Александер Кравчук
Дните на Клеопатра (5)

Завещания и политически убеждения

Неуспехът на сирийците да получат египетския трон, зарадвал много Птолемей Флейтиста. Неговото управление било спасено. Отпращането на двамата принцове било знак, че в близко бъдеще римляните няма да предприемат никакви действия в Египет.

Но все пак радостта на царя не била пълна. По същото време, още през 74 година, дошло страшното предупреждение; Рим често забавя, но никога не забравя!

През тази година римляните покорили Киренайка, или днешна Либия, западна съседка на Египет. Това присъединяване не било случайно. Римляните действали въз основа на завещанието на царя на Киренайка, който умирайки през 96 година, преди 22 години, им завещал своята държава.

Завещание от този род не било изключение. Преди време други двама владетели постъпили по същия начин. Независимо от това, че такова действие е странно, то има своята мотивировка. Разгласявайки каква е последната им воля, царете си осигурявали подкрепата и доверието на Рим чак до края на живота си. Какво ще се случи след това им било съвсем безразлично, особено ако нямали потомство. Сигурно и двамата владетели са били убедени, че всички тези държави, рано или късно, ще бъдат погълнати от Републиката. Такъв е неизбежният ход на историята.

Киренайка била подарена на римляните преди няколко десетки години. Тогава те не приели това наследство, а и сега дълго протакали.

За Флейтиста съдбата на Киренайка имала три значения:

Първо — тази страна граничи с Египет. Второ — винаги е била подчинена на Птолемеите. Трето — (най-важно) малко след присъединяването на Киренайка започва да кръжи зловеща мълва: римляните притежавали завещание, според което последният законен цар на Египет, Птолемей XI, е оставил документ в който обявява за свой наследник — римския народ!

Това завещание никой не бил видял. Твърдяло се все пак, че то ще бъде показано, когато се наложи, позовавайки се на следния факт:

Веднага след смъртта на Птолемей XI, Сенатът изпратил посланици във Франция, в град Тиро. Те получили богатствата на умрелия цар. От това следват много изводи — завещанието било факт, дори то било прието от сената, прибрали са парите, ще дойде ред и на Египет!

Всичко това звучало твърде истински. Вероятно е станало така:

Диктаторът Сула, изпращайки двадесетгодишното момче от Рим за Александрия, е поискал възнаграждение в отговор на подкрепата, която е дал. Все пак бъдещият владетел на голямата държава в момента не притежавал нищо. Можел да се отблагодари на Сула само с едно завещание в което обявява за свой наследник римския народ. Когато Птолемей XI подписал този документ сигурно се е надявал, че ще живее дълго, може би няколко десетилетия, а през това време биха могли да станат много промени, както в Рим, така и на Изток. Всъщност, завещанието е важно само ако царят не остави потомство. Всичко това не изглеждало нито много страшно, нито много сериозно.

През това време, както казахме, събитията довели до катастрофа. Младият монарх загинал на деветнадесетия ден от своето управление. Умрял без да остави поколение. С него умрял и последният законен наследник на династията. Но за това пък останало завещанието!

В Рим официално не оповестили въпроса за съществуването на документа. Всичко, което знаели, водело до слухове, предположения и неясни предупреждения, а в изказванията на някои авторитетни хора звучали заплахи — с този въпрос трябвало да се заемат в най-скоро време! От друга страна — встъпвайки в правата си, изпълнявайки киренайското завещание, почти двадесет години след смъртта на царя, правителството доказало, че Републиката понякога действува бавно, но неочаквано.

Разбираемо е, че при една такава ситуация Птолемей XII, който седял на трона толкова несигурно, на всяка цена се стараел да си осигури подкрепата на своите поданици. Мечтаел да виждат в него един добър и справедлив цар. Това се отнасяло за жреците, тъй като те имали огромно влияние сред народа. Най-простият и най-бързият начин да се получи жреческото благоволение бил щедро да се раздава, без ограничения, правото на подслон (автономия).

От векове някои от светините се радвали на изключителни привилегии: който се намирал на тяхната територия не подлежал на преследване от държавната власт, независимо от това дали бил длъжник, престъпник, избягал роб или селянин. За всяка една светиня, притежанието на право за „подслон“ (убежище) било изключително желано, тъй като това увеличавало нейният авторитет и носело доходи. Така били независими от царя и неговата администрация, но пък се подчинявали на жреците. За гостоприемството се отплащали с труд. Първите Птолемей се отнасяли с неодобрение към закона за автономията. Разбирали, че това ограничава тяхната власт. Очевидно било, че увеличаването на притежателите на автономно право, се отразява отрицателно на икономиката на страната и авторитета на властта. И така, в начало на династията само най-големите и почитани храмове запазили тази стара привилегия. По-късно нещата се променили. Жреците от различни светилища се стараели да получават ценното право на автономия, царете, особено в тежки за тях времена, все по-щедро го предоставяли.

Храм, който получавал привилегията поставял на границите на своята територия табела с царски указ. Обичайната уводна формула била:

„Който няма работа — нека не влиза!“

По този начин жреците забранявали влизането не само на държавни служители, но и на частни лица, преследващи избягали роби. Така те приемали само избрани богомолци. Имало и такива случаи — понякога в храмовете идвали тълпи от просяци, даже и разбойници. Тези нежелани гости използували привилегията, а най-голямата им нужда била покрив над главата и храна. В такива случаи привилегията била двойствена.

Нито един от владетелите на Египет не е раздавал толкова щедро правото на „подслон“, колкото Птолемей XII, който едновременно с това освобождавал жреците на даден храм от всякакви данъци и задължения, както са правели неговите предшественици. Свидетелство за това са запазените укази, издадени за кратък период от време.

През 75 година, Флейтиста дава привилегията на храма на Изида, в град Птолемаис. Същото право през 70 година получава и храма на богинята в град Теаделфия. През 69 година от правото са облагодетелствани два храма от градчето Евхемерия на бог Амон, също и на бог Сухос, представян с наметало от крокодил.