Александер Кравчук
Дните на Клеопатра (49)

Клеопатра и войната

Авторът на „Александрийската война“, споменава Клеопатра само на едно място: Цезар, след победата си, върнал царството на по-малкия син на Птолемей и на по-възрастната му дъщеря Клеопатра, „която му останала вярна и била под охрана на неговите войски“. Следователно, анонимният писател запазва дискретно мълчание по въпроса за действията и ролята на царица по време на няколкомесечната обсада, което е характерно и за спомените на Цезар.

Очевидно е обаче, че Клеопатра не е могла да бъде само пасивен зрител на драматичните събития, които се разигравали около нея. Та нали войната избухва именно заради нея, по причина на нея и в неин интерес. В дните, когато шепата римляни с най-върховни усилия отблъскват атаките на десетки хиляди жители на Александрия, както и на войниците на Ахил, и Ганимед, със сигурност не се е тревожила за бъдещето на своята власт, а за своя живот. С какво ли увлечение е следяла променливите перипетии на кървавите сражения по улиците и в пристанището! Очаквала, както всички, вестта за подкрепление. Страхувала се е, когато Цезар предприемал прекомерно смели походи: до Западното пристанище, където за малко не загубва живота си, до Херсонския полуостров, до 37 легион и, накрая, във вътрешността на страната, до корпуса на Митридат. Несъмнено и понятно е, че такива са били реакциите на Клеопатра. Разрешено е обаче да отидем по-далеч и да запитаме, дали в някои моменти царицата не се е включвала активно в различни политически игри и интриги: защото борбата между двете партии в Александрия се води не само с оръжие, край уличните барикади и на корабите. Въпросите, възникващи тук, трябва да останат без отговор, поради липсата на каквито и да било източници и дори косвени следи. Независимо от това, следва да ги поставим. А именно:

Какво е отношението на Клеопатра към бягството на сестра й Арсиное в неприятелския лагер? Този факт, пълна изненада ли е бил за нея? А може би — напротив, знаела всичко предварително, но мълчала пред Цезар или пък скрито помагала на сестра си да избяга от двореца, при това в пълна тайна от римляните? В това не би имало нищо странно, тъй като освобождавайки се по този начин от сестра си, тя я компрометирала в очите на римския вожд и веднага отстранявала от пътя си евентуалната съперница за трона. По отношение на своите амбиции и двете дъщери на Птолемей XII не се различавали по нищо. В борбата за власт били способни на всякакво престъпление. Арсиное доказва това, когато в спора с Ахил за властта тайно го отстранява чрез убийство. Затова, когато Цезар след победата решил, че принцесата ще напусне Египет и ще отиде в Рим, за да украсява там триумфалния му поход, всъщност я излага на унижение, но по същество спасил живота на девойката. Лесно е да се отгатне, каква съдба би я сполетяла, ако останеше в Александрия, на милостта на сестра си.

А смъртта на Потин? Отначало той бил враг на Клеопатра, неотстъпчив и подъл, истински виновник за прогонването й. Царицата навярно е полагала всякакви старания, за да го демаскира, може би дори да го очерни пред римляните. Цезар твърди, че бил убил Потин, понеже хванал неговите тайни пратеници до Ахил и били разкрити всички коварни сплетни. Няма причина да подлагаме това твърдение на съмнение. Можем обаче да разсъждаваме, какво било участието на Клеопатра в разкриването на дворцовите тайни. Не са познавали града, неговите жители и обичаи. Без активната помощ на приятелите на Клеопатра сигурно трудно биха се ориентирали в играта на Потин. Дори е възможно някои доводи против него царицата просто да е измисляла.

И накрая, остава въпросът за освобождаването на младия Птолемей и изпращането му от Цезар в александрийския лагер. Трудно е да си представим, че по толкова важен въпрос диктаторът не е поискал мнението на Клеопатра; та нали се е касаело за нейния брат, съпруг и партньор във властта! И отново възникват съмнения подобни на свързаните с бягството на Арсиное. Царицата навярно е предвиждала, че на свобода Птолемей ще предаде делото на римляните именно поради това го е желаела! Момчешките сълзи са могли да развълнуват и измамят Цезар. Тя обаче, жена и александрийка, възпитана всред дворцови интриги и предателства, сигурно е мислила по-късно за тази сцена с иронична усмивка. Въпреки това, не е открила пред вожда заблуждението му. Кой знае, може да се е застъпвала за Птолемей и да е уговаряла Цезар да му повярва. И е постъпвала правилно от своя гледна точка. Искала е веднъж завинаги да се избави от тягостния другар в живота.

На 23 юни 47 година, т.е. почти три месеца след края на Александрийската война, Клеопатра родила син. Той получил, естествено, името Птолемей; трябвало да бъде петнадесетия представител на династията. И любопитно е второто му име: Цезар. По-късно майката нежно дала още две названия на момчето: Бог Обичащ Бащата и Бог Обичащ Майката. Но александрийският народ винаги го наричал просто и кратко — Кесарион, т.е. Цезарчо.

Три години по-късно, вече след смъртта на диктатора, неговият близък приятел Марк Антоний, официално заявил пред Сената, че Цезар е признал детето на Клеопатра за свое. Истина е, че след десетина години в Рим се появило писмо, което рязко отричало Цезар да е бащата на египетския царски син. Но писмото било редактирано по време, когато официалната пропаганда вече искала да представи Клеопатра за враг на Рим; следователно, висши политически съображения са налагали борбата срещу становището, че диктаторът е могъл да попадне под чара на египетската царица. Ако не е Цезар, тогава кой би трябвало да бъде бащата на Птолемей-Цезар? Навярно, не братът-съпруг на Клеопатра — Птолемей XIII, който воювал с нея от пролетта на 48 година! Нито пък вторият й брат — Птолемей XIV — за който се омъжила по волята на Цезар през пролетта на 47 година, когато той бил най-много на единадесет години.

Както следва от датите, военната врява и коварните интриги не пречели за развитие на любовния роман. Той започнал от момента, когато за изненада на диктатора младата девойка се изтърколила от килима; а не завършил дори тогава, когато в края на март, 47 година, замлъкнало дрънкането на оръжията по улиците на Александрия.