Александер Кравчук
Дните на Клеопатра (42)

Тридесет и седми легион

След безкръвната битка за сладка вода настъпва, според разказа на автора на „Александрийската война“, друго драматично събитие, което можеше да донесе поражение на римляните, но завърши с успех за тях.

Два дена по-късно (т.е. два дена след откриването на сладката вода в крайбрежните кладенци) корабите, транспортиращи тридесет и седми легион, акостираха малко по на запад от Александрия. Тази формация се състоеше от бивши войници на Помпей. Наместникът в Азия — Домиций Калвин, веднага след като узна за отчаяния зов на Цезар, натовари хора, хранителни припаси, оръжие, военни машини и кораби и отпрати цялата тази флотилия за Египет. Тя не можеше да свие към самата Александрия, тъй като от много дни духаха непрекъснато насрещни ветрове. За щастие, крайбрежието в този участък беше много подходящо за хвърляне на котва. След известно време, когато хората започнаха да страдат за сладка вода, известиха Цезар, изпращайки малък кораб.

Вождът реши да се ориентира лично, какво трябва да се предприеме. Доплува до мястото, където беше разположен тридесет и седми легион начело на цялата флота. Войници не беше взел, понеже не искаше да оголва укрепленията. В местността Херсон остави гребците на брега, за да потърсят вода. Някои от тях, неусетно, се отдалечиха от кораба. Те бяха пленени от неприятелската конница. Когато александрийци узнаха от заловените, че самият Цезар предвожда флотата, а няма войници при себе си, сметнаха това за прекрасен, пратен от съдбата, случай. Веднага натовариха всички годни за плаване кораби с въоръжени войници и пресякоха пътя на Цезар, който вече се завръщаше.

Имаше две причини, поради които Цезар не искаше този ден да влиза в бой. Първо, нямаше войници на своите кораби. Второ, срещата стана вече след десет часа, а трябваше да се допусне, че нощта ще благоприятствува тези, които познават по-добре околността. А той нямаше как да окуражава своите — защото какво ще е това поощрение, щом дори не се вижда, кой е смел, а кой страхливец? Затова вождът прибра корабите си към сушата, където според него неприятелят не би се осмелил да се приближи.

Един родоски кораб на дясното крило на Цезаровата флота стоеше малко по-далеч от главните сили. Когато неприятелят забеляза това, не се стърпя. Устремно натам се отправиха четири покрити кораба и няколко безпалубни.

В тази ситуация Цезар трябваше да помогне на моряците от Родос, за да не претърпят срамно поражение пред очите на всички.

В битката родоските отряди се държаха много смело. Впрочем, и дотогава те се отличаваха с мореплавателските си умения и храбростта си: затова именно те поеха цялата тежест на удара върху себе си, страхувайки се, че при поражение главната вина би паднала върху тях. Крайният резултат от сражението беше особено хубав за нас. Пленихме една квадрирема, потопихме друг кораб, два оголихме от екипажа: на останалите кораби бяха убити много неприятелски войници. Ако нощта не беше прекъснала битката, Цезар щеше да плени цялата неприятелска флота.

Наистина, духаше насрещен вятър, но много леко; затова Цезар успя да докара до Александрия корабите, транспортиращи 37-ми легион.

Това поражение много угнети неприятеля. Трябваше да признае, че го е победила не само воинската смелост, но и прецизното владеене на ветроходното изкуство, а именно в тази област александрийците се смятаха завинаги недостижими. Опасявайки се сега от морска атака, те пристъпиха към фортификационни работи в своето пристанище, намиращо се на западната страна на остров Фарос, и около насипа, свързващ го с града; той се нарича Евностос. Източното пристанище, наричано Голямо, се намираше, както вече стана дума, в ръцете на Цезар.

Междувременно, Ганимед уверяваше по време на един митинг, че не само ще замести изгубените кораби с нови, но ще увеличи броя им. И ето, всички изведнъж се почувствуваха самоуверени и силни. Започнаха да поправят старите кораби, работейки много старателно и много ентусиазирано. Макар досега в пристанището и корабостроителницата да бяха пострадали над сто плавателни съда, те смело подхванаха мисълта за представяне на нова флота. Защото знаеха прекрасно, че Цезар няма да получи подкрепления и храна, ако те постигнат надмощие по море. Впрочем, това бяха родени мореплаватели, жители на крайморския град, тренирани ежедневно още от детски години; затова е понятно, защо търсеха спасение в това умение, което им беше почти вродено. Съобразяваха се също с това, какъв успех постигат с малки лодки, достигащи до нашето пристанище по каналите под насипа; с тях бяха причинили много осезателни щети. И така, неприятелят започна да строи флота. Имаше следните средства за това:

При всички делти на Нил пазеха досега стражеви кораби за събиране на митата, а в укритите царски корабостроителници имаше стари кораби, неползвани от години за мореплаване. Именно тези стражеви кораби бяха събрани отвсякъде в Александрия, а старите бяха ремонтирани. Нямаше весла, затова сваляха покривите от галериите, гимназионите и държавните сгради; коловете щяха да послужат за весла. Част от оборудването стъкмяваха самите те, използвайки прословутата си находчивост, а част взимаха от градските запаси. Впрочем, те не се готвеха за далечно плаване, а правеха само наложителното. Знаеше се предварително, че битката ще се води в самото пристанище.

И така, само за няколко дена, противно на всеобщото мнение, израстна флота, съставена от 22 квадриреми и пентареми. Към нея бяха причислени много безпалубни единици. В пристанището изпитваха възможностите на всеки плавателен съд. Зачислиха им боеспособни войници и ги подготвиха във всяко отношение за бой.

Цезар имаше по-малко военни кораби — общо само тридесет и четири. Сред тях — само десет квадриреми и няколко пентареми. Обаче вождът имаше доверие в храбростта на своите войници. Затова, когато се ориентира с какви сили разполага неприятелят, веднага се приготви за предстоящия бой.