Тери Гудкайнд
Законът на деветките (45)

43

Алекс се наклони леко на една страна, като се опитваше да балансира тежестта на Джакс с дясната си ръка и хълбок, докато с лявата си, пронизвана от болка, отключваше вратата. В замаяното си, граничещо с несвяст състояние Джакс всячески се стараеше да се задържи в изправено положение, но краката й непрекъснато поддаваха, което караше ръката на Алекс да се отдръпва от ключалката. Най-после успя да завърти ключа. Вратата се отвори.

След като влязоха, Алекс я затвори с крак, вдигна Джакс на ръце и я пренесе във вътрешността на стаята, като следваше протритата пътека върху бежовия мокет. В това положение ранената му ръка го болеше, но реши, че така ще да е по-лесно, отколкото да я вдига от пода, ако тя напълно изгуби съзнание.

Напълно омаломощена, Джакс изстена тихо, докато той слагаше ръката й около врата си. Тя отпусна глава на рамото му и той я пренесе през тъмната стая. Той си представи какво нежно създание е била някога тя.

Върху леглата в стаята падаше светлият четириъгълник на голямата табела, указваща на шофьорите на камиони, че наблизо има паркинг, където могат да нощуват. Върху дългия плот имаше старичък телевизор, обърнат така, че да може човек да го гледа от леглото си. Под прозореца до вратата имаше мъничка дървена маса с два дървени стола. Долавяше се дъх на влага, но за Алекс това не беше проблем. В момента тази малка стая му изглеждаше като президентски апартамент.

Навън по междущатското шосе трополяха камиони. Чуваше се звукът от телевизора в съседната стая. Независимо от всичко беше истинско облекчение да имаш местенце, където да се скриеш от преследвачите.

Алекс внимателно положи Джакс на едно от леглата.

— Огледалата, Алекс — промърмори тя.

— Знам, знам.

Влезе в банята и щракна ключа на жужащата луминесцентна лампа, после провеси бялото килимче от пода върху огледалото. Взе една хавлия и я провеси върху огледалото до телевизора в стаята. Нагласи кърпата така, че да покрива плътно цялото огледало. Почувства се като майка си, която винаги покриваше така огледалата.

Алекс издърпа шнура на тежките сини завеси пред прозореца, като така угаси крещящата светлина на табелите отвън. После включи аплика над телевизора. Фурнирът в ъгъла, имитация на тъмно дърво, беше очукан от отварянето на множество куфари. Чаршафите на леглата бяха в същото синьо като завесите, на виненочервени ивици, съответстващи на драперията над прозореца.

Стаята беше евтина и кичозна, но им вършеше идеална работа — нуждаеха се от място, където да спрат, да отпочинат, да се скрият от преследвачите. Малката стая сега бе тяхното убежище поне за една нощ.

Джакс седна на леглото и запримигва — очите й явно се дразнеха от светлината на единствената включена лампа.

— Лягай — каза й той.

— Не мога. Трябва да отида до тоалетната.

— Да, ето там — посочи й той.

Алекс я хвана под ръка, помогна й да се изправи. След напрежението от дългото стоене на пръсти в борба за глътка въздух и след стреса от бягството им тя едва успяваше да се държи на крака. Сега, когато ужасът не я притискаше, мускулите й поддаваха и краката й трепереха неуверено. Докато Алекс й помагаше да стигне до банята, тя рече:

— Ще ми трябва игла и конец. Трябва да ти зашия ръката.

Той я остави пред вратата.

— Утре ще му мислим.

Джакс се вкопчи в ризата му.

— Сега, Алекс. Трябва да я почистя веднага, иначе ще се инфектира.

Той въздъхна.

— Добре. Ти влез в тоалетната. Може да се изкъпеш, приготви се за лягане. Аз ще отида да взема каквото трябва и се връщам. Ще ти оставя пистолета.

— Не. Аз съм вътре, на сигурно място. Ти ще си навън, където всеки може да те види. Няма как да знаеш кой те наблюдава. Ти вземи пистолета. Аз си имам ножовете.

Алекс не можеше да си я представи да се бие в това състояние, но не искаше да спори, освен това тя имаше право.

— Веднага се връщам. Ще почукам два пъти, кратка пауза и още два пъти, преди да отворя вратата, за да знаеш, че съм аз.

Той заключи вратата, провери дали я е заключил добре, и прекоси тичешком паркинга. Започваше да ръми. Гладката повърхност на мастиленочерния асфалт отразяваше светлината на табелите. Стелеше се мъгла, невидима, освен под лъчите на прожекторите, насочени към пътните знаци за пътуващите по междущатската магистрала.

Отбивката беше натоварена дори късно вечер. Хора се отклоняваха да заредят гориво, да си вземат нещо за ядене или да прекарат нощта. Камиони пристигаха и потегляха от близкия паркинг.

В магазинчето имаше петима-шестима шофьори и други пътници. Алекс внимателно огледа всеки поотделно за потенциална заплаха, преди да си вземе кошница за пазаруване и да се отправи към хладилниците. В съзнанието му проблесна споменът за първата му среща с Джакс. Тя по същия начин беше оглеждала всяко едно лице, преценявайки опасността. Сега той разбираше защо.

Свали от кукичката, на която висеше в единия хладилник, пакет с готово нарязано пуешко и го хвърли в кошницата. Взе и малко шунка. Плюс пакет с няколко вида нарязани сирена. Накрая взе й няколко стека от по шест бутилки вода, както и някои дреболии, от които прецени, че може да имат нужда.

Като държеше под око един здравеняк с дълга мазна черна коса и брада, Алекс спря при щанда с материалите за първа помощ и взе всичко необходимо. По негова преценка онзи доста приличаше на пират. Но пък, от друга страна, купуваше прекалено много бира за скаут, дошъл от друг свят да преследва последния представител на рода Рал.

При всички положения близостта на глока му действаше успокояващо. След схватката на задната седалка на джипа му Алекс не се поколеба да измъкне пистолета изпод седалката. Успокояващо бе да знае, че му е подръка. Зарече се, че следващия път, когато се появеше пришълец от друг свят, той ще бъде готов. Досега бяха извадили късмет и оцеляха в няколко изненадващи нападения. Той не искаше повече да бъдат сварени неподготвени.

На касата Алекс поиска от касиера два от изложените зад гърба му мобилни телефони с предплатено време за разговори. Плати с една от стодоларовите банкноти, с които преди това Седрик Вендис бе купил шестте му картини.

Изглеждаше като че ли цяла вечност бе минала оттогава, или по-скоро като че ли се бе случило в друг живот. А може би наистина беше така.

Когато се върна при стаята, той почука с уговорения сигнал, за да знае Джакс, че е той. Завари я седнала с кръстосани крака на ръба на леглото, вперила поглед в телевизора. Течеше някакво токшоу.

— Какво правиш? — попита той, като остави торбите с покупките на малката масичка.

Джакс го изгледа доста тревожно.

— Видях такова там, където ни държаха. Заради лекарствата тогава не обърнах особено внимание. Това тук е същото, точно като в дома на лудите. Видях бутон, на който пише „вкл.“, и го натиснах. И ето — тя посочи с пръст, — появиха се тези картини.

Според Алекс да има телевизор в „дома на лудите“ беше съвсем уместно.

Водещият се умилкваше на някаква актриса, която си мислеше, че е невероятна, само защото се е родила красива и умее да чете написани от други хора реплики. Странно беше какво хората приемат като достойно за хвалебствия.

— Защо гледаш това?

Джакс отново вдигна поглед. Беше толкова сънена, че едва държеше очите си отворени.

— Това е точно като да гледаш друг свят през огледало — посочи тя към телевизора. — Исках да го видиш и ти.

— Аз и преди съм гледал телевизия. — Алекс го изключи. — Да не би да искаш да кажеш, че си ме виждала по същия начин онзи път, за който ми разказа, докато съм бил в ателието?

Тя се замисли.

— Не, не точно, образите не са толкова ясни, но в много отношения е същото. Останах изумена, когато видях това.

Погледът й се отнесе.

— Това… напомни ми за дома.

Едва тогава Алекс разбра.

Свали сакото си и за пръв път сега, когато най-накрая бяха на светло, видя подгизналия от засъхваща кръв ръкав на ризата си.

Джакс потупа леглото до себе си.

— Ела, седни.

Тя използва ножа си, за да среже и отдели ръкава от ризата. След като ризата беше махната, тя разпори по дължина ръкава и му помогна да го отлепи от кожата си. На път към банята, за да измие раната, той пусна резето на външната врата.

Все така сънена, Джакс го последва в банята и му помогна да свали превръзката, която беше поставила на раната му. Загрижеността за него сякаш й даваше нови сили. Като държеше ръката му над умивалника, тя отми кръвта и после много внимателно започна да почиства раната.

Миенето пробуди болката и възобнови кървенето. Алекс стисна очи, за да преодолее болката.

Когато най-после видя раната, той изруга под мустак. Замисли се дали наистина да не отиде в някое спешно отделение. Все пак се отказа.

— Ето — каза той, — сложи от този антибиотик в раната.

— Взе ли игла и конци? — попита тя, докато поръсваше раната с кафеникавата течност. Щипеше ужасно.

— Взех нещо по-добро — каза той, като отвори опаковката на суперлепилото.

— Какво имаш предвид? — попита тя, докато попиваше раната с хавлиена кърпа, след като кървенето беше спряло.

— Просто задръж прореза затворен и ще ти покажа.

Тя направи както той й каза, като с две ръце внимателно подравни двата ръба на раната. С два пръста Алекс притисна здраво разреза. После стисна между палеца и безименния си пръст тубичката с лепилото и нанесе дебел слой по цялата дължина на прореза. Повтори на местата, където затварянето не бе съвсем плътно, и накрая сложи още от лепилото по цялата рана.

— Какво правиш? — попита Джакс изумена.

— Суперлепило.

— Суперлепило?

От устата й това прозвуча като екзотична, чужда дума.

— Да, доброто старо суперлепило. Залепва кожата за секунди. Вече се използва и в хирургията.

Той изчака още няколко минути за всеки случай, после пусна раната. Дълбокият прорез остана здраво затворен.

— Виждаш ли? По-лесно е от шиенето.

Тя внимателно докосна раната с пръст.

— Аз пък си мисля, че ти си едно голямо бебе, което го е страх от няколко шева на ръката.

— Просто го бинтовай, ако обичаш.

Джакс посрещна раздразнението му с усмивка и уви бинта около ръката му стегнато — нямаше вяра на това лепило. След това уви отгоре и еластичен бинт с цвета на кожата. Когато тя свърши, той раздвижи ръка, за да провери как се чувства.

Превръзката не беше много стегната, достатъчно, за да държи раната и да я пази от замърсяване.

Видял как очите й едва се крепят отворени, той я поведе обратно към стаята. Отгърна завивката на леглото й и извади от миниатюрния гардероб допълнителна възглавница, защото предвидените две на леглото бяха съвсем тънички. Джакс седна на ръба, изсули единия си ботуш.

— Видя ли? Има вана, истинска вана.

Алекс се усмихна на удивлението й.

— Утре ще хвърлим ези-тура, да видим кой ще я ползва първи.

Тя му хвърли поглед с крайчеца на окото си.

— Майка ти не те ли е учила, че дамите са с предимство?

— Май важните неща в моя и в твоя свят все пак съвпадат.

Тя видя как усмивката му изчезва.

— Съжалявам — рече му.

Алекс кимна.

— Знам. Аз също. Де да… все пак ни помогна, когато имахме нужда от нея. Ако не беше тя, можеше да ни хванат.

Джакс кимна. Качи крак върху коляното си, за да свали и другия ботуш.

— Събуди ме на зазоряване.

— Искам да си отпочинеш, Джакс. Ако не си починеш хубаво сега, ще стане по-лошо. Засега тук сме в безопасност.

Тя се взря в очите му за момент.

— Знам, но ние трябва… трябва… — Тя примижа, напрегна мисълта си. — Нещо…

— Трябва мисълта ти да е бистра, в противен случай край с нас. Ти беше тази, която разбра какво искат онези.

— Портала — промърмори Джакс, когато очите й вече се затваряха. Ботушът й бе само наполовина събут. Беше твърде изтощена да довърши започнатото.

Алекс й помогна и я положи на леглото. Покри я.

— Платил съм за две нощи, така че да не се налага утре да бързаме с тръгването. Закачих и табелката да не ни безпокоят на вратата. Можем да спим докогато си искаме и да тръгнем, когато сме готови. Имаш нужда от почивка.

— Но…

Той коленичи до леглото, вперил поглед в полузатворените й кафяви очи.

— Нуждая се от теб, Джакс. Нужна си ми отпочинала и готова за действие.

Тя се пресегна и сложи ръка на бузата му.

— Благодаря ти, Алекс — за всичко. Ти също трябва да поспиш.

— Знам. Мисля, че тук сме в безопасност. Сега спи и си възвръщай силите.

— Не искам да спра да те гледам — прошепна тя. — Олеква ми, като знам, че си в безопасност. Толкова се безпокоях за теб…

Алекс я погали по косата и се усмихна. После се наведе и нежно я целуна. Усещането от допира на устните й беше по-хубаво, отколкото си го бе представял. Ръката й леко докосна тила му, докато тя отвръщаше на нежната целувка. Това беше момент на мълчалива радост, който говореше по-силно от всички думи колко щастливи са един с друг до себе си, в безопасност.

Докато се изправяше, за да отиде при другото легло, тя тихичко го извика по име. Той се извърна и отново коленичи до леглото й.

— Какво има?

— Алекс… толкова ме беше страх на онова място.

— Знам. И аз се изплаших за теб.

— Мислех, че ще умра сама като многото други, до които Вендис се беше добрал. Помислих си, че това е краят на живота ми. — Очите й се наляха със сълзи. — Бях ужасно изплашена. Болеше ужасно и адски ме беше страх. Толкова далеч от дома… Не знам дали някога ще го видя пак. Чувствам се така самотна.

Алекс я стисна леко за ръката.

— Знам.

Той тръгна да се изправя, но тя го дръпна за ръката.

— Алекс, ще легнеш ли при мен, за да не съм сама през нощта? Просто легни до мен, става ли?

Той се усмихна.

— Разбира се.

Изрита обувките си, загаси лампата и се пъхна в леглото до нея. Оправи отгоре им завивката. Джакс се сгуши в него.

— Ще ме прегърнеш ли? Моля те, просто ме прегърни.

Алекс не каза нищо. Не беше сигурен как ще прозвучи гласът му и не се осмели да го използва. Беше готов на всичко, на абсолютно всичко, за да може да я прегърне.

Плъзна едната си ръка под нея и тя положи глава на рамото му. С другата си ръка той нежно приглади косата й.

Дори тя да бе усетила как лудешки бие сърцето му, не го показа с нищо.

Алекс я целуна по главата.

— Приятни сънища.

Дишането й се забави и нормализира почти мигновено. Заспа за секунди.

Той се взря в тъмния таван, не искаше да заспи, да не би да пропусне този момент на пълно блаженство, докато държеше Джакс в прегръдките си. Не успя да издържи дълго, преди да се унесе в сън. През цялото време в мислите му беше тази скъпоценна жена, която лежеше толкова близо до него, в безопасност — поне за момента.