Александер Кравчук
Дните на Клеопатра (64)

Пролетта на 41 година

На 15 март 41 година, т.е. точно три години след трагичните мартенски Иди, Клеопатра изслуша делегация от представители на столицата. Те представляваха онези александрийци, които притежаваха обработваема земя извън очертанията на града, в различни окръзи на страната. Делегатите изложиха пред Нейно Величество Царицата молба със следното съдържание:

Старите привилегии ни освобождават от всякакви данъци, събирани от обикновените селяни. Междувременно, началниците на много окръзи изобщо не обръщат внимание на това, облагайки ни с различни данъци в пари и натура.

След проучване на въпроса, само месец по-късно, бе издаден царски декрет. Той бе изпратен поименно до всички началници на окръзи, съпроводен от разпореждане как да бъде оповестен на населението. До наше време се е запазила таблицата с декрета от град Хераклеополис, разположен при входа на оазиса Фаюм, а негово божество-покровител бе Харсаф, изобразяван винаги с глава на овен. Ето началото на надписа:

„Царица Клеопатра, Богиня Почитаща Бащата, и цар Птолемей, който е също император, Бог Почитащ Бащата: до началника на окръг Хераклеополис, поздрави! Издай нареждане приложеният декрет, както и това царско писмо да бъдат издълбани върху плоча, и на гръцки и на писмената на страната. Таблицата следва да се постави на видно публично място, както в столицата на окръга, така и в по-големите градове. Нека всичко стане съгласно тази заповед!“

Декретът напомня и още веднъж постановява — жителите на Александрия, обработващи земя в различни окръзи, да бъдат освобождавани за вечни времена и изцяло от всякакви данъци, освен от таксата за държавната хазна.

По този начин царицата се стараеше да спечели населението на Александрия, което само преди няколко години бе обсадило двореца с такава ненавист. Особено характерен факт е излизането на декрета скоро след битката при Филипи, когато Клеопатра и нейните съотечественици бяха изправени пред пълна неизвестност.

Впрочем, безпокойството на Клеопатра беше породено не само от страха пред триумвирите. До Александрия достигаха слухове, че вече се появяват претенденти за египетския трон. Сестра й Арсиное, която Цезар отведе при триумфа през 46 година, сега беше в храма на Артемида в Ефес. Говореха, че местните жреци я приели гостоприемно, както някога нейния баща — Птолемей Аулет. Та нали по време на александрийската война Арсиное избяга от двореца и застана начело на народа като самозвана царица! Какво би станало, ако тя успее да се добере до Египет? Или, ако триумвирите признаят за нея диадемата и трона!

Другата грижа идваше от град Арадос. Някакъв млад човек проповядвал там, че е цар на Египет — Птолемей XIII, брат и съпруг на Клеопатра; същият, който — според официалната версия — се беше удавил през пролетта на 47 година в Нил, след разгрома на неговите войски от Цезар. Обаче, самозванецът разказвал, че се спасил от бедствието; после се укривал, за да не срещне смъртта от ръката на Клеопатра и римляните; но сега било дошло времето да си възвърне истинското име, царската титла и бащиното наследство!

Такива неща тревожеха Клеопатра през пролетта на 41 година. А най-важният въпрос — какво ще предприемат триумвирите — оставаше без отговор. Всъщност, ставаше дума само за Антоний. Защото след битката при Филипи победителите се разделиха. Октавиан се завърна в Италия, за да се заеме с вътрешните проблеми на страната, а Антоний трябваше да въведе нов ред в Изток. За Клеопатра този обрат на нещата изглеждаше благоприятен. Тя познаваше добре Антоний. За първи път го видя през 55 година, когато беше четиринадесетгодишна девойка, а той влезе в Александрия като млад офицер от кавалерията на Габиний, издигайки на трона Птолемей-Аулет. През периода 46–44 година го срещаше често в Рим, тъй като той беше един от най-близките приятели на диктатора. Затова царицата познаваше неговите маниери, вкусове и слабости. Докато Октавиан, вероятно, не бе виждала изобщо. Този хилав двадесетгодишен, затворен в себе си момък, впрочем, беше тайна не само за нея.

Антоний се придвижваше през Мала Азия като ново въплъщение на бог Дионис. Навсякъде го приемаха с най-покорно смирение, полагащо се на небесните жители. А той пируваше и се забавляваше. Благосклонно издигаше градове и страни, които са помагали на триумвирите, а наказваше онези, които преди това са показали прекомерно голямо покорство пред Брут и Касий. А преди всичко се стараеше да измъкне колкото се може повече пари. Владетелите и принцовете на малките държавици, каквито имаше доста по онези краища, бързаха да му предлагат почести и дарове, същото правеха и пратениците на големите градове. Но пред бога-триумвир не се яви никакъв пратеник на най-мощната и най-богатата държава на Изтока — Египет. Клеопатра се държеше така, като че ли не се е случило нищо особено! Като че ли именно триумвирът, въвеждащ нов ред в държавните дела на Империята, е длъжен пръв да установи контакт със съседната приятелска страна.

И наистина, след известно време, но още през същата пролет на 41 година, при царицата пристигна личен пратеник на Антоний.