Александер Кравчук
Дните на Клеопатра (33)

Царският съвет

Разбира се, Помпей смяташе, че законен владетел на Египет е младият Птолемей, а не неговата сестра — прогонената от страната Клеопатра. Защото, какво би спечелил, ако се обърне към царица без земя? Би трябвало заедно с нея да превземе Александрия! А междувременно той се нуждаеше от помощ веднага! Затова малката флотилия спря близо до Пелузия, където беше разположил своя лагер Птолемей XIII. Към него се насочиха пратеници и бяха приети веднага. Техните речи пред негово величество, тринадесетгодишния владетел, бяха кратки:

— Съдбата е променлива. И баща ти преди десет години загуби трона и трябваше да скита по чужди земи. Тогава той стигна до Рим, където гостоприемно го посрещна Помпей, подаде му приятелска длан и използвайки своето влияние, му помогна, за да си възвърне трона. Баща ти високо ценеше дружбата, зародила се тогава. Затова за изпълнител на своето завещание той определя римския народ, а един екземпляр от документа пази Помпей. Сега идва удобен случай, за да върнеш дължимата благодарност. Помпей моли да го приемеш в Александрия и да му помогнеш с храна, кораби и пари. Помни, че силите и резервите, с които разполагаме, въпреки поражението, са все още огромни; за съжаление, те са разположени в далечни земи. Щом стигнем там, всичко ще се промени. А ти ще спечелиш благодарността не само на Помпей, но и на целия римски народ.

След като изслушаха пратениците, помолиха ги да почакат за отговор от царя. Римляните свободно се разхождаха из лагера, където появата им предизвика сензация. Сред тълпата войници първи бяха габиняните. Мнозина от тях преди години бяха воювали под заповедите на Помпей, затова сега любопитно разпитваха:

— Всъщност, как се стигна до поражението? Как изглежда ситуацията? Какви са намеренията на вожда, досега непобеден от никого?

Пратениците не се ограничиха само с разкази за битката и бягството. Те се стараеха да представят поражението почти като планиран стратегически ход. Не само това, те направо призоваваха бившите римски войници, сега на египетска служба, да останат верни на своя първи вожд.

Вестта за това, какво става в лагера, бързо стигна до съвета, разглеждащ въпроса на Помпей, и направи силно впечатление. Може би, именно тази вест е имала решаващо значение за окончателния изход от дебатите. Защото в дискусията се чуваха различни доводи и становища.

Един от първите говорители беше Акореос — върховен жрец на Мемфис — име, което навярно произхожда от египетска титла; така бихме могли да открием Пшерени-Птах — мъжа на Та-Имхотеп. Той настояваше справедливо да бъдат почетени и заслугите на Помпей за царското семейство. Другите изказваха становището да не се приема Помпей и да не му се дава помощ. Те изразяваха мнение, правилно и понятно, че гражданската война е вътрешен римски въпрос, а Египет трябва да запази пълен неутралитет.

Накрая думата взе Потин. Той остро атакува поведението на върховния жрец. Аргументираше се цинично, но убедително. Сто години по-късно римският поет Лукан пресъздава неговото изказване, може би, въз основа на достоверни данни. То има следното съдържание:

Владетелят е длъжен да държи страната на съдбата и боговете винаги, т.е. да уважава онези, на които им върви, а да пренебрегва изпадналите в неволя. Защото справедливостта и ползата са толкова отдалечени едно от друго неща, колкото звездите от земята, и са различни като огънят и водата. Авторитетът на приятелството спада, щом започне да се ръководи от принципите на справедливостта. Причина за падането на много крепости е била честността на техните господари. Всяка власт е ненавиждана от подчинените, това е очевидно и известно. Какви са тогава нейният щит и оръжие? Свободата на престъпността!

А обръщайки се направо към своя господар, Потин прави следният извод:

— Царю, Помпей гледа надменно на твоята млада възраст. Той смята, че ти няма да се осмелиш да се отдалечиш от крайбрежието на своята страна. За нас обаче е очевидно: ние сме длъжни да браним страната от римската инвазия. Защото онова, което не е принадлежало на Помпей по време на войната, няма да стане придобивка за онзи, който победи Помпей! Вожд, отхвърлен от цял свят, няма къде да избяга. Търси народ, който заедно с него да отиде в пропастта. А от кого бяга Помпей? Не само от Цезар! Страхува се от онези сенатори, които станаха плячка на змиите по полетата на Фарсала. Бои се от народи, които окъпа в кръв, а така също и от царе, които, потопи в бездната на своето поражение. Щом никой не желае да го приеме, той опитва нашата страна — защото още не я е погубил!

Трябва добре да прецениш силата и запасите на своето царство. Падащият Помпей смазва целия Рим. Та каква опора за него ще бъдеш ти, господарю? Ще съумееш ли да възкресиш войните, паднали край Фарсала? Желаеш войната да проникне през нашите граници? Преди това не сме участвували в нея, а ще влезнем в лагера на Помпей сега, когато цял свят го е напуснал?

Всъщност, каквото и да е било съдържанието на речите на съветниците, вестта че пратениците на Помпей опитват да привлекат войници от неговата страна, навярно е подействувала като гръм; това придаде важност на аргументите на радикалното крило. Майсторът по риторика, царският учител Теодот, застъпи по-смела теза от тази на Потин:

— Да се отпрати Помпей с нищо? Това за нас е също така опасно, както да го приемем и заобиколим с внимание. Защото, ако му помогнем, ще ни се стовари на главата Цезар. Ако пък не го пуснем да влезе, ще имаме двама врагове: онзи, който ще ни възневиди като отблъснат, и онзи, който ще бъде принуден да продължи да преследва своя противник. Затова най-правилно ще бъде, ако сами решим изхода от римската гражданска война. Да, именно ние ще наклоним везната на победата към Цезар. Ще сторим това, като просто отстраним Помпей. По този начин ще си спечелим благодарността на Цезар и веднъж завинаги ще се освободим от страха пред Помпей.

От гледна точка на египетските държавни интереси това становище беше най-справедливо. Защото, как Птолемей, воюващ срещу сестра си, щеше да противостои и на Цезар, движещ се непосредствено зад преследвания? Царят щеше да попадне в клещи: от една страна — войските на Клеопатра, а от друга — римската армия. Можеше да се предвиди, че при подобна ситуация Цезар веднага ще се споразумее с Клеопатра и ще я признае за владетелка на страната.

Египтяните можеха да намерят и друг изход: да пленят Помпей и да го предадат на Цезар. В такъв случай биха снели от себе си всякаква отговорност, докато Цезар би попаднал в особено трудна ситуация. Обаче, както често се случва с политиците, които желаят да се харесат на по-силния, прекалиха с усърдието си.