Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Law of Nines, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 26 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2011-2012 г.)

Публикация:

Тери Гудкайнд. Законът на деветките

Първо издание

Редактор: Калоян Игнатовски

Художник на корицата: Виктор Паунов

Коректор: Станка Митрополитска

Полиграфически комплекс ЖАНЕТ 45, Пловдив

ИК „Прозорец“ ЕООД, 2010

ISBN 978–954–733–663–6

История

  1. — Добавяне

48

Когато Алекс прекрачи прага след Джакс, всички погледи бяха приковани в тях. Двустайното помещение беше по-голямо от типичната стая в мотел. В ъгъла имаше двойка бежови канапета, които бяха поставени под формата на буквата Г и изглеждаха протрити от прекомерна употреба. В дъното имаше голяма кръгла маса с шест стола. В мебелировката нямаше и следа от елегантност, но пък всичко изглеждаше функционално. Във висок шкаф до телевизора срещу канапетата имаше барче с напитки. През отворената двукрила врата отдясно Алекс мярна ръба на леглото в съседното помещение.

Деветимата души се събраха в средата на стаята и се усмихваха широко. Изглеждаха като предани католици на аудиенция при папата.

— Аз съм Майк Фентън — пристъпи напред един възслаб мъж и протегна ръка.

Беше по-нисък от Джакс, оплешивяващ, джинсите му все още бяха с ръбове, които показваха, че съвсем наскоро са били свалени от рафта в магазина. Ризата му с дълги ръкави на жълти и сиви райета също изглеждаше току-що излязла от опаковката. Усмивката му стигаше от ухо до ухо.

— Алекс. Радвам се най-после да се видим лично. — Алекс стисна ръката на мъжа.

Без да пуска ръката на Алекс, Майк описа с другата си ръка дъга във въздуха към останалите.

— Всички тук изпитахме огромно облекчение да ви видим живи и здрави. А ти сигурно си Джакс.

— Да — каза тя, докато се ръкуваше с него. Той почтително държеше ръката й и не откъсваше поглед от очите й, все едно посрещаше извънземен пришълец в своя свят. Според Алекс точно това и ставаше.

Алекс беше толкова зает да преценява присъстващите, че докато Майк ги запознаваше, беше убеден, че няма шанс да запомни имената им. Никой от тях не приличаше на пират. Всички бяха облечени в нови дрехи, за които в една или друга степен можеше да се каже, че са наскоро разопаковани. Очевидно бяха изпълнили указанията на Алекс и не се бяха отбивали вкъщи или на друго обичайно място.

Майк го покани с жест към масата в дъното, където старателно бяха подредени документите.

— Какво ще кажеш първо да приключим с работата? Да се погрижим за собствеността върху земята, за да е всичко завършено и легално?

— Разбира се.

— Носиш ли парите за таксите?

Алекс извади хартиен плик от вътрешния джоб на якето си и го подаде на Майк.

— Вътре има точно десет хиляди.

— Точната сметка е девет хиляди шестстотин седемдесет и пет долара.

Човекът отвори плика и отброи три банкноти от по сто долара. После затършува из джоба си и извади още двайсет и пет долара. Даде ги и тях на Алекс.

— Готово. Всичко е надлежно платено.

Алекс сгъна банкнотите и ги прибра в джоба си.

— Ако не възразяваш, каква е цялата тази работа с парите?

— Виж, доста трудно е за обяснение, а и имаме по-важни неща за вършене, но накратко, става дума за традиции, свързани с тази земя и нотариалния акт за нея. Най-елементарно казано — „стойност срещу стойност“. Условията по предаване на собствеността включват подобни практики, които може и да изглеждат странни в моменти като този, но те имат своето важно предназначение и трябва да се изпълнят дословно. Заплащането на услугата е едно от тези условия.

Алекс беше повече от щастлив да похарчи парите, с които Седрик Вендис беше купил картините му, за да ги обезобрази после. Да ги използва за адвокатските такси по придобиване на земята, която Вендис и Каин така отчаяно желаеха, изглеждаше като справедлива ирония на съдбата.

— Сега, когато таксите са уредени — продължи Майк, — можем да преминем нататък.

По негова покана Алекс седна на масата зад купчината документи и папки. Майк седна до него, останалите ги наобиколиха, за да наблюдават. Усещането беше като при някаква официална церемония.

Адвокатът отвори най-горната папка.

— Всички тези документи трябва да се подпишат на местата, които съм означил с малките червени стикери.

Алекс изгледа високата около три сантиметра купчина.

— Не трябва ли първо да прочета всичко това?

— Разбира се, заповядай, освен това като адвокат аз съм длъжен да те посъветвам да го направиш, въпреки че мога да те уверя, че съм прегледал всичко лично и всичко е наред. Ако не разбираш нещо, ще се радвам да ти обясня.

Алекс взе химикалката и прегледа първите две страници, защипани с телбод. В тях надлежно се установяваха двете страни по споразумението. Необходими бяха цели две страници, за да се каже, че той е Алекс Рал, а „Дагет Тръст“ е именно „Дагет Тръст“.

Алекс започна да подписва.

Майк Фентън отместваше всяка вече подписана страница. Алекс преглеждаше набързо документите, най-вече да забележи нередности. Всичко изглеждаше така, както си бе представял, че трябва да изглежда едно прехвърляне на собственост. При възможността хора да пренасят оръжия през портал в друг свят правните подробности около собствеността на земята не изглеждаха от първостепенна важност, но независимо от това, за всеки случай, той продължи да преглежда документите.

Тогава дойде ред на страниците за „Дагет Тръст“. Те съдържаха девет подписа — на деветимата попечители на фонда. Те също изискваха подписа на Алекс.

— Какво е това? — сбърчи чело Алекс при вида на попечителското споразумение.

— По същество това те поставя начело на „Дагет Тръст“, ставаш главен попечител на земята на „Дагет Тръст“ — цялата.

— Какво имаш предвид под цялата? — Алекс вдигна поглед от документите.

— Тази, която ти наследяваш, както и всичката останала, свързана с нея — всичката земя, контролирана от „Дагет Тръст“. Тя трябва да остане едно цяло. По този начин ти ще отговаряш за всичката земя като цяло.

— Всичката — изгледа го Алекс.

— Да, точно така.

— И колко точно е това?

— Общо ли? Шейсет и пет хиляди акра.

— А какво ще рече аз да отговарям за земята? — не откъсваше от него очи Алекс.

Майк Фентън сплете пръсти и сложи ръце на масата.

— На практика тя цялата става твоя, след като поемеш собствеността върху ключовия парцел. Ти ставаш главен попечител. По същество това означава, че ти ставаш „Дагет Тръст“. Трябва да се придържаш към условията в нотариалния акт, разбира се, но всичката земята е твоя.

— Условията в нотариалния акт. Искаш да кажеш, че не мога да строя например?

— Всъщност като главен попечител ти имаш право да построиш нещо за себе си върху земята, предвид че отговорността по надзора й е твоя.

— И не мога да продавам своя парцел на друг освен на фонда.

— Точно така.

— Но ти каза, че по същество аз ще бъда целият фонд.

— Точно така.

— Значи, ако реша да продавам — уверявам те, аз не искам, просто обсъждаме, — откъде ще дойдат парите?

— Нека ти покажа — каза Майк и започна да разлиства папките.

Една от жените, вече на години и с четвъртито телосложение, се наведе, за да помага. Тя се усмихна, когато Алекс я погледна.

— Казвам се Милдред, счетоводител съм на „Дагет Тръст“. Аз отговарям за този аспект от фонда. Естествено, ще съм на твое разположение за всякакъв вид съдействие.

— Ще се убедиш, че Милдред е незаменима — каза Майк.

Алекс не искаше да се убеждава в незаменимостта на счетоводителката. Той просто искаше да спре Радел Каин, за да не може да пренася технологии в света на Джакс.

Милдред бързо откри нужната папка, измъкна я от купа и я отвори пред Алекс.

— Ето — каза тя. — Това е финансовата история на фонда. През всичките тези години инвестициите му винаги са били възможно най-стабилни и безрискови. Никой от попечителите на „Дагет Тръст“ не е предприемал каквито и да било рискове, така че състоянието на фонда нараства доста бавно, но затова пък сигурно.

— И на каква сума възлиза?

Милдред посочи един ред числа.

— Малко над шейсет и три милиона долара.

— Шейсет и три милиона? — запримигва Алекс.

Майк кимна.

— Точно така — тази сума не включва сметката с петгодишен падеж с натрупаните лихви. Повечето пари са в няколко сметки зад граница. Естествено, не можеш да пипаш основния капитал, това е едно от условията. Но като главен попечител ти имаш правото над всичките лихви, които той носи. След покриване на разноските, разбира се.

Майк се почеса по носа и запрелиства страниците.

— Да видим… миналата година например, след покриване на разноските на фонда, от лихвите са останали около деветстотин хиляди долара — не забравяй, че миналата година лихвеният процент беше рекордно нисък. Обикновено остава повече. Също така можеш да разполагаш с всички неусвоени лихви от предходни пет години — това е сметката с петгодишен падеж, за която ти споменах. Така че, общо, сумата, която си могъл да изтеглиш при желание, е била малко над пет милиона долара.

Алекс продължаваше да го зяпа.

— Искаш да кажеш, че мога да изтегля тези деветстотин хиляди от лихви — плюс петте милиона, ако искам — и да похарча всичко за вечери с омари?

Всички се разсмяха.

— Да, ако това искаш — каза Майк. — Всички пари, които не изтеглиш, просто остават в сметката за дължими лихви. Всичко, което не е изтеглено преди падежа, в края на всеки петгодишен период преминава в сметката на фонда и става част от основния капитал. Веднъж постъпили в сметката, тези пари вече не можеш да използваш за лични цели. Естествено, занапред те ще носят допълнително лихви, които да можеш да теглиш.

— Но щом като фондът има всичките тези пари, защо, за бога, толкова много държахте да си платя таксите за правните услуги?

— Става дума за много повече от вътрешни правила на фонда. Това е едно от условията за наследяване. Това е част от преценката, че човекът, наследяващ земята, е точният наследник, че е отговорен и приема на сериозно задълженията си.

Преди да платиш таксите, ти не си собственик на земята и главен попечител на фонда. Нямаш никакви законови права над парите на фонда. Затова трябваше да платиш за моите юридически услуги по наследството безропотно и без да се опитваш да избегнеш това задължение. По този начин фондът удостоверява твоята почтеност. И сега, след като плати за услугата, ти вече не само владееш земята, но си и главен попечител на фонда, което ти дава пълното право върху парите от лихвите. Сигурен съм, че разбираш защо е така жизненоважно за сигурността на фонда начело да стои отговорен човек. Милдред ще ти помогне да навлезеш в нещата.

— А разходите? Какви са разходите на фонда?

Майк посочи с жест към групичката около тях.

— Освен нашето възнаграждение за работата ни във фонда най-големият разход е за осигуряването на охраната.

Един от мъжете пристъпи напред и протегна огромна, здрава ръка.

— Хал Халверсън, господин Рал. Аз отговарям за охраната на земите.

Макар мъжът да не беше прекомерно едър, беше от типа хора, с които Алекс не би искал да влиза във физическа конфронтация. Хал Халверсън може би наближаваше петдесетте, но изглеждаше така, сякаш с всяка изминала година става все по-корав и силен.

— От колко души се състои охраната?

— Всичко на всичко — двайсет. Аз, още седемнайсет мъже плюс две жени. Поради това, че земята е защитена зона, ние сме със статут на горски рейнджъри и действащи сили на реда. По закон ние сме назначени от фонда и отговаряме единствено пред него. Технически погледнато, земите ни се простират на територията на няколко общини, но фондът на практика не е подвластен на никоя от тях. Държавата и общините не могат да се разпореждат с нас, да назначават други сили за опазване на реда, които да се грижат за нашата безопасност. Като отговорник по сигурността аз лично подбирам и назначавам охраната ни.

Той повдигна с палец ревера на спортното си кафяво яке.

— Аз обикновено нося униформа. Униформата влияе положително върху сериозността, с която ни приемат хората, докато си вършим работата и държим външни посетители настрана. По принцип извън територията на фонда ходим цивилни, а и вашите нареждания доведоха до това, с което съм облечен в момента. И ако смея да отбележа, истински съм очарован от сериозността, която отдавате на сигурността.

— Значи имате право да носите оръжие?

Мъжът повдигна якето си и откри един масивен глок.

— Както споменах, ние се ползваме със статут на действащи сили на реда. Имаме автономност при назначението на хората си за охрана, но същевременно те трябва да са издържали държавните изпити за служители на силите на реда, както и да бъдат подложени на щателна проверка на миналото им.

— Което ми напомня — каза Майк, отваряйки нова папка. — Ето вашите документи за самоличност на името на Ханк и Джена Крофт, в случай че ви потрябват. Подпиши тук, ако обичаш. Джакс, ти също, моля.

Тя се наведе покрай Алекс и се подписа с цялото си име. Един от мъжете я помоли да застане пред стената, за да я снима. После той направи снимка и на Алекс, след това отнесе до мивката на бара с напитките двете шофьорски книжки и се зае с тях. Алекс предположи, че човекът ще използва специално оборудване, за да постави снимките им в документите.

— А това е разрешително за носене на оръжие, издадено от щата Мейн — добави Майк, като плъзна документа към Алекс, който вдигна поглед към него. — То е на истинското ти име. Предположихме, че ще бъдеш въоръжен и ще имаш нужда от местно разрешително. За всеки случай извадихме и едно за Джакс. Ще им сложим снимки, след като ги подпишете.

— Това се казва изчерпателна акуратност — каза Алекс, докато двамата с Джакс подписваха разрешителните.

Когато приключиха, Майк занесе документите при човека на мивката.

— Подхождаме с огромно внимание и бдителност по отношение на фонда — каза друг от присъстващите.

Алекс се замисли защо и кое ги бе научило да проявяват подобна бдителност. Под наставленията на Майк той се върна към подписването на документите. На няколко пъти спираха, за да може Майк да разяснява подробности около фонда.

На Алекс му се стори, че поема огромна отговорност, която не искаше да носи. Първоначалната му идея беше да встъпи във владение на земята, за да има къде да рисува на спокойствие. Сега обаче той трябваше да открие портала и да спре хората на Радел Каин, които искаха да го използват. Предположи, че всичко това само ще е от полза за целта. Така в случай на необходимост щеше да има много повече власт и ресурси, за да изпълни тази задача.

Когато свърши с преглеждането и подписването на документите, той се облегна назад и въздъхна.

— Готово — каза Майк. — Най-после. Нямаш представа какво облекчение е това за нас.

— Добре, а сега като главен попечител искам да знам за какво е всичко това. Какво става тук? Какво наистина се крие зад „Дагет Тръст“ и земята? Каква е връзката?