Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Kleopatra, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Петър К.
Корекция
mat (2010)
Допълнителна корекция и форматиране
Alegria (2012)

Издание:

Александър Кравчук. Дните на Клеопатра

Превод: Диди Спасова, Иво Бояджиев

Редактор: Ваня Антонова

Консултант: Любомир Павлов

Худ. оформление: Пенчо Мутафчиев

Коректор: Магдалина Георгиева

Худ. редактор: М. Узунов

Тех. редактор: Б. Стефанов

Поредица „Романи и повести“

Издателска къща „Лакрима“ София 1799 п.к. 41

Набор — „МИС“ — ИПК „Родина“

При оформяне на корицата са използувани кадри от филма „Клеопатра“.

История

  1. — Добавяне

Триумфът на Клеопатра

Скоро се оказа, че планът на медите, предлаган чрез тайните пратеници, е просто мираж. Защото не можеше и дума да става за поход срещу партите през 35 година. И Антоний се завърна в Александрия. От столицата на Египет той излезе чак в началото на 34 година, предвождайки лично армията във високите планини на Армения. Успя с измама да плени царя на тази страна — Артавазд — когото беше обвинил в предателски интриги преди две години; заедно с него плени и двамата му сина. За кратко време Армения стана римска провинция.

През есента на 34 година, Антоний тържествено влезе в Александрия. С негово съгласие беше устроен истински триумф, вярно копие на подобните римски церемонии. Но именно това беше за съвременниците нещо нечувано. Та нали според древните традиции вождът има право да прави триумфални тържества само в столицата на империята — Рим — при това със съгласието на Сената! Трябваше ли да се допусне, че Антоний желае да пренесе столицата в Александрия, както някога възнамерявал Цезар?

Втори погазен, вековен обичай, бе приемането на триумфа от царицата на чужда държава. Клеопатра седеше върху посребрена трибуна сред пъстра тълпа от придворни, а покрай пътя стояха тълпи александрийски граждани. Пред тези зрители маршируваха стегнатите редици на легионерите, а на колесница се возеше главнокомадващият. Сред тях вървеше царското арменско семейство, оковано в златни окови.

Никой от членовете му не падна ничком пред владетелката, макар да ги караха насила. Царят на Армения се обърна към царица Клеопатра като равен към равен. Пленниците заплатиха това с много страдания, а самият Артавазд — със смъртта си няколко години по-късно.

Още през същата година в огромния стадион на гимназиона се състоя прекрасна и възвишена церемония. На подиума седяха Антоний и Клеопатра; царицата беше облечена като богиня Изида. На по-ниски тронове бяха седнали децата: Цезарион — тринадесетгодишен, — Александър-Хелиос и Клеопатра-Селене — шестгодишни; най-малкият Птолемей Филаделф — най-младият потомък на Антоний и царицата.

Пред събраните представители на народа от цялата страна говори Антоний. Той оповести, че Клеопатра ще носи занапред титлата царица на царете и ще управлява заедно с първородния си син в Египет и Кипър. Официално заяви, че Клеопатра е била съпруга на Цезар и следователно Птолемей Цезар е техен законен син. Всичко, което се прави в момента, е в памет на велия Цезар.

Александър-Хелиос, облечен като персиец и заобиколен от арменска стража, получи Армения, Медия и Партия. Най-малкият син — Птолемей Филаделф, т.е. Почитащ брата, облечен в македонска носия — трябваше да владее египетските владения в Сирия и Киликия, както и да надзирава владетелите на запад от Ефрат. И накрая, на Клеопатра-Селене бяха дадени Киренайка и Либия.

До такива висини на великолепието Клеопатра издига своето семейство; тя, чийто баща двадесет години се стараел да бъде признат в Рим за цар и двадесет години треперел, че ще изгуби всичко, защото Сенатът можел да утвърди спорното завещание на неговия предшественик.