Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Kleopatra, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Петър К.
Корекция
mat (2010)
Допълнителна корекция и форматиране
Alegria (2012)

Издание:

Александър Кравчук. Дните на Клеопатра

Превод: Диди Спасова, Иво Бояджиев

Редактор: Ваня Антонова

Консултант: Любомир Павлов

Худ. оформление: Пенчо Мутафчиев

Коректор: Магдалина Георгиева

Худ. редактор: М. Узунов

Тех. редактор: Б. Стефанов

Поредица „Романи и повести“

Издателска къща „Лакрима“ София 1799 п.к. 41

Набор — „МИС“ — ИПК „Родина“

При оформяне на корицата са използувани кадри от филма „Клеопатра“.

История

  1. — Добавяне

Гробницата край храма на Изида

На 1 август 30 година Октавиан вече приближаваше към стените на Александрия. Антоний вкара в боя всички свои сили и заповяда на корабите да излезнат. Първо му измени флотата, а после сухопътните отряди. Когато вождът без армия се завърна в двореца, пътя му прекосиха слугите на Клеопатра. Казаха, че царицата се е затворила в огромната гробница, построена за нея при храма на Изида, и там се самоубила. Антоний влезе в стаята и си свали ризницата. На прислугата и неколцина събрани приятели каза с тъжна усмивка:

— Какъв вожд съм, че и една жена да ме победи по храброст!

Помоли верния си роб Ерос да му забие меча, както беше обещал, в сърцето. Ерос взе късия меч и нанесе силен удар в себе си. Падна мъртъв в краката на своя господар. Антоний го погледна с изумление. Изрече:

— Добре ми показа как става това!

Но сам заби меча си доста несръчно — в корема, при това слабо. Падна върху леглото, облян в кръв. Но не загуби съзнание. Стенеше и молеше присъствуващите да го довършат. Но всички се разбягаха, оставяйки Антоний в конвулсии, крещящ от болка и тревога. Така го завари секретарят на Клеопатра — Диомед. Той му съобщи:

— Царицата още не се е самоубила. Тя е жива и желае да те види.

После извика роби, които на ръце пренесоха Антоний до внушителната гробница. Но тежката плоча беше поставена на входа. Клеопатра и затворените заедно с нея две робини спуснаха въже от горния прозорец. Превързаха с него ранения и жените с усилие издърпаха нагоре мъжа, окървавен и почти изпаднал в безсъзнание.

Когато най-сетне се намери вътре, царицата го сложи върху своето легло и го покри с платно. Плачеше горко, наричаше го свой мъж и господар. Антоний помоли за вино. Пийна малко и успя да изрече няколко думи. Молеше я да не плаче, а да се заеме преди всичко със своите работи. Каза, че е щастлив. Имаше в живота си прекрасни мигове. Беше един от най-прочутите люде. Притежаваше огромна мощ, а сега умираше достойно — римлянин, покорен от друг римлянин.

Едва секна последният му дъх, когато пред гробницата спря пратеник на Октавиан — Гай Прокулей. Антоний беше съветвал Клеопатра, от цялата свита на Октавиан, да има вяра само в Прокулей; действително, той имаше име на кристално чист човек. Въпреки това, царицата не го пусна вътре; разговаряха през плочата. Тя настояваше Октавиан да осигури за децата й царска власт, а той я призоваваше да се надява на благосклонността на сина на Цезар.

Когато си отиде Прокулей, притича друг приятел на Октавиан — Гал. Той също започна дълъг разговор с царицата. В същото време Прокулей постави стълба до онова прозорче, през което беше вмъкнато тялото на Антоний, и влезе вътре. Една от робините извика на господарката си:

— Ще те хванат жива!

Клеопатра се обърна и извади кама, сякаш искаше да се прободе. Но римлянинът притича, хвана я за двете ръце и се развика:

— Ощетяваш себе си и самия император. Не би могъл да покаже човечността си. Той е най-мекият от всички владетели, а ти искаш да изглежда жесток човек.

Изби камата от ръката й и претърси роклята за скрита отрова. Октавиан възложи на своя освободен роб Епафродит да се грижи за Клеопатра. Трябваше много да внимава тя да не се самоубие; но същевременно му беше заповядано да бъде учтив и да се грижи за удобствата на царицата.