Александер Кравчук
Дните на Клеопатра (15)

Серапис

Годината петдесет и осма — толкова богата на политически събития в Рим и Александрия — също така важна и за личния живот на Пшерени-Птах — върховният жрец на Мемфис; защото именно тогава той взема за жена четиринадесетгодишната Та-Имхотеп.

Щом споменахме за Мемфис добре ще бъде да обясним едно вече срещано име в разказа. Става дума за Серапис. Както помним, от началото на 58 година в Рим избухват безредици по повод разрушаването на неговия олтар и този на Изида. Вече обяснихме коя беше богинята; но култът към Серапис и самата същност на този бог са по-малко познати, а не ни е безразлично, тъй като тясно се свързват именно с Мемфис.

Умрелият бик Апис — вече стана дума за това — се отъждествява с бога Озирис. Останките му бивали балсамирани и оставяни за вечна почивка в коридорите на подземна гробница. Тя се намирала не при светилището и дори не в самия Мемфис, а в пустинята, западно от града, далеч от обработваната земя. Фараоните започнали да строят катакомби през 14 в. пр.н.е. или дори малко по-рано. После върху тях бил издигнат храмът на Озирис-Апис, т.е. съществото, олицетворяващо всички умрели свещени бикове. През IV в. пр.н.е. този култ преминал у гърците. Първоначално го наричали Озорапис, но скоро в елинския свят се разпространила друга форма на това име: Сорапис или Серапис.

В основата си този култ е издигнат от Птолемей I, основоположникът на династията. Царят желаел Серапис да бъде общо божество за двете народности, населяващи монархията — гърците и египтяните; да служи като религиозна връзка и символ на държавното единство. Защо изборът паднал именно върху Серапис, можем само да гадаем; всъщност много доказателства сочат, че за Птолемей най-важни били политическите съображения: религията да крепи държавната мощ. Царят следвал пътя на своя предшественик Александър Македонски, който почитал бога Апис, а след него — следващите Птолемеи, които били короновани в Мемфис.

Естествено, Серапис трябвало да претърпи известно видоизменение, ако гърците искали да го приемат и почитат. Скъсана била връзката между бога и свещения бик, а започнали да го представят като брадат мъж в разцвета на своите сили. В култа пък свързвали Серапис с много елински божества: Зевс — баща на боговете и хората; Плутон — бог на подземното царство; Асклепий — мъдър лечител; Дионис — победител на смъртта. В Мемфиския храм на Серапис почитали и някои други божества. Преди всичко: Изида; след това Имхотеп, за гърците — Асклепий; Хатор-Астарте, т.е. гръцката Афродита — това са само най-важните.

Редица векове в Серапия идвали поклонници. Принасяли жертви на боговете и техните близки. Молели ги да им разкрият в съня своята воля, да им дадат съвет. Молели за покровителство в бъдещия живот. Умолявали за изцеление. Някои полагали клетва и оставали да живеят в религиозния център като доброволни слуги на бога, нещо като бъдещите християнски монаси. Сред пъстрата, разноезична тълпа не липсвали и шарлатани: тълкуватели на сънища, самозвани лекари, баячи и знахари. Хитри търговци и занаятчии изградили постройки, имало крайпътни ханове и гостилници. Самите жреци не биха могли да поддържат реда сред тази сбирщина, затова наблизо имало пост. Той бил на границата между пустинята и обработваните площи, в светилището на Анубис — бога с птича човека, пазител на гробищата. Оттук до Серапия водела алея дълга повече от километър. От двете й страни стояли големи каменни сфинксове. Те били повече от четиристотин на брой, но по времето на Клеопатра повечето от тях засипали с пясък почти до главата.

Мемфиският Серапис имал сериозен конкурент: големия и прекрасен храм на същия бог край самата Александрия в Ракотис, издигнат още от първите Птолемеи. Оттам култът към Серапис бил разпространен в много страни, даже твърде далечни. Но винаги заедно със Серапис била почитана и Изида; затова на Капитола имало олтари и на двамата.