Александер Кравчук
Дните на Клеопатра (82)

Акциум

Упоритите пропагандни усилия на Октавиан завършиха успешно. Късно през есента на 32 година, беше организирана огромна манифестация: цялото население на Италия, всички нейни градове положиха тържествена клетва, избирайки Октавиан за главнокомандващ; примерът на Италия беше последван от останалите западни провинции. Тази клетва послужи като морална предпоставка за последвалите действия: отнети бяха всички управленчески права и звания на Антоний, а консулството за 31 година беше поверено на Октавиан и неговия приятел Месала. Най-накрая, Октавиан обяви тържествено началото на войната, спазвайки древната религиозна церемония; а тя беше обявена не на Антоний, а на Клеопатра — просто беше използван фактът, че тя се намира в главната квартира на източната армия.

След продължителен период на маневри и насрещни придвижвания, се стигна до решителна морска битка на 2 септември 31 година в залива Акциум на Епирското крайбрежие.

Повтаряйки в общи линии казаното в книгата „Цезар Август“ ходът на действието може да се представи така:

Дясното крило на бойните редици се ръководеше от самия Антоний; лявото от Созий, а по средата беше Марк Октавий. Шестдесет кораба на Клеопатра образуваха полукръг. На противниковата страна стояха, гледано отляво надясно, ескадрите на Агрипа, Месала и Октавиан.

Няколко часа флотите стояха неподвижни, изчаквайки подходящ момент. Винаги нетърпелив, Созий пръв излезе напред. Тогава корабите на Октавиан се отдръпнаха в открито море, където можеха по-добре да проявяват своята гъвкавост. След тези ескадри се придвижиха двете линии. По обедно време бойните редици по цялата дължина на фронта се вплетоха в сразяваща прегръдка. Силите на страните всъщност бяха равни. Антоний имаше около триста колоса; корабите на Октавиан бяха повече на брой, но с по-слаба конструкция.

Сраженията бяха ожесточени, безжалостни. Прилагаха се всички познати съвременни тактики. Корабите се стремяха да се смачкат взаимно с медните си клюнове; сипеха се факли, с цел да се предизвика пожар; от катапулт се изстрелваха куки, които се забиваха в противниковия борд, създавайки условия за абордаж.

В разгара на сражението в линията на Антоний неочаквано настана объркване. Това беше египетската ескадра на Клеопатра, стояща дотогава в тила, която излизаше в морето! Духаше попътен вятър, корабите плуваха с опънати платна и бързо оставяха зад себе си несръчно сражаващите се римляни. Този лудешки ход в залива Амбра, истеричен страх ли беше пред призрака на обградената флота, в случай на Октавианово надмощие? Дали Клеопатра мислеше, че само морската шир й дава свобода и възможност да се завърне в родината?

Антоний се устреми след бързо отдалечаващата се ескадра. Щом беше забелязан, корабът на Клеопатра спря, за да се прехвърли при нея вождът и египетската ескадра бързо полетя на юг. Всъщност, бягащите бяха в безопасност, тъй като корабите на Октавиан бяха свалили платната преди битката и поради това не можеха да ги преследват.

Междувременно, битката край Акциум продължаваше направо с отчаяно ожесточение. Преданите войници изпълняваха дълга си докрай. Чак вечерта, когато Октавиан заповяда да мятат огън по противниковите кораби, съпротивата се огъна. В това сражение загинаха почти дванадесет хиляди души от лагера на Антоний, а от страната на победителя — около пет хиляди.

Три дена египетските кораби плуваха към Пелопонес и три дена Антоний седеше почти неподвижно на палубата. Подпрял главата си с ръце, не отговаряше никому. Чак когато беше хвърлена котва на южния нос на Пелопонес, придворните дами склониха вожда да говори с Клеопатра.

Антоний проводи пратеници до своя лагер край Акциум и нареди на Канидий — командващ сухопътната армия — да я поведе по суша през Македония към Азия. Но докато те пристигнат, армия вече нямаше! Седем дена след морската битка, легионерите на Антоний отхвърляха предложението да се предадат на страната на Октавиан. Сториха това чак тогава, когато през нощта, тайно ги напусна Канидий, придружен от много висши офицери.

Така завърши битката край Акциум — една от най-важните и най-странните в световната история. Битката е толкова необикновена, че и до днес се появяват опити за разиграване хода на събитията така, че той да отговаря на някаква логика и план. И тъй, някои поддържат, че излизането на корабите на Клеопатра било обмислено предварително. Други пък, че след Антоний трябвало да тръгне с цялата флота, но тя не успяла да се откъсне от противника. Срещат се и други още по-изкуствени интерпретации. Но доказаните факти говорят ясно. Войниците на Антоний чак в последния момент забелязали, че вождът им ги е напуснал — и не искали да повярват това! Сухопътната армия пък, чакала неговото завръщане цели седем дена!

Не всичко в историята може да се обясни с помощта на железните закони на логиката. Никога несрещано и необикновено ли е една уплашена жена да се хвърли слепешката да бяга, последвана от влюбения мъж, тичащ като обезумял?