Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Los premios, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
sonnni (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2012)

Издание:

Хулио Кортасар. Лотарията

ИК „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1981

Редактор: Екатерина Делева

Коректор: Елена Цветкова

История

  1. — Добавяне

X

— И така — каза Персио с въздишка, — изведнъж мие станахме може би едно цяло, което никой не вижда, или което някой вижда, или което някой не вижда.

— Вие излизате като изпод водата — каза Клаудия, — а искате да разбирам. Подайде ми първо междинните идеи. Или при вас фронтът на атаката е неизбежно недостъпен?

— Не, от къде на къде — каза Персио. — Само че е по-лесно да видиш, отколкото да разкажеш какво си видял. Страшно ви благодаря за възможността, която ми давате да пътувам, Клаудия. С вас и с Хорхе ще се чувствувам така добре. По цял ден на палубата — гимнастика и песни, ако е разрешено, разбира се.

— Никога ли не си пътувал с кораб? — попита Хорхе.

— Не, но съм чел романите на Конрад и Пио Бароха[1] — автори, от които ще се възхищаваш след няколко години. Не ви ли се струва, Клаудия, че предприемайки каквато и да е дейност, ние сякаш се отказваме отчасти от това, което сме, за да се включим в една почти винаги непозната машина, стоножка, от която ще бъдем само едно колелце или едно-две пръцкания, в двигателния смисъл на думата?

— Той каза пръцкане! — извика въодушевено Хорхе.

— Каза го, но не е това, което ти си въобразяваш. Аз мисля, Персио, че без това, което вие наричате отричане, ние не бихме представлявали кой знае какво. И така сме прекалено пасивни, прекалено отдадени на съдбата. В най-добрия случай — стълпници, или като онези пресвети особи с птичи гнезда по главите.

— Забележката ми не беше аксиологична и още по-малко нормативна — каза Персио с най-доволния си вид. — В същност аз повторно изпадам в излезлия от мода унанимизъм, но го подхващам от друга страна. Добре известно е, че една група представлява повече и същевременно по-малко от сумата на компонентите си. Това, което ми се иска да проверя, ако мога да застана вътре в групата и извън нея — а мисля, че може — е дали човешката стоножка отговаря на нещо повече от случайността при съставянето и разпадането си; дали е фигура в магическия смисъл и дали тази фигура е способна да се изяви при някои обстоятелства на по-съществени равнища, отколкото отделните й членове. Уф.

— По-съществени? — попита Клаудия. — Да видим първо този съмнителен речник.

— Когато гледаме едно съзвездие — каза Персио, — изпитваме нещо като сигурност, че съзвучието, ритъмът, който свързва звездите му и който идва от нас, разбира се, но който идва от нас, защото и там става нещо, което определя това съзвучие, и то е по-дълбоко, по-съществено от самото изолирано присъствие на звездите му. Не сте ли забелязали, че отделните звезди, горкичките, които не са успели да се включат в съзвездие, изглеждат незначителни край тези неразгадаеми писания. Не само астрологически и мнемонически причини обясняват обожествяването на съзвездията. Човекът трябва да е почувствувал още от самото начало, че всяко едно от тях е като род, общество, раса, нещо действено, различно, може би дори антагонистично. Някои нощи аз изживявам войната на звездите, непоносимата й игра на напрежението. Макар че от терасата на пансиона не се вижда много добре, винаги има пушек във въздуха.

— Ти с телескоп ли гледаше звездите, Персио?

— О, не — отвърна Персио. — Знаеш ли, някои неща трябва да се гледат с просто око. Не че се противопоставям на науката, но мисля, че само едно поетично виждане може да обхване смисъла на фигурите, които ангелите изписват и съчетават. Тази вечер тук, в това нещастно кафене, може да се получи някоя от тези фигури.

— Къде е фигурата, Персио? — каза Хорхе, оглеждайки се на всички страни.

— Започва с Лотарията — каза Персио, напълно сериозен. Една комбинация от топчета е избрала няколко мъже и няколко жени сред стотици хиляди. Печелившите, от своя страна, са избрали придружителите си, за което аз лично съм много благодарен. Обърнете внимание, Клаудия — няма нищо прагматично или функционално в подреждането на фигурата. Ние не сме голямата розета на готическата катедрала, а моментната, нетрайно застинала розетка в калейдоскопа. Но преди тя да отпадне и да изгуби листата си при ново, капризно завъртане, какви игри ще се разиграят между нас, как ще се съчетаят студените и топлите цветове, непостоянните и уравновесените характери, настроенията и темпераментите?

— За какъв калейдоскоп говориш, Персио? — попита Хорхе.

Чу се как някой запя танго.

Бележки

[1] Испански писател (1872–1956) — един от най-видните представители на поколението от 98 г. — Б.пр.