Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Law of Nines, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 26 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2011-2012 г.)

Публикация:

Тери Гудкайнд. Законът на деветките

Първо издание

Редактор: Калоян Игнатовски

Художник на корицата: Виктор Паунов

Коректор: Станка Митрополитска

Полиграфически комплекс ЖАНЕТ 45, Пловдив

ИК „Прозорец“ ЕООД, 2010

ISBN 978–954–733–663–6

История

  1. — Добавяне

17

Докато се навеждаше напред към него, Бетани притисна голите си бедра от двете му страни. Нежно го целуна по врата, а той не откъсваше поглед от мрака. Нежните й движения му се сториха отблъскващи. Усещането, че е вързан и безпомощен, го изпълваше с дива ярост. Ядосваше се на самия себе си, че допусна нещата да стигнат чак дотам.

Нямаше представа какво би могъл да стори, но все нещо трябваше да опита. Още по-лошото беше, че не хранеше илюзии относно съдбата си, след като тя приключеше с тона, което си бе наумила. Споменът за образа на здравеняка, който облизва острието на ножа си, преди да осъществи заплахата си, не бе нещо, което би могъл да прогони лесно от главата си.

— Готов ли си да изведеш връзката ни на друго ниво? — Любовният шепот в ухото му беше красноречив знак, че тя е готова. — Или ще се наложи Бетани да ти помогне да ти се прииска?

Положението беше толкова абсурдно, че думи нямаше. Единственото, което му се искаше, бе да й пречупи врата. Разгорещеният му гняв вече бе стопил паниката му. Тя се наведе напред и се притисна до него. Стегнатите й гърди забиха стоманената стрела още по-дълбоко в лявата част на торса му. Имаше чувството, че е опряла в ребро. Стисна зъби, за да понесе острата болка.

Докато тя гризеше ухото му, увлечена в заниманието си, Алекс се опита да се отдръпне.

— Бетани, за бога, защо го правиш?

— Защо за бога? — Тя се изкикоти тихичко в ухото му. — Смешно е, Алекс. Кой бог по-точно имаш предвид?

Величината на думите й го разтърси из основи. Де да беше повярвал на Джакс. Тогава разказът й му се стори налудничав. Сега съжаляваше, че не я бе слушал по-внимателно. Спомни си последното, което чу от нея: „Неприятностите ще те намерят.“ Това бяха последните думи и на дядо му.

Алекс се напрегна, за да се съсредоточи.

— Имам предвид, че не знам защо го правиш, след като е абсурдно да си мислиш, че си достойна да носиш детето ми.

Чутото я накара да се изправи — не че той целеше точно това.

— Моля? — сбърчи чело тя.

— Едва ли си подходяща. Да не си кривим душата, предвид всичките ти неприятни черти от характера, едва ли си достойна да носиш детето на един Рал.

На фона на проблесналата в прозореца светкавица той различи възмущението, изписано на лицето й.

— Нима?

— Ако не беше толкова глупава, щеше да го знаеш. Моето поколение заслужава нещо повече от теб за майка.

— Ах ти, арогантно копеле такова — изсъска тя. — Грешиш. Ти ще ми направиш дете, твой наследник, и аз, а не ти, ще го напътствам. След като свършиш своята част от работата, от теб повече нужда няма да има. Детето ще бъде мое. Твоята единствена роля в живота му ще бъде, че ще бъдеш негов баща.

Той я погледна в очите.

— Само през трупа ми. Имаш думата ми.

— Как смееш!

Когато светкавицата проблесна отново, той видя, че лицето й е станало алено. — Как смееш да ми държиш такъв език, недоносено копеле такова!

Тя вдигна тейзъра в юмрука си и дръпна спусъка.

Токът го разтърси. Не беше за вярване колко много боли. Той се сгърчи безпомощно. Връзките около китките му се врязаха болезнено в плътта му.

Бетани се беше изправила, така че кожата й не докосваше кабелите и тя не усещаше електрическия ток. Гледаше го и псуваше напосоки. Болката му не я впечатли ни най-малко. Явно не бе способна да изпитва съчувствие.

Когато приключи и той се отпусна обратно на леглото, тя му даде една минутка да се окопити и отново се надвеси над ухото му.

— Разполагаме с цяла нощ, Алекс. Искаш ли да дръпна спусъка още няколко пъти, колкото да ти вкарам в упорития мозък мисълта, че ще стане както искам аз? Предпочитах да приключим без толкова драма. Става доста досадно, мен ако питаш, става доста досадно.

В мрака усещаше корема й да опъва долната стрела, а гърдите й се притискаха здраво в горната. Понеже той не възрази, тя продължи да се движи, заизвива се сладострастно, сякаш за да му демонстрира предимствата си. Потта от напрежението и мъченията беше направила кожата й хлъзгава. Започна да го хапе по ухото и се залови за работа.

— Трябва да си доста глупава, Бетани, ако си мислиш, че дебелият ти задник може да възбуди някого. Наистина изглеждаш като глупачка, като се опитваш да се правиш на секси, мен ако питаш.

Това постигна желания ефект. Тя изкрещя от ярост и без да губи време да става, дръпна спусъка.

Изобщо не се сети, че ако плътта й докосне металните жици, тейзърът ще парализира и нея.

През безпомощните викове от болка той чу ужасените й писъци. Той обаче знаеше какво да очаква. Предположи какво ще последва. За нея болката бе далеч по-страшна, защото не я очакваше.

Бетани изобщо не разбра какво й се случва. Тя закрещя не само от болка, но и от паника. Алекс се съмняваше, че технологията й е позната.

В лапите на агонията, ръцете й се замятаха във въздуха. Алекс чу как тейзърът изтрополи на пода и се претърколи. Когато петте секунди изтекоха и болката отмина, тя се отпусна обезсилена върху него.

Той реши, че какъвто и да е дългосрочният й план, той няма да го следва доброволно. Ако ще цяла нощ да натиска спусъка на тейзъра, той пак няма да й сътрудничи доброволно.

Щом Бетани дойде на себе си, тя опря длан в гърдите му и се изправи. С другата си ръка отметна косата от потното си лице. Вгледа се в очите му.

— Там, откъдето идвам, това е нищо.

— И тук е нищо — излъга той.

На устните й се прокрадна усмивка. Тя се отпусна обратно върху него, топлият й дъх пак облъхна ухото му.

— Знам какво правиш, Алекс — прошепна тя. — Но няма да стане. Няма да вляза в пошлия ти капан. Няма да ме ядосаш толкова, че да ти прережа гърлото. Тук съм, за да свърша каквото има да се свърши, и възнамерявам да се постарая. Колкото и да се опъваш, няма да спечелиш нищо. Тази нощ ще забременея от теб. Нищо не можеш да направиш. Просто така са устроени мъжете. После ще се постарая да използвам ножа си така, че да съжаляваш за всяка своя дума.

В тъмнината на стаята, осветявана само от спорадичните проблясъци на мълниите, прокрадващи се през пелените от дъжд, Алекс усети как тежкото положение, в което се намираше, се стовари тежко върху плещите му. За момент като че се екзалтира, задето успя да я подмами да нарани сама себе си с тейзъра, но какво спечели всъщност? Втори подобен случай нямаше да му се удаде, а и едва ли би могъл да се освободи от въжетата.

Макар и да изпита известно удовлетворение да я види да се гърчи, не постигна окончателен успех. Осъзна, че тя ще му го върне тъпкано.

Заби поглед в мрака и се остави да го завладее отчаяние.