Александер Кравчук
Дните на Клеопатра (32)

Корнелия

След два дни корабът пристигна на остров Лесбос. Тук в град Митилене се бяха настанили жената на Помпей — Корнелия — и неговият син Секст.

Корнелия свято вярваше, че всеки момент ще чуе радостна вест за победата над Цезар; защото предишните съобщения бяха за успехи край Дирахий. Този път пратеникът на Помпей беше толкова угнетен и изтощен, че дори забрави за обикновения поздрав. Процеди само няколко думи:

— Помпей е на чужд кораб. Побързай, за да го видиш.

Корнелия припадна. Когато се свести, изтича с всички сили към пристанището. В обятията на Помпей отново припадна. След това нареждаше плачейки, че тя е виновна за нещастието, защото е прокълната от съдбата. Първият й мъж, Публий Крас, загина от ръката на партите, вторият — който до скоро предвождаше петстотин кораба — сега бяга приютен от чужд екипаж. Нареждаше:

— Трябваше аз да умра още преди Крас. А най-добре бих сторила, ако се бях самоубила веднага след неговата смърт, както исках.

Цялото семейство се пренесе на кораба. Въпреки че бягащите трябваше да побързат да се отдалечат, насрещните ветрове два дни ги задържаха край острова; но в това време към тях се присъединиха още няколко кораба. Флотилията отплува на юг, все покрай азиатския бряг, спирайки само, за да набавят вода и храна. Край южното крайбрежие се натъкнаха на ескадра военни кораби и на група сенатори. По-късно, вече край бреговете на Киликия, се състоя голям военен съвет.

Бягството до момента имаше само един девиз: по-бързо и по-далеч! Сега трябваше да се определи основната цел. Ситуацията — както се разбираше постепенно — не беше безнадеждна; основното ядро на военната флота беше останало почти непокътнато, а бяха се запазили и някои формации на сухопътните войски. Но тези сили се намираха далече. Къде да ги търси, как да стигне до тях? Помпей разбра вече основната си стратегическа грешка. Призна:

— Трябваше да се търси изход не по суша, а по море. А аз се оставих да ме въвлекат навътре в Гърция, и приех битката там, където нямах полза от флотата.

Обаче, на въпроса, накъде да се обърнат сега, Помпей даваше изненадващ отговор: искал да се насочи направо към партите! Неговото становище не беше неоснователно и трябваше да се разбира така:

Истината е, че източната велика държава представлява заплаха за Рим. Преди пет години в сражението с партите загинаха Марк Крас и синът му Публий. Но само партите могат да набавят войска за разправата с Цезар. Разбира се, те няма да действуват даром. Навярно ще поискат няколко азиатски провинции, т.е. именно онези, които Помпей неотдавна присъедини към Републиката. Засега можеше да им отстъпи тези земи, за да ги поиска отново в подходящ момент, когато завърши с победа войната срещу Цезар.

Но проектът на вожда срещна жива съпротива у приближените. Повечето просто се бояха от партите. Особено остро се съпротивляваше срещу тази идея гъркът Теофан — от години платен държавен историк на действията на Помпей. Той доказваше:

— Това е безсмислица — да повериш живота си на перфидността на царя на партите, щом като най-късно след три дни ще приближим египетския бряг. Цар Птоломей, още дете, дължи благодарност заради покровителството над баща му, а неговият двор сигурно е благоразположен към нас. Египет е богата страна. Лесно ще получим там храна, кораби, пари. Впрочем, как ще предадеш в ръцете на партите Корнелия, щом като те са убили нейният тъст и съпруг?!

Тези аргументи изглеждаха основателни. Затова отплуваха първо към остров Кипър; оттам трябваше да се насочат към Сирия и след това да плуват покрай брега на юг. Но по време на престоя си в кипърския град Пафос узнаха, че в Антиохия — главен град на Сирия — отседналите там римски граждани са въстанали срещу Помпей. Били въоръжени и нямало да го пуснат да влезе в пристанището. Обявили също, че няма да приемат претенциите на покорения вожд, укриващ се по тези места. Всичко това произтичаше не от враждебност към Помпей, а просто от страх пред Цезар; защото навсякъде се знаеше, че победителят приближаваше с мълниеносна скорост.

Затова трябваше да се плува направо към Александрия. А междувременно, както се разбра още в Кипър, в Египет бушувала гражданска война. Разказваха, че цар Птолемей се разположил край Пелузия срещу войските на сестра си Клеопатра. Но вече нямаше изход, връщане назад нямаше; съобщиха, че корабите на Цезар плуват към Кипър! Птолемей взе пари от римските търговци и предприемачи, развиващи дейност на острова. Въоръжи и качи на кораба техни хора, почти две хиляди мъже. Начело на тази малка флотилия се отправи към Пелузия.