безмълвна подкрепа. Сякаш четеше мислите му.

Той отметна назад един рус кичур от косата й.

— Някакви идеи как да спрем Каин?

— Разбира се — една.

— И каква ще да е тя? — Алекс примижа недоверчиво.

— Само ти можеш да накараш портала да заработи. Ако сега те убия, порталът на практика става безполезен за него.

Алекс не се сдържа и се усмихна.

— Ами давай тогава. Какво те спира?

Тя обви ръце около него и силно го притисна към себе си, положила глава на гърдите му.

— Спира ме това, че тогава светът ще е едно самотно, празно място.

Ако Джакс някога го напуснеше, за Алекс светът със сигурност щеше да бъде такъв.

Той едва се държеше на крака от умора. Дългият ден, преминал в пътуване, плюс ужасът, преживян в Бангор, и страхът, че Алекс е пострадала, при това може би тежко, направо бяха изцедили силите му. А дългото каране по тъмно след това напълно бе изсмукало всякаква останала му енергия. Сякаш духът му също го бе напуснал, за да му остави само голо чувство на отчаяние от предстоящото. Дълбоко в мислите си той не можеше да спре да се съмнява, че смъртта е всичко, което ги очакваше.

Приседна на едно от леглата. Джакс се отпусна до него, все още обвила ръка около кръста му. После той легна и тя го последва. Двамата заедно наместиха глави на възглавницата.

На това далечно, самотно място, в тази отчаяна мисия единствената им утеха бе един в друг. Намерили убежище в ръцете на другия, те мълчаливо споделиха осъзнаването на грандиозността на предстоящата им задача и поне за малко откриха подслон срещу ужаса от неизвестността.

Двамата нежно се целунаха. Джакс бе така топла и жива в ръцете му, че това сякаш внесе нов смисъл и цел в живота му. Целувката й беше вълшебна, страстна, като всяка нейна целувка, която си бе представял. Някъде насред събитията, последвали появата й в живота му там, в Небраска, тя бе станала и център на сърцето му. Кога точно се бе случило това, беше загадка за него. Струваше му се, че някак винаги я е познавал, винаги е знаел, че не иска да бъде с никоя друга. Не можеше да има друга. И от начина, по който го целуна, той разбра, че и тя чувства същото. Точно тук, точно сега това усещане изглеждаше изпълващо. Пред лицето на предстоящите им трудности не можеше да има по-съвършена утеха. Без значение какво предстоеше да става, те бяха заедно. И това по някакъв начин му изглеждаше по-важно и по-прекрасно от всичко друго на света.

Без да успеят да съблекат дрехите си, те заспаха прегърнати.

Алекс внезапно се събуди. Джакс, все още в обятията му, също скочи. Насред приглушената, мека светлина Алекс имаше нужда от малко време да си спомни къде се намират. Покрай пердетата се прокрадваше слаба дневна светлина. Малката лампа над вратата зад ъгъла на банята все още светеше. Той погледна светещия циферблат на часовника. Беше малко след седем.

Алекс се прозя. Искаше му се да продължи да спи. Да продължи да прегръща Джакс.

Но не можеше. Трябваше да закара черокито до сервиза и да види дали ще успее да ги убеди да направят експресна смяна на стартера. Той реши, че един солиден бакшиш предварително може би ще ги мотивира да се разбързат.

— Имам ли време за баня? — попита Джакс.

— Разбира се, влизай. Аз ще закарам джипа и ще го оставя за смяна на стартера. Ще имаш предостатъчно време. Ще трябва и да напазаруваме някои неща, като се надявам дотогава джипът да е готов.

Тя се претърколи върху него.

— А имаме ли време за още една целувка?

Вместо отговор той я придърпа в обятията си. Косата й се разстла напред покрай раменете й и обгърна лицето му, сякаш дори тя искаше да бъде близо до него. След дълга целувка тя се отблъсна обратно. С пръст отмести назад косата му от челото.

— Никога досега не съм изпитвала нещо подобно към друг човек.

— Знам. Аз също.

— Нито към Бетани? — попита тя със закачлива усмивка.

— Особено към Бетани — каза той със сериозен тон, преди да я придърпа за нова целувка.

След края й Джакс отново се надигна.

— Какво ще правим с нас?

— Какво искаш да кажеш?

Тя сви рамене и извърна очи.

— Ами, аз не съм от тук. Ако намеря начин, трябва да се върна обратно.

Тя току-що бе засегнала болезнен нерв в душата му. Алекс разбираше, че той не може да иска от нея да обърне гръб на хората, които зависят от нея. Той не знаеше какво или коя бе тя в своя свят, но знаеше, че е важна личност и че хората там се нуждаят от нея.

— А какво ако има начин аз да дойда с теб?

— Де да можеше… — въздъхна тя, — но ти няма как да дойдеш в моя свят. Няма никакъв начин това да стане. Може само да умреш, докато опитваш. Ако успееш да задействаш портала, ти не можеш да го използваш. Аз мога. Чрез портала аз ще мога да се върна вкъщи. Аз трябва…

Алекс преглътна при болезнената мисъл за това как тя завинаги напуска неговия свят, как го изоставя.

— Може би аз няма да мога да задействам портала.

— Няма такъв вариант — отново въздъхна тя. Ти си Александър Рал.

— Кой знае. Може пък да не ни се наложи да се безпокоим за това.

Челото й се сбърчи.

— Какво имаш предвид?

— Ако Каин успее, и двамата ще сме мъртви.

Усмивката й се върна.

— Винаги успяваш да ме накараш да се усмихна, дори когато сърцето ми се къса.

— Тогава дължиш ми най-малко още една целувка.

И тя го направи. Тази целувка накара всички предишни да изгубят смисъл. От нея Алекс се отнесе, забравил за всичко друго, освен Джакс. Почувства се напълно завършен, все едно допреди не бе живял. В този момент за пръв път в живота си той изпита истинско, съвършено блаженство.

Най-накрая, останала без дъх, тя се отдръпна от него. Алекс не мислеше, че някога ще може да й се нагледа. Тя беше най-съвършеното създание, което някога беше виждал. Беше толкова красива, че от красотата й направо изпитваше болка.

— Е — прошепна тя, без да отмества поглед от очите му, — а имаме ли време за нещо повече от целувка?