Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Kleopatra, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Петър К.
Корекция
mat (2010)
Допълнителна корекция и форматиране
Alegria (2012)

Издание:

Александър Кравчук. Дните на Клеопатра

Превод: Диди Спасова, Иво Бояджиев

Редактор: Ваня Антонова

Консултант: Любомир Павлов

Худ. оформление: Пенчо Мутафчиев

Коректор: Магдалина Георгиева

Худ. редактор: М. Узунов

Тех. редактор: Б. Стефанов

Поредица „Романи и повести“

Издателска къща „Лакрима“ София 1799 п.к. 41

Набор — „МИС“ — ИПК „Родина“

При оформяне на корицата са използувани кадри от филма „Клеопатра“.

История

  1. — Добавяне

Обожествяване на крокодилите

Евхемерия и Теаделфия са градчета, разположени в източната част на оазиса Фаюм. Ако говорим по-точно, това не е оазис, а широка долина, през която тече един от ръкавите на Нил, стигащ до езеро, наричано в древността Моерис. Цялата тази област била една от най-жизнените в Египет, благодарение на огромната работа извършена тук за създаване на напоителни канали. Най-напред били построени от династията на дванадесетте фараони в 20 и 19 век на нашата ера. След това, когато каналите били запуснати, Птолемеите ги възстановили.

В древни времена, преди хиляди години, блатата на Фаюм били пълни с крокодили. Местните жители се страхували от тях, но в същото време ги обожествявали. Нищо чудно, че култът към крокодила, доста разпространен в Египет, точно тук бил жив и постоянен; това произлизало, както от паническия страх от това опасно животно, така и от убеждението, че то олицетворява божествеността на живителните сили на водите на Нил. Египетското наименование на бога на Нил, на бога — Крокодил, сигурно е било Собек; а гръцките жители на този район го наричали Сухос. Почитан бил и под други имена, защото свързвали неговата святост и с други божества; с Хорусем и с бога слънце Ра.

В Евхемерия отдавали чест на двойка, а даже и на тройка крокодили. Но все пак главният култов храм в оазиса, който привличал много богомолци се намирал в град Шедек. Точно за това гърците го наричали Крокодилополис; по-късно получава името Арсиное от жената и сестра на Птолемей II. Как е изглеждала на практика службата на крокодилския бог разказва Страбон, гръцки пътешественик и учен, посетил Египет в годините 25–19 пр.н.е., което означава малко след смъртта на Клеопатра. Ето какво пише Страбон за град Арсиное:

Имат в едно езеро свещен крокодил, който отглеждат отделно, той е опитомен от жреците. Хранят го с месо, хляб и вино. Такава храна носят всички посетители. Нашият домакин беше от знатните личности на този град. Той ни показваше местните светини. Веднъж отидохме на езерото, носейки питка, печено месо и бокал вино. Заварихме животното да лежи на брега. Към нас се приближиха жреци, разтвориха му устата, дадоха му хляба, месото и изляха виното. Крокодилът допълзя до водата и отплува до другата страна на езерото. Там имаше още един човек, който също носеше храна. Жреците, тичайки обиколиха езерото и пак му дадоха да яде.

Домакинът на Страбон беше от древна Елада. Във Фаюм имаше много преселници от други страни. Може да се каже, че този човек, който беше знаменит и образован, поднесе този дар на крокодила, за да може с иронична усмивка да покаже на своя гостенин, колко странни религиозни обичаи имат египтяните. Но това не беше така — елините бяха приели от местното население вярата и култовете, и от своя страна даваха дан на обожествените животни. Затова свидетелствуват два надписа, намерени в развалините на град Арсиное. Те са от началото на 1 век пр.н.е. От надписите разбираме, че имало „ефебови“ — хора посветени на „великият, великият бог“ Сухос. За да можем да си обясним това, трябва да си припомним, че „ефебатът“ е бил чисто елинска организация на младежта, с цел да се поддържат езиковите и културни традиции. Съюзи на ефебите е имало във всяка гръцка местност. Все пак прастарите египетски божества са били приети от тази организация.

И така, Птолемей XII, Флейтистът, давайки правото на „подслон“ на светилището на Сухос, е изпълнил желанието на всички богомолци, които живеели в оазиса, елини и египтяни. Следващите години показали на царя, че истинското божество и то такова от чиято кръвожадност няма спасение, живее другаде.