Александер Кравчук
Дните на Клеопатра (67)

Тарс

Клеопатра пристигна в Тарс на кораб, чийто нос блестеше като злато, а платната сияеха с пурпурни отблясъци. Посребрените весла ритмично удряха водата в такт със звуците на флейтите и китарите. Самата царица си почиваше под златната арка, облечена по образ и подобие на богиня Афродита. От двете й страни стояха момчета с огромни многоцветни ветрила; изглеждаха така, както обикновено се представят амурчетата от свитата на богинята на любовта. На палубата танцуваха красиви момичета, преоблечени като морски богини-нереиди и като послушници на Афродита — харити. Когато из града се пръсна мълвата, какъв кораб плува нагоре по реката — защото Тарс лежи недалеч от устието на реката в морето — многобройни тълпи се втурнаха към брега. Опустя дори пазарът, макар там да седеше на издигната конструкция самият Антоний, приветствуван и почитан като божество. Наистина, имаше защо жителите на Тарс да му засвидетелствуват благодарността си, тъй като триумвирът великодушно възнагради тяхното отношение към Касий. Заповяда да освободят всички тарсияни, продадени като роби през 43 година, а освен това призна на града пълна автономност и го освободи от всякакви данъци.

Идеята на Клеопатра беше превъзходна не само защото не можеше да не се хареса на Антоний, който неотдавна замина от Ефес преоблечен като новия Дионис. Най-важното беше обстоятелството, че явяването на царицата пред триумвира беше замислено като нещо необикновено: сега ставаше дума не за сериозна среща на политици, а за прекрасна игра на боговете. Владетелката на най-голямата държава на Изтока и победителят на Изтока се издигнаха над тълпата на простосмъртните, та сред блясък и радост да чествуват олимпийската си сватба.

Клеопатра положи много старания колкото може по-дълго да съхрани ослепителното впечатление, което навярно беше произвел триумфът на Афродита, излизаща от морските вълни. Съвременник на събитията описва тази история по следния начин:

Когато подготвяше пиршеството за Антоний, тя заповяда да сложат само златни сервизи, украсени със скъпоценни камъни и изработени много изкусно. Стените бяха покрити с килими, тъкани с пурпурни и златни нишки. Заповяда да постелят дванадесет софи за гощавката и покани Антоний заедно с избрани негови другари. Триумвирът застана като вцепенен пред омаята на това богатство. А царицата се усмихна и каза:

— Подарявам ти всичко, което се намира тук!

На следващия ден отново го покани, заедно с приятелите и офицерите. Приемът, който организира, — беше толкова прекрасен и пищен, че разкошът от предишния ден избледня. И отново поднесе всичко като дар на своя гост. Покани и другите гости да приемат като подарък скъпите съдове, поставени на техните софи. А когато си тръгваха, до всеки ранен римлянин застанаха носачи с лектика. Някои от приятелите на Антоний получиха коне със сребърни хамути, а пред всеки гост вървеше до дома му египетски момък, който носеше факла. На четвъртия ден от пиршеството царицата заповяда да доставят рози за цял талант. Подът бе покрит с розови листенца на височина човешки лакъта отгоре беше опъната мрежа.