Александер Кравчук
Дните на Клеопатра (54)

Клеопатра и триумфът на Цезар

В Египет имаше много работа. Трябваше да се излекуват раните от войната, да се заздрави народното стопанство, да се възвърне доверието на народа към владетелката. Изглежда обаче, че Клеопатра съвсем не мислеше за това. Над всички свои задължения и задачи тя поставяше едно желание: да задържи връзката с Цезар! Как иначе да обясним факта, че само година след раздялата с диктатора тя напусна царството и отплува към далечна Италия — за Крим — за да остане там почти две години?

След напускането на Александрия Цезар извърши велики дела. Още през 47 година разгроми Фарнак в Мала Азия; неговата държава в Крим получи Митридат от Пергамон, който беше заслужил, осигурявайки подкрепления; наистина, той не можа да се радва дълго на властта си, тъй като скоро след това загина от вражеска ръка. След това диктаторът се завърна за малко в Крим. И отново се отправи на път, този път към Африка, където имаше силна армия, вярна на Сената. След продължителна кампания, той я победи чак през пролетта на 46 година. В Крим се завърна триумфиращ. По-скоро, четири пъти за един и същ месец, беше тържествено почетен.

Най-първо, при това най-бляскаво, триумфира след завладяването на Галия през 58–50 г. Водачът на галското въстание Верцингеторикс вървеше в похода на победителя, а после беше удушен в подземния затвор; така повеляваше обичаят. Народът се възхищаваше на необикновената илюминация: вечерта, когато Цезар влезе в Капитолия, пътя му осветяваха факли, поставени върху гърбовете на слонове.

Следващият триумф — египетският — събуди смесени чувства. Радваха се, че най-прекрасният град в света трябваше да се огъне пред шепа римски войни, но същевременно принцеса Арсиное будеше съжаление; тя вървеше пред колесницата заедно с Ганимед, като робиня. Блясък на похода придаваха и носените портрети на Ахил и Потин. Независимо от унижението на принцесата, тя и така би следвало да се смята щастлива, защото не я постигна съдбата на Верцингеторикс: тя остана жива. Колкото до Ганимед, изглежда беше удушен.

Именно по време на този период легионерите осмиваха в злостностни куплети романа на Цезар и Клеопатра. Защото по древен римски обичай войниците можеха както си искат да се надсмиват на своя вожд. В основата на този обичай лежи навярно едно суеверие: досаждайки на триумфатора, те отвличат по този начин завистливите погледи на боговете от него. Песните за диктатора и царицата не са запазени, но съдейки по съдържанието и тона на подобни произведения, които познаваме частично, те навярно са били много досадни. Подобни на стиха: „Жените свои пазете, граждани, защото возим плешив женкар!“

Народът харесваше това, че Цезар, застанал на главозамайващите висоти на славата, с хумор приема шегите. Може обаче да се изрази съмнение относно това, дали Клеопатра също така великодушно ги понася.

Третият триумф — чествуван по повод победата над Фарнак — зрителите запомниха за дълго, благодарение на огромния плакат с надпис, състоящ се от три думи: „Вени-види-вици“. Така именно Цезар уведомява Сената за победата си в Мала Азия.

Накрая, бе четвъртия триумф — африканския — най-любопитно беше обстоятелството, което вождът се стараеше изобщо да не огласява. Защото, макар да не беше тайна, че в Африка Цезар победи римските войски, официален повод за триумфа беше победата над царя на Нумидия — Юба. Понеже царят се самоуби, в похода към Капитолия водеха малкия му син, носещ същото име — Юба. Животът му беше подарен; той получи възпитание в Италия, римско гражданство, а след двадесет години наследникът на Цезар го постави на трона на Мавритания и му даде за жена дъщерята на Клеопатра.

Кой знае, дали именно африканската кампания на Цезар не беше ускорила пристигането на господарката на Египет в Крим. И плъзнаха клюки, че по време на тази война диктаторът си харесал принцеса Евное. Тя беше дъщеря на царя на Мавритания — Богуда. Клеопатра навярно искаше да провери, дали трябва да се гледа сериозно на този роман. Обаче малко я интересуваше, че Цезар е женен човек. Неговата съпруга Калпурния, въпреки непрекъснатите му явни изневери, обичаше вярно и искрено съпруга си. Тя се различаваше много от жените в съвременното римско общество, които често сменяха съпрузите си, а още по-често любовниците си.