Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Kleopatra, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Петър К.
Корекция
mat (2010)
Допълнителна корекция и форматиране
Alegria (2012)

Издание:

Александър Кравчук. Дните на Клеопатра

Превод: Диди Спасова, Иво Бояджиев

Редактор: Ваня Антонова

Консултант: Любомир Павлов

Худ. оформление: Пенчо Мутафчиев

Коректор: Магдалина Георгиева

Худ. редактор: М. Узунов

Тех. редактор: Б. Стефанов

Поредица „Романи и повести“

Издателска къща „Лакрима“ София 1799 п.к. 41

Набор — „МИС“ — ИПК „Родина“

При оформяне на корицата са използувани кадри от филма „Клеопатра“.

История

  1. — Добавяне

Ефес

Междувременно, в Ефес се съсредоточаваха огромните отряди на Антоний, морски и сухопътни сили. Флотата наброяваше осемстотин кораба, военни и транспортни; двеста от царицата на Египет. Клеопатра даде също двадесет хиляди таланта и се задължи, при война, Египет да достави храна за цялата армия. И накрая, през зимата или пролетта на 32 година сама тя пристигна в Ефес. Искала лично да участвува в решителните сблъсъци между Изтока и Запада. Тя заяви това публично. Обаче я посрещна неприятна изненада: Антоний заповяда да се върне в Египет, където да изчака развоя на събитията. На същото мнение бяха и всички римляни, събрани в Ефес. Правилността на подобно становище беше очевидна. Ако застанеше до Антоний, Клеопатра би сторила прекрасна услуга именно на Октавиан, който непрекъснато говореше: Антоний е роб на египетската владетелка, изпълнява нейните желания и капризи, готов е дори Рим да предаде в нейните ръце! Веднага конфликтът щеше да придобие друг характер: това вече нямаше да бъде спор между двама римляни, а свещена война на Италия срещу прекомерните амбиции на владетелката на Изтока.

Но Клеопатра беше преди всичко жена. Толкова очевидните политически аргументи не можеха да я убедят. Защото се опасяваше, че на сцената отново ще се появи Октавия и ще заглади конфликта, както беше се случило два пъти; а жертвата от помирението, лесно е да се предвиди, би била именно тя — Клеопатра.

По-късно всички разправяха, че царицата успяла да подкупи Кандий, един от най-влиятелните легати. Той изложил пред Антоний следните аргументи:

— Отпращането на Клеопатра, обратно, би бил много неправилен ход. Трябва да помним, че именно тя допринесе за укрепването на нашите въоръжени сили. Особено във флотата египетските екипажи са многобройни. Ако тяхната владетелка си отиде, те навярно ще се отпуснат. Трябва да отчетем и това, че по енергия и политически умения Клеопатра не отстъпва на никой от царете, които ще се бият в нашата армия. А благодарение именно на теб е придобила голям опит във воденето на най-трудните държавни дела; впрочем, тя и преди това умело се е справяла в своята държава.

Молбите на красивата жена и аргументите на ценния офицер имаха успех. Клеопатра остана. Скоро щеше да стане очевидно, колко пагубни ще бъдат последиците. Де да беше послушал Антоний благосклонния, макар и не лично предаден съвет на Ирод:

— Искаш да победиш! Убий Клеопатра!