Александер Кравчук
Дните на Клеопатра (62)

Глад и епидемия

Защо тогава Касий не се обърна против Клеопатра? Нали нямаше нито сянка от съмнение, че царицата мрази убийците на Цезар; притежаваше също голяма флота, по-голяма от тази на Ликия и Родос взети заедно и би могла с нея да подкрепи триумвирите. Защо в такъв случай Касий не осъществи своя предишен план след Смирненската конференция?

Преди всичко, вече беше късно за това. Дори една бърза и победна египетска кампания би изисквала, поради размерите на страната, много време, навярно няколко месеца. По-нататък: край Нил би трябвало да се поставят три-четири легиона, които да държат населението покорно. А в същото време Брут и Касий действително имаха общо деветнадесет легиона, но всички бяха числено непълни. Липсваха новобранци, тъй като в източните провинции нямаше много римски граждани. Докато триумвирите в Италия можеха да свикат толкова войници, колкото ще могат да въоръжат и възнаградят.

И още една причина въздържаше Касий от навлизане в Египет: в тази страна наистина, както официално съобщаваше Клеопатра, бушуваха народни бедствия: глад и заразни болести.

През две-три последователни години, т.е. 44,43 и 42, нивото на разливане на река Нил не достигна необходимото равнище за напояване и съживяване на всички обработваеми земи. Това се знае не само от изявленията на Клеопатра, които могат да бъдат приети като преувеличени и продиктувани от политически съображения. Съобщения за бедствията по това време в Египет са запазени също у някои антични автори. И накрая, за тях говори надписът, издълбан върху голяма гранитна плоча на гръцки и египетски език. Той идва от Тива, а бил изпълнен по поръчка на жреците на бог Амон-Ра и старейшините на града, за да напомня навеки за заслугите на царския чиновник на име Калимах. Както се казва в надписа, той въздигнал Тива от руините; а когато настанали глад и болести, отнемайки всякаква надежда, Калимах не скъпял своето имущество. Той спасил от загиване много семейства, а се стараел също така култът към боговете да не бъде изоставен.

Знае се, че тогава Клеопатра нарежда да се раздаде жито на александрийците. Пропуска при това само евреите, което естествено предизвиква голямо огорчение сред тях. Та нали именно те през последните години бяха сторили големи услуги на царското семейство! Евреинът Антипатър помогна на Габиний да докара в Александрия бащата на Клеопатра, царя-флейтист, прехвърляйки на негова страна еврейския гарнизон на Пелузий. Същият този Антипатър по-късно се присъедини към Митридат, който бързаше в помощ на Цезар; първи се покатери на стените на Пелузий; а по време на похода през Египет, контактуваше с еврейските заселници. В самата Александрия пък Цезар и Клеопатра можеха да се задържат благодарение на това, че в квартала около двореца живеят благосклонни към тях евреи. Клеопатра обаче действуваше като политик, не държащ сметка за минали неща и дългове на благодарност. Важни бяха само изискванията на момента. Зърното на царските складове, може би, щеше да стигне за всички, ако се разпределяше справедливо и в по-малки количества. Давайки обаче на гърците и римляните повече, а на евреите — нищо, тя печелеше с това горещите симпатии на първите две групи, а очевидно държеше най-много на тях. Събуждаше и подклаждаше ненавист между евреите и останалите свои поданици, което за момент улесняваше управлението на страната. Защото владетелката беше истинска египетска царица, грижеща се само за своя народ, а неблагосклонно разположена към чуждите. В бъдеще искрите на ненавистта, подклаждани от Клеопатра, щяха да доведат до страшни пожари в Александрия, но това става вече след нейната смърт.