Александер Кравчук
Дните на Клеопатра (21)

Марк Антоний

Римляните имали правилно мнение за боевите качества на египетските войски. Затова най-трудното било не борбата, а достигането до граничната крепост Пелузия и завладяването й; защото пътят за нея минава край Газа, през песъчливата и безлюдна крайбрежна ивица.

Начело на конницата застава пред всички Марк Антоний. Той действува бързо и умело, което в голяма степен дължи на помощта на еврейския сановник Антипатър. Той доставя храна и вода, а когато конницата на Антоний безпомощно се изправя пред стените на Пелузия, той направил още по-голяма услуга: накарал защитниците, предимно евреи, да се предадат. Портите на Пелузия, значи и на цял Египет, се отворили широко. Истина е, че защитниците на крепостта едва не заплатили със живота си, тъй като Птолемей, движещ се с главния римски корпус, поискал да бъдат избити всички войници до крак. Отстъпил от намерението си само поради решителното противопоставяне на Антоний.

През самия Египет римляните се движат разделени на два корпуса. Архелай се опитал да окаже съпротива. Извел всички мъже пред Александрия и им заповядал да копаят укрепления. Но тълпите граждани веднага се прибрали по домовете си, съветвайки царя доброжелателно да възложи тази работа на работници. Независимо от това, някои отряди, навярно гвардията, остават верни. Тук-там се стига до слаби сблъсъци.

Има два варианта за смъртта на Архелай. Според единия, той попаднал в ръцете на Габиний и бил веднага умъртвен. Според втората версия, паднал на бойното поле, а Антоний заповядал да го облекат в царски пурпурни дрехи и да го погребат с почести. Ако това е истина, ни е трудно да се въздържим от забележката: само ако Антоний можеше да предвиди, че точно след двадесет и пет години по същите места ще се повторят трагичните събития; тогава ролята на Архелай щеше да се падне на… Антоний!

За Береника обаче всички източници съобщават, че загинала по заповед на своя баща.

Останалите членове на царското семейство се спасяват от катастрофата. Сега най-възрастна е Клеопатра; четиринадесетгодишна.

Говорели, че въпреки младата си възраст, Клеопатра привлякла вниманието на Антоний — мъж, близко до тридесетте. Момичетата на юг се развивали бързо, а Антоний се славел със слабостта си към женската красота. В дадения случай обаче, навярно, става дума само за романтична представа на древните автори, отнасящи към този ранен период една любов, която по-късно става толкова прочута. Но сигурно е, че огромно впечатление на Антоний е направила столицата на Египет, понеже той умеел да цени прелестите на живота в големия град.

Баща му починал сравнително млад. Не оставил наследство, макар да е от аристократичен род, а през цялата си кариера той не се отказва от злоупотребите; дори го обвиняват в тайно сътрудничество с пирати. Майката на Антоний — Юлия — произхожда от рода на Юлиите и е роднина на Цезар. Омъжва се повторно и отново овдовява. Мъжът й — участник в заговора на Катилина — е убит през 63 година в затвора, където попада по делото на Катилина. Затова Марк е възпитаван без мъжка опека и използва всички преимущества на прекомерната свобода.

Строен и хубав, пълен с идеи, има широк кръг приятели; навсякъде минава за един от предводителите на знатната младеж. Липсват му само пари. Затова „тъне“ както в оргии, така и в дългове. Обаче от политика не се интересува много, понеже правилно разбирал, че без богатство — няма да направи кариера. Само за кратко време бил в кръга на Клодий — активният народен трибун.

И накрая, преследван от своите кредитори, Антоний заминава за Атина под претекст да следва философия и красноречие. Но бързо изоставя тихото университетско кътче и отплува за Сирия. Защото се разчува вестта, че се готви поход срещу партите — същия, за който помним, че и Архелай желае да се включи. Походът не се осъществил, но пък трябвало да се потуши въстанието в Юдея, тогава именно Антоний се запознава с Антипатър, който много му помага в египетската кампания.

Независимо от искрените си желания, Габиний и Антоний не могат да останат по-дълго в Александрия, тъй като в Сирия избухват бунтове. Римският корпус напуска Египет, но за охрана оставя няколко кохорти, съставени предимно от германски и келтски войници.

През 54 година Габиний се завръща в Италия, като настоява да му бъде организиран триумф, който му се полага по право. Антоний пък изобщо не влиза в града, в който биха го обсадили неговите кредитори. Направо от горещата, пустинна Сирия се прехвърля далеч на запад, в гористата Галия и се включва в сражаваща се там армия на Цезар.