Александер Кравчук
Дните на Клеопатра (69)

Александрия и Перузия

За начина, по който царицата посрещна своя гост в Александрия, се разказваше с възмущение, с насмешка, но и с възхищение. Защото имаше за какво да се говори. Приемите в Тарс бледнееха пред великолепието, с което Клеопатра заобиколи Антоний в своята столица. Това беше непрекъсната верига от пирове, забавления, ловуване; в почивките се водеха весели дискусии с философи или се провеждаха срещи по борба и фехтовка в салоните на гимназиона. А когато разкошът на двореца, където нощните гърнета бяха от злато, а перлите, на шега, казват, пускали във виното, и всичко останало доскучаваше на знатната двойка, двамата излизаха на улицата преоблечени като слуги, за да наблюдават живота и забавленията на простолюдието. Впрочем, Антоний изобщо захвърли тук римската тога, тежка и ограничаваща движенията; показваше се облечен само в леки гръцки дрехи.

Така, в унес и възхита, минаваха месеците на зимата и, ранната пролет на 40 година. Мнозина осъждаха продължителното бездействие на триумвира. Защото междувременно и Италия се развихри нова гражданска война; тя беше предизвикана и предвождана от най-близките на Антоний хора: жена му Фулвия и брат му Луций. Те застанаха начело на онези граждани, които бяха засегнати от изселническата акция на Октавиан. Всъщност, въстанието не придоби очакваните размери. Октавиан успя да затвори противниците си в град Перузия, където скоро започна да свирепствува глад.

Навсякъде се говореше, че Фулвия предизвикала военни бъркотии в Италия, тъй като я плашели разказите за любовния роман на нейния съпруг и Клеопатра. Навярно е смятала, че опасното положение в родината ще го принуди да се откъсне от прегръдките на египетската богиня. Всъщност, мотивите, от които се ръководеше Фулвия, бяха по-дълбоки — главно политически. Амбициозната жена желаеше падането на Октавиан; след което би предложила властта на Империята на своя съпруг и би станала първата дама в Рим. Когато започна на практика да осъществява своите планове и да подстрекава жителите на Италия, никой не знаеше, колко дълбоко е пропаднал Антоний в александрийската клопка.

Веднага след обсаждането на Перузия, пратеници и на двете страни — на Фулвия и Октавиан — непрекъснато пристигаха в Египет, призовавайки отчаяно Антоний да се завърне незабавно. Но той не отговаряше на молбите и заплахите: донякъде оправдателен за него беше фактът, че беше зима, а никой не тръгва през зимните месеци на път по море. Навярно също в интерес на Антоний беше обстоятелството, че кипежът в Италия продължи дълго и прие толкова резки контури. Сигурно възнамеряваше да се завърне в подходящ момент, за да сложи край на кръвопролитието. По този начин би обявил на народите на Италия и цялата Империя, че той е единственият им спасител и действителен господар.

Но той подценяваше решителността и енергията на своя младичък, хилав събрат и същевременно противник — Октавиан. Същият принуди изгладнялата Перузия да капитулира през февруари 40 година. Наказа жестоко жителите й, а Фулвия заедно с децата пусна на свобода. Тя замина за Гърция.

Писмото на Фулвия, в което тя описваше този обрат на нещата, Антоний получи не в Александрия, а вече в Тир — Финикия. Антоний пристигна там, защото дойде вест, че огромни племена от партите са преминали Ефрат и бързо навлизат навътре в източните провинции на Империята. Един корпус от партите вървял към Мала Азия, втори заел Сирия, а трети се насочил към Финикия и Палестина.

Тир не отвори градските порти пред партите. Разположен почти на остров, можеше да отблъсква нападенията много месеци. Но беше трудно да се организира отбраната по другите фронтове. Антоний не разполагаше с необходимото количество войски, а местното население, измъчено от грабежите на римляните, по-скоро помагаше на нашествениците; навярно, наивно очакваше, че новите господари ще се окажат по-благосклонни.

При това положение на Антоний не му оставаше нищо друго, освен бързо да се отправи към Италия, която представляваше главната база за събиране на войници; желаеше също да ликвидира последиците от Перузийската война и да се разбере с Октавиан. Най-първо, той се отби в Гърция. Със съпругата си се срещна в Атина. Фулвия беше сломена и изчерпана след драматичните перипетии. Мъжът се отнесе 1 към нея с присъщата си бруталност: как се е осмелила да обяви война — и да я загуби, което е по-лошото!

Скоро след това Фулвия почина в Сикион. Междувременно, Антоний беше вече край брега на Италия. Искаше да влезе в пристанището на Брундизий, но входът за него беше затворен от войските на Октавиан.

За двамата триумвири започна продължителен период на дипломатически ходове.