Александер Кравчук
Дните на Клеопатра (51)

Имхотеп от сънищата

Богът, оказал такава милост на върховния жрец, имал необикновено минало:

Двадесет и седем века преди Клеопатра, живял човек от плът и кръв, наречен Имхотеп. Той бил съветник на фараона Джосер; в местността Сакара, недалеч от Мемфис, издигнал за своя господар голяма гробница, която удивила съвременниците. Тя стои и до днес; поради вида си се нарича стъпаловидна пирамида и представлява преходна форма между по-старите гробници и същинските пирамиди, защото е построена не от тухли, както се практикувало дотогава в Египет, а от дялани камъни.

През следващите векове славата на Имхотеп растяла непрекъснато. В очите на потомците минавал за мъдрец и майстор, владеещ много умения. Всеки писател, преди да почне да рисува знаци върху папируса, капвал няколко капки вода от чинийката в негова чест. А по-късно започнали да свързват Имхотеп с бог Птах — откривател и покровител на много занаяти. Стигнало се накрая до там, че приели Имхотеп за син на Птах, т.е. също за бог, макар никога да не забравяли имената на простосмъртните му родители.

Към занаятите тогава причислявали и медицината; ако помислим, има основание за това. Имхотеп бил също покровител на лекарите и бог-лечител; в по-късна епоха той бил почитан предимно като бог-лечител. В неговия храм край Мемфис, недалеч от познатия ни вече Серапион, идвали тълпи от болни и богомолци. Храмове на Имхотеп имало и в други места в Египет; неговите поклонници срещнахме вече в Тива. Когато в Египет дошли гърците, веднага приели Имхотеп, (името му видоизменили на Имутес) той бил просто въплъщение на техния бог-лечител Асклепий; почитали го също така горещо, както местните жители.

Вярващите в Имхотеп-Асклепий прекарвали по цели нощи в неговите светилища, а той им се явявал насън, давал съвети, изразявал своята воля, а дори извършвал лечебни манипулации. Има премного свидетелства от лица, видели бога и излекувани чудотворно, за да ги отхвърлим всичките като фалшификации. Следва по-скоро да приемем, че жреците са хипнотизирали болните или пък са използвали наркотици и по този начин са извършвали операции.

Вероятно през царуването на Птолемеите е бил написан един трактат на египетски език, прославящ неговото величие и благоденствие. Малко по-късно един грък, живял както изглежда в Мемфис, решил да преведе произведението на своя език, за да може славата на Имхотеп да се шири по цял свят. Обаче, съгласно признанието на автора, в предговора — частично запазен на папирусов свитък — той срещнал големи трудности:

„Неведнъж започвах да работя върху превода. И ето, когато най-разпалено пишех, именно величието на задачата поддържаше моя огън. Защото само богове, а не простосмъртни хора могат да възпяват деянията на боговете!“

Значи, той непрекъснато отлагал изпълнението на богочестивото си намерение. Това продължило три години. Междувременно, обаче започнали — четем по-нататък — да се случат странни неща:

„През тези три години моята майка страдаше от изпратената й от бога треска. Разбрахме накрая, макар и късно, какво трябва да се направи и застанахме пред него, молейки за спасения, А той, милостивият, се яви на болната насън и я излекува с прости лекове. Благодарихме на нашия избавител като понесохме обичайните дарове. Скоро след това ме хванаха болки от лявата страна; без да отлагам, побързах към покровителя на човечеството. Проявявайки отново милост, той още по-успешно показа своята особена доброта.

Беше нощ. Всичко живо спеше, освен страдащите. Виех се в конвулсии, измъчван от задух и кашлица, причинена от тази болка в лявата страна. Главата ми тегнеше; смътно уморен, потънах в съня. Майка ми седеше неотстъпно до мен, без нито минута почивка. Страдаше заедно със своето дете; прочее, тя по природа беше с чувствително сърце. И тогава, съвсем неочаквано, имала видение; не било нито сън, нито нощна умора, защото тя седяла с отворени очи, макар да не могла действително да наблюдава всичко напълно ясно, тъй като божественото явление я уплашило. Видяла самия бог или негов слуга. Това същество било много по-високо от човешки ръст, облечено във фини и блестящи дрехи: в лявата ръка държало книга. Измерило ме само с очи няколко пъти от краката до главата и после изчезнало.

Когато майка ми се свестила, започнала да ме буди, макар самата непрекъснато да треперела. За свое удивление тя разбрала, че треската напълно е спряла и че съм облян целия в пот. Тогава тя принесла жертва на видяното божество. После ме изтрила и веднага съм се почувствал по-добре.

Вече започна да ми разказва за чудната случка, когато аз я изпреварих и сам описах всичко. Защото това, което тя е видяла действително, на мен ми се беше явило на сън“.