Александер Кравчук
Дните на Клеопатра (46)

Помощ за обсадената войска

Според тогавашния календар било месец февруари или март на 47 година. Четем в „Александрийската война“:

Сраженията продължаваха вече половин година, а не даваха решително надмощие на нито една от страните. Крайно време беше да дойде помощ за обсадените. Войските на Цезар, макар и подсилени с 37 легион, бяха много оредели при непрекъснатите битки по суша и море.

За щастие, онези слухове, които още преди бяха стигнали до жителите на Александрия, се оказаха верни. Приближаваше помощта за защитниците на двореца; тръгнала от Сирия и Киликия, тя се придвижваше по суша край Палестинския бряг. И най-удивителното е, че това не бяха римски войници! В състава на разноезичната войска влизаха сирийски, финикийски, арабски, гръцки и еврейски отряди; самите римляни в тях бяха малко на брой. Жителите на страните и градовете, разположени край Ефрат и Синайския полуостров, изпращаха подкрепления, преди всичко, за да си спечелят благоволението на господаря на Рим, но може би, известна роля е играло неприятелското отношение към египтяните.

Организатор и вожд на похода също не беше римлянин. Той се наричаше Митридат. Беше дошъл на бял сват в Пергамон — прочут град в Мала Азия. В жилите му течеше иранска и гръцка кръв, а по майчина линия дори келтска. Като момче беше възпитаван в двора на царя на Понтийското царство, носещ същото име като неговото — Митридат; защото и двете семейства — понтийското и пергамското — бяха роднински — разказва авторът на „Александрийската война“. Царят на Понтийското царство водил три войни срещу Рим; в третата загубил и избягал в Крим, където изоставен от всички се самоубил. Но неговият млад подчинен — Митридат от Пергамон — се съгласил с римското господство. Когато в републиката избухнала гражданска война, попаднал в лагера на Помпей, както всички от Изтока. След поражението, още по-старателно търсел милостта на победителя. Веднага се присъединил към Цезар и преследвайки Помпей, пристигнал в Александрия през есента на 48 година. Види се, той съумял да спечели доверието на вожда, тъй като щом започнали сраженията, именно него Цезар изпратил със задача да докара подкрепления. Митридат се оказал по-ловък от всички римски приятели на диктатора. Затова авторът на „Александрийската война“, така предан на Цезар, не щади най-похвални слова при всяко споменаване на Пергамския принц.

Затова пък същият автор премълчава заслугите на Антипатър от Юдея. Същият се присъединил към корпуса на Митридат, водейки хиляда и петстотин въоръжени бойци. Антипатър пръв се покачил на крепостната стена на Пелузия, а по-късно, когато войските се придвижват през Египет, привличал на тяхна страна еврейски колонисти. Следователно, Антипатър постъпвал така, както преди осем години, когато помагал на Габиний да възкачи на трона Птолемей Аулет.

Митридат не се отправил направо от Пелузия за Александрия, тъй като в такъв случай би трябвало непрекъснато да форсира канали и блага. Той поел по обиколен път, по-дълъг, но затова пък по-лесен. Придвижвал се покрай източния ръкав на река Нил, чак до мястото, където се разклоняват ръкавите на реката, т.е. към върха на делтата. Там преминал на другата страна на реката край Мемфис и се отправил за Александрия, вървейки покрай западния ръкав. По пътя отблъснал египетските войски. Вестта за това незабавно стигнала до Птолемей и Цезар. И двамата бързо напуснали Александрия, разбирайки, че съдбините на войната зависят от това, дали подкреплението ще успее да се свърже с обсадените. Царят се запътил направо нагоре по Нил, докато Цезар се движел по сушата. Въпреки това, той изпреварил Птолемей и навреме посрещнал Митридат.