Тери Гудкайнд
Законът на деветките (24)

22

Алекс намали и свърна към добре осветен паркинг. Дори посред нощ имаше доста коли.

— Какво е това място? — попита Джакс.

Алекс посочи надясно.

— Ей там има казино. Комарът е забранен на сушата, но на кораб няма проблеми, така че построиха това казино насред реката. Повдигнато е на греди и е завързано за докове.

— Често ли идваш тук?

Алекс разбра накъде бие. Спомни си укора в гласа й, когато заговори за местата, които обича да посещава.

В случая обаче се притесняваше, че ако паркира просто насред квартала или насред празен паркинг, ще привлекат внимание.

— Знам за това място, но никога не съм идвал.

Тя отметна кичур коса от лицето си.

— Добре.

— Тук винаги има народ, така че няма да изглежда подозрително, че сме спрели. Можем да извадим платнището и да поспим отзад. Няма да е много удобно, но ще сме на сигурно място до сутринта.

— Не се чувствам уморена. Ще остана на пост.

Алекс я стрелна с поглед.

— На пост ли? Човек, седящ в паркиран автомобил, със сигурност ще привлече вниманието. Ти, в тази рокля и с дълга руса коса, по това време на нощта, определено ще събереш тълпа. А това е последното, което ни трябва.

— Изглеждам ужасно — рече тя и огледа роклята си. — Пък и избрах тази рокля, за да не привличам вниманието.

— Повярвай ми — тълпа.

С периферното си зрение той я видя как прокарва пръсти през чупливата си мокра коса, за да се опита да й придаде по-приличен вид. Алекс си каза, че невчесана изглежда дори още по-съблазнителна.

Винаги си бе мислил, че ако срещне красива жена, чиито дрехи и коса са в безпорядък, а тя въпреки всичко изглежда добре, значи наистина е красива. Джакс бе повече от красива. Беше умопомрачителна.

Мина му мисъл, която определено не му се поправи. Запита се дали външният вид й помага да скъсява дистанцията с мъжете, които възнамерява да убие.

Прогони от главата си мислите за това колко е красива и спря джипа между два минивана. Така черокито щеше да се забелязва по-трудно, ако някой реши да го търси. Освен това тази част на паркинга беше най-тъмната.

Знаеше, че в казината има камери, които наблюдават паркинга, но ако никой не доближеше черокито му, едва ли щеше да привлече вниманието на охраната. През паркинга притичваха хора, които бързаха да се скрият от дъжда в колите си или в казиното. Надяваше се, че никой от спотаените в сенките фигури не търси него и Джакс.

Веднъж спрял чистачките, при дъжда, който се изсипваше върху стъклото, вътре в купето не се виждаше почти нищо. Алекс посочи наляво.

— Там има магазини. Можем да купим дрехи от там, но ще отворят чак сутринта.

— До сутринта има още няколко часа — отвърна тя с отнесен глас.

— По-добре да починем, доколкото е възможно.

— Но не…

— Не се ли укоряваше, че не си била достатъчно съсредоточена, поради което за малко не ни убиха? За да бъдеш нащрек, трябва да поспиш.

Джакс въздъхна.

— Да, прав си. Да се опитаме да починем, докато все още имаме тази възможност.

Вместо да излизат в дъжда и да се намокрят, докато влязат през задната врата — а и да рискуват охраната да ги забележи, — двамата се прехвърлиха през седалките и се настаниха в багажното отзад. В това време Алекс беше абсолютно убеден, че дори някоя камера да е насочена точно към джипа, няма да се види нищо във вътрешността му.

Алекс държеше в джипа одеяло и чантичка за първа помощ. Разстла одеялото на пода, извади платнището и го закачи. После взе фенерче от чантичката и светна. Не беше силно, но в затвореното пространство бе напълно достатъчно. Джакс го наблюдаваше как си сваля якето.

— Легни — рече й.

Тя не се възпротиви. Той постави чантичката под главата й за възглавница, покри я с якето си най-старателно. Наложи й се да свие крака, за да се побере на малкото място.

— Благодаря — погледна го тя.

Алекс кимна и се облегна на изпъкналия овал, очертаващ колелото. Не беше много удобно, но беше за предпочитане пред това да са някъде, където пришълци от други светове могат да изскочат във всеки един момент и да му счупят врата.

Щом се настаниха, той изгаси фенерчето. Жълтеникавата светлина на лампите на паркинга се просмукваше през ъгълчетата на платнището. На фона на дъжда, който се стичаше по прозорците, светлината танцуваше меко по лицето й.

Тя продължаваше да го наблюдава.

— Трябва да измислим следващия си ход.

Алекс сви рамене.

— Може би. А може би всичко свърши.

Тя го изгледа невярващо.

— Да е свършило?

— Имам предвид за тази нощ. Бетани е мъртва. След като осъзнаят, че са загубили водача си, няма ли вероятност да се откажат? Може би вече си свърши работата тук.

Джакс човъркаше нишка, подала се от одеялото, сякаш се опитваше да намери точните думи или навярно да реши до каква степен да сподели с него каквото знае.

— Разбирам защо ти изглежда така, Алекс, повярвай ми. Но нещата наистина са по-сложни. Кралица Бетани не беше истинският проблем.

На Алекс определено не му се видя така.

— Какво имаш предвид? Тя дойде тук от твоя свят. Сама каза, че навярно наблюдават семейството ми от доста време. Тя уби Бен… нали ти сама го каза. Искаше наследникът й да е от рода Рал, след което планираше да ме убие. — Алекс скръсти ръце. — Дори е наела онзи да откупи картините ми и да ги унищожи.

— Човекът, който стори това, няма връзка с нея.

— Откъде знаеш? — изгледа я изпод вежди Алекс.

— Защото докато те търсех и гледах през огледалото в галерията, видях човека, който унищожи картините ти. Казва се Седрик Вендис. И няма нищо общо с кралица Бетани.

— Седрик Вендис? И кой, по дяволите, е той? И как така няма нищо общо е Бетани? Какво става тук?

Джакс вдигна ръка и се опита да го успокои.

— Кралица Бетани беше на страната на тези хора, но напоследък започна да излиза извън местата, където й беше мястото.

— Изгубих нишката.

— Бетани беше жалка на трона — въздъхна Джакс. — Но пък беше амбициозна и затова се съюзи с могъщи хора. Докато им е помагала, явно е научила за теб и е видяла възможност за себе си. В един момент е започнала да крои планове как да се сдобие с повече сила. Промъкнала се е тук без тяхно знание.

Хората, които проникват тук, които причиниха неприятности на семейството ти, които застрашават двата свята, не са знаели какво е намислила тя. Ако Седрик Вендис знаеше, че кралица Бетани се опитва да го измами, особено предвид това, което тя искаше от теб, със сигурност би я убил лично.

— И кой е въпросният Вендис?

— Дясната ръка на Радел Каин — същинският ти проблем. Направо не можах да повярвам, когато видях Вендис онзи ден в галерията. Лош знак е, че е дошъл тук лично и че бе толкова близо до теб. Вендис е този, когото Каин изпраща да му върши мръсната работа.

— Какво имаш предвид, като казваш, че застрашават и твоя свят? Какво иска този Каин?

— Власт — въздъхна Джакс. — В крайна сметка за това се касае. Както много хора преди него, които историята познава, той също ламти за власт. Не го е грижа какво и кого потъпква междувременно, стига да получи каквото иска. Не е за вярване, но за такъв като него смъртта на милиони не означава нищо. Единственото, което го вълнува, е да се сдобие с повече власт.

Дълги години живяхме в мир и се радвахме на успехи. Хората работеха здраво и постигаха резултати. Повечето от нас развиха чувство към доброто в живота. С течение на времето обаче тези неща започнаха да се възприемат като отживелици от все повече хора, които си мислеха, че заслужават да постигат успехи, без да полагат усилия. Не обичаха да им се казва в очите, че това, към което се стремят, ще ги доведе до гибел.

— С други думи, търсели са вината извън себе си.

Джакс кимна.

— Винаги е имало хора като Радел Каин, които с готовност се възползват от общественото недоволство. Той започна да си играе с чувствата на хората, като за всичко обвиняваше тези, които продължаваха да работят с усърдие, обвиняваше ги, че са безотговорни и коравосърдечни. Хората се главозамаяха от опростенческите, популистки идеи на Каин. Той ги накара да повярват, че най-обикновената алчност е морално оправдана. Той заграбваше това, което други са заработили, и хората вярваха, че е справедливо. Вярваха му.

В условията на нестабилни и трудни времена Каин спечели хората с обещания за промяна — нова визия, нова посока. В неговите думи промяната звучеше като разрешаване на всички проблеми с магическа пръчка. И хората се вкопчиха яростно в идеята за промяна.

— Предполагам всеки обича да чува, че вината не е негова намеси се Алекс. — Че някой друг му е виновен за проблемите.

Джакс кимна.

— Мнозина го предпочитат, вместо да работят здраво и да поемат отговорност за нещата.

— Е, и каква беше тази велика промяна, която искаше да наложи Радел Каин?

— Той превърна магията в изкупителна жертва. Според него магията опорочавала всичко, до което се докосне, понеже била нечестива. И така, за да реши всички проблеми, той апелира към драстична промяна — свят без магия.

Алекс сви рамене.

— Аз живея в свят без магия. Какво му е лошото?

— Но ти живееш в свят с технологии. В много отношения технологиите и магията са взаимозаменяеми. Всъщност дори би могло да се каже, че на практика вършат абсолютно еднаква работа. Повечето от нас изобщо не разбират колко сложно нещо е магията, като например дневника, който ти показах. Ние просто го използваме. В твоя свят навярно има хора, които разбират сложната технология на телефона, но съм готова да се обзаложа, че повечето обикновени потребители изобщо не се интересуват от това как работи апаратът им.

Технологията, също като магията, помага на хората да живеят по-добре. Тя не просто ти помага да оцелееш, тя ти помага да бъдеш по-успешен и здрав, да живееш по-дълго, по-добре. Но тъй като магията се използва от всички, а малцина я разбират, познанието за нея се приема едва ли не за нещо зловещо. Радел Каин залага именно на тези всеобщи страхове.

— Как е възможно да знаеш толкова много за технологиите, които използваме, а в същото време да не можеш да си направиш чай?

— Опитваме се да изучаваме нещата по възможно най-задълбочения начин, но на практика не сме постигнали много. Успяваме да разберем един или друг модел на действие, но не можем да стигнем до детайлите.

Например наясно сме, че по някакъв начин използвате коли и камиони, за да се придвижите от едно място на друго, да пренесете стоки, но не знаем как работят самите машини. Стигаме до извода, че са толкова важни, единствено защото ги виждаме непрекъснато. Виждаме хората да говорят по телефона и макар да не сме наясно как точно става това, общата идея ни е ясна. Веднъж видяхме как червен автомобил се притече на помощ на пострадал човек, видяхме някакви маркучи и кутии и странни технологии, с чиято помощ животът му бе спасен. Макар да нямаме представа какво точно стана и как, си дадохме сметка, че това бе аналогът на нещата, които в моя свят би направил един лечител.

Малкото, което знаем, е предимно резултат от опитите ни да научим повече за представителите на рода Рал във вашия свят, тъй като се опитваме да разберем какви са целите на Радел Каин тук. Докато събирахме информация, видяхме някои неща, научихме повече за технологиите, които използвате. Все пак познанията ни са доста ограничени. Все едно глухоням да се опитва да ти разкаже за посещението си на ново място.

Макар и средствата ни да са ограничени, правим всичко по силите си. Отне ни десетилетия, докато стигнем до рода Рал. Това е причината да знам мъничко за живота на дядо ти и как технологиите са преплетени с живота ви. Познанията ни са откъслечни, непоследователни. Правенето на чай просто не беше сред тях.

— Значи искаш да кажеш, че това, което Радел Каин се опитва да направи в твоя свят, е равносилно на това да ни бъде забранено да използваме технологиите.

— Не е сто процента същото, но да, горе-долу за това става въпрос — кимна Джакс. — И той не само се опитва да попречи на хората да ги използват. Просто иска да лиши света от всяка магия, да я изкорени. Представя това като един утопичен свят.

— Наистина ли е толкова страшно?

— За нас, които разбираме какво на практика означава това, е ужасяващо.

— Защо?

— Ами, представи си живот без технологии. Представи си живот без технологиите, които топлят сградите, помагат на растенията да се развиват, карат лампите да светят. Какво ще представлява животът ти без телефони, коли, лекарства, без начини да бъдат снабдявани хората по градовете със стоки и услуги?

Представи си всички хора във всички градове лишени от всички технологии — дори от такива, които използват ежедневно за оцеляването си. Представи си изведнъж хората да са принудени да си отглеждат сами храната, да я съхраняват, да я складират.

— Хората са доста изобретателни — сви рамене Алекс. — Сигурен съм, че ще е трудно, но мисля, че ще се справят.

— Ще се справят? Помисли за твоя свят утре, ако изведнъж бъде лишен от технологиите — без телефони, без компютри, без възможност за намиране на разни неща. Обмисли го, Алекс.

Без технологиите тъканта на цивилизацията ще се разпадне за броени дни… ако не за часове. Хората ще трябва да се справят сами. Един град няма да знае какво става в съседния, изобщо няма да имат представа дали съседите им са живи.

Няма да има самолети, коли и каквото и да било. Няма да може да се пътува до други места, освен ако не тръгнеш пеш. Знаеш ли за колко време се изминават десет мили? Разстояние, което колата ти изминава за минути, ще ти отнема дни.

Няма да има начин хората да разберат какво става с любимите им хора, попаднали в друг град. Никой няма да знае какво се случва с правителството. Няма да има никакви новини. Всички, всеки един от вас, ще тънат в мрак — в буквалния и в преносния смисъл. Ще си седите ей така, без телефони, без електрически уреди, без отопление, без възможност да получите каквато и да е помощ. Светът ви ще потъне в тишина.

Съвсем скоро запасите от храна ще започнат да се развалят и ще свършат. Колко време ще мине, докато из улиците плъзнат разбойнически банди, които грабят и плячкосват? Кой ще ги спре? Как полицията ще знае кога и къде се извършват престъпления? Как ще чуят, ако някой вика за помощ? Как ще се отзоват? Редът и законността светкавично ще отидат в миналото.

А когато застуди, тогава какво? Милиони хора ще хукнат към горите, за да секат дърва и да се опитат да се топлят.

Огньовете неизбежно ще излязат от контрол. Технологията ви за гасене на пожари няма да работи. Разпространят ли се пожарите, ще бушуват необезпокоявани, ще опустошат цели градове и ще оставят хиляди без дом.

Болестите ще плъзнат като чума и никой няма да може да ги спре. Животът не само няма да струва пукната пара, ами и ще бъде кратък.

Когато храната свърши, ще измрат милиони. Малцината оцелели няма да имат нито сили, нито желание да погребат мъртвите си. В крайна сметка, озверели от глад, живите ще изядат мъртвите.

Единственият закон ще бъде оцеляването.

Тези, които доскоро са чертали идилични картини за това колко семпъл и чист ще е животът без демона на технологиите — подобно на хората в моя свят, които вярват същите неща за света без магия, — ще измрат мръсни, ужасени и объркани. Идеалистичните им представи ще се сринат пред строгото лице на действителността. Като хората в моя свят, те ще се окажат неподготвени за последствията от помпозните си декларации.

Това, което довечера е било лесно и просто, ще стане изключително трудно и невъзможно. Невежите, уплашените, слабите, престъпниците ще подирят спасение в реки и потоци, ще искат да отмият от себе си мръсотията, без да ги интересува какво ще се случи с хората надолу по течението. Намирането на вода ще се превърне в монументален проблем. Намирането на чиста, неносеща зарази вода ще стане невъзможно.

Канализацията и боклукът ще залеят всичко. Вредителите ще се превърнат в кошмарна зараза. Вонята на човешкото присъствие ще стане непоносима, но вие ще живеете в нея, ще спите, ще се любите, ще раждате деца, за които няма да можете да се грижите. Без технологии — този продукт на вашата мисъл — човечеството ще бъде белязано с петното на болестите и смъртта.

Училищата, разбира се, ще останат в миналото. Трупането на познания ще бъде преустановено; знанието ще погине. Самото оцеляване ще се превърне във всепоглъщаща битка. Докато хората измират като мухи, влечението към технологиите, уменията, професионализма, всичко, което доскоро е било приемано за даденост, ще бъде изгубено. Без него вашият свят ще потъне в бездната на мрачна ера. Милиони и милиони животи ще бъдат скъсени поради това, че са потопени в невежество, бедност, назадничави суеверия и че са управлявани от безскрупулни и нагли управници.

Такава участ очаква света без технологии — кратковременно съществуване в невъобразима мизерия, мръсотия и диващина.

Само ромонът на дъжда запълни внезапно настъпилата тишина. Джакс остана притихнала за момент, остави думите й да покълнат в главата му, даде му време ужасът на осъзнаването да попие в него.

Алекс знаеше, че в историята на човечеството е имало точно такъв период. Познанието, натрупано от предишни цивилизации, било загубено при политането на хората в черна бездна. Оцеляването било превърнато в такава битка, че цели векове били забулени в мрак. Това, че човечеството е съумяло да изплува обратно по време на Ренесанса, бе свидетелство за благородството на човешкия дух. Именно тогава човешкият род се бе възправил и бе започнал да развива технологиите, благодарение на които светлината могла да озари мрачното им съществуване.

Но това станало след около хиляда години мрак.

— Ето това означават идеите на Радел Каин за нашия свят, Алекс — продължи кротко тя. — Това ни очаква. Ще бъдем лишени от всичко, което сме успели да сторим със своя свят и своя живот.

Думите й го натъжиха. Никога не се бе замислял за жестоките и мащабни последствия от подобно нещо. Явно Джакс бе мислила за тези неща. Беше сигурен, че му представя щадяща картина на ужасяващата действителност.

Ако се стигнеше до внезапно прекратяване на технологиите, щеше да се стигне до невъобразимо страдание и смърт. Без цялата промишленост и технологии, от които всички толкова се оплакваха, щеше да е цял късмет да се намерят червеи, с които да се хранят, за да оцелеят.

Алекс махна неопределено с ръка.

— По-добре използвайте технологии — за да строите, да произвеждате, да създавате… Както правим ние. Човечеството тук е създало това, с което разполагаме, от нищо.

Тя го изгледа с укор.

— А колко хилядолетия живяхте в мрак, осветяван единствено от огъня?

Той знаеше, че е права.

— На хората тук им отне векове, за да създават, да изобретяват и откриват неща, с които да подобрят условията си на живот. Ние също прекарахме цяла вечност, за да създаваме паралелни възможности, които ни позволяват да живеем, без да се налага да преминаваме през най-разпространените нещастия и желания. Използваме тези си способности, за да преценим кога е най-подходящото време да се засява и най-подходящото време да се жъне.

Без това гладът ще покоси хиляди. Съществуват безброй примери за това как възможности, развивани в продължение на векове, ни помагат да оцелеем — помагат ни да живеем неестествен и посветен на злото живот, поне според Радел Каин.

Тъй като неговата цел е да властва, тъй като той вечно търси виновни, за да се сдобие с още власт, всичко, с което разполагаме, ще бъде изгубено завинаги, без шанс за възстановяване.

— Но е каква цел го прави? Така само ще управлява една пустош.

Джакс изви вежда.

— Ти току-що го каза. Той ще властва. Той иска да съсипе тази цивилизация, за да се сдобие с огромна лична мощ.

Ако наистина го интересуваше какво става с хората, които управлява, не би разпалвал толкова омраза към ценностите, не би търсил виновни за престъпленията срещу тях и не би прехвърлял вината върху невинните винаги, когато нещо се обърка.

По-скоро би се опитвал да решава проблемите, вместо да ги използва, за да се облагодетелства с власт.

След като Каин получи каквото иска, никой няма да може да се изправи насреща му. Той ще управлява света — студен, мъртъв, гладен свят. Ще го управлява и ще живее в охолство с всичките излишества, които може да си пожелае.

Всичко, което остане, колкото и малко да е, ще бъде под негов контрол. Това е единственото, което има значение за него. Този човек не познава емпатията. Важно му е само да получава това, което иска. И милиони да измрат, ще му е все едно — мъртвите не ядат.

Алекс отвърна глава, докато я слушаше.

— Струва ми се невъзможно да повярвам, че хората са готови да приемат подобно нещо.

— Знам — въздъхна Джакс. — И на нас ни е трудно да го повярваме, но всеки ден хората е готовност се впускат в един процес, наречен „Прочистване“, за да премахнат всяка дарба… което означава магия.

Оттам насетне, след това прераждане, магията, с която са родени и която са се научили да използват, изчезва завинаги. Те споделят с хора, че се чувстват свободни за пръв път в живота си, и ги убеждават да се разделят и те с „порочните“ си способности. Цели тълпи чакат на опашка да им дойде редът, да се слеят с останалите, да докажат добродетелността си.

Джакс извърна глава, очите й бяха плувнали в сълзи.

— Това е най-ужасното, че толкова много хора не оценяват собствените си уникални способности, не ценят себе си, камо ли да уважават онези, които са се били и са загинали, за да могат те да живеят свободно и да имат право на избор — наред със своята дарба и индивидуалност.

Тя сграбчи одеялото в юмрука си.

— Често си мисля, че заслужават всичко, което получават. Само съжалявам, че тези от нас, които ценят това, което имат, ще бъдат сполетени от същата участ. Точно за тях се боря. Другите проклети да са.

Алекс преглътна болката, която се усещаше толкова недвусмислено в гласа й.

— И в нашия свят има такива хора. Хора, които казват, че кече не е полезно да бъдеш свободен, че трябва да се предадем в името на висшето благо на човечеството.

— Страхувай се от тях — прошепна тя. — Те са сърцето на злото. Те толерират тиранията, оправдават я, съгласяват се с нея. По този начин неизменно стоварват на главите на всички нас, останалите, дивашко отношение и смърт.

Алекс остана известно време заслушан в ромона на дъжда по покрива. Нещо в тона й — увереността, страстта, категоричността — затвърждаваше усещането му, че тя не е обикновена жена. Това бе жена, която знае какво говори.

Тази жена не бе поданик. Тя бе водач.

— Ако Седрик Вендис е дясната ръка на Каин и сам по себе си ключова фигура, тогава защо му е да идва до този свят и да унищожава картините ми?

За миг Джакс се отдаде на мрачните си мисли.

— Не знам. Когато го наблюдавах, си помислих, че е, меко казано, странно.

— Значи наистина си на мнение, че Радел Каин иска нещо от мен?

Тя обърна глава и погледът й прикова неговия.

— В Закона на деветките пише, че ти си ключовата фигура във всичко това.

Той не отмести поглед от нейния.

— Бетани ми каза, че ти си убиец, който ще ме унищожи.