Александер Кравчук
Дните на Клеопатра (27)

Слаба реколта

И така, въпросът за убийството заглъхна. Габиняните, които едва не станаха причина за междудържавни усложнения, послужиха на Клеопатра само няколко месеца по-късно, през пролетта на 49 година. Защото предвижданията се сбъднаха и слабият прилив на водите предишната есен стана причина за слаба пролетна реколта; прилична беше реколтата само в Среден Египет, значи и в оазиса Фаюм.

В столицата тревогата беше най-голяма. Продоволствието на големия град винаги създаваше грижи, а жителите му неведнъж се бунтуваха срещу властите. Съдбата на Птолемей XI, разкъсан от тълпата, беше постоянно, страшно предупреждение. Затова правителството вземаше административни мерки. Излезе съобщение, подписано от Клеопатра и нейния брат-съпруг. То предвиждаше закупеното зърно в Среден Египет да бъде продавано само в Александрия; смъртно наказание заплашваше всеки, който наруши тази заповед.

Като последица от лошата реколта в някои области избухнаха бунтове или по-скоро населението оказваше пасивна съпротива. Селяните напускаха земите си и отказваха да изпълняват доставки за държавата. За възстановяване на реда бяха изпратени наказателни единици; именно тогава, както и преди в подобни случаи, габиняните се оказаха Полезни.

Пасивната форма на съпротива се прилагаше в Египет отдавна. Случваше се, населението да напуска цели райони, не можейки да понася повече тиранията и грабежите; оставаха само жреците в храмовете, за да не прекъсват богослуженията си. Онези, които напускаха полската работа, търсеха по-добър живот в градовете, преди всичко в Александрия. Мнозина се присъединяваха към разбойническите банди — страшилища за цялата страна.

Някои от тях грабеха безнаказано от много години, защото пустините и блатата в делтата, предлагаха прекрасни скривалища. Ширещото се разбойничество беше свидетелство за некадърността на администрацията и за вълненията на селячеството, но същевременно още повече влошаваше положението на населението. Бандитите изискваха данък от всяко село, а от друга страна — държавата изобщо не се отказваше от своите данъци и повинности. И така, жителите на селата и градчетата трябваше да плащат двоен данък.

Наследството, което младата царска двойка получи от предците, беше жалко. Икономически регрес се наблюдаваше в Египет вече от няколко поколения. Спадаше равнището на общото благосъстояние и селищата се обезлюдяваха. И понеже царското съкровище се нуждаеше от много средства за подкупи на римляните, исканията на данъчните власти растяха. В много околии намаляваше работната ръка, но от селяните се вземаха повече продукти от преди. Образуваше се омагьосан кръг, задълбочаващ мизерията. За това свидетелствуват не само писмените документи, но и археологически находки: те говорят, че в някои местности значително е стеснено заселеното пространство в сравнение с началото на династията.

Слабото разливане на Нил беше, разбира се, събитие независещо от човешката воля. Подобни бедствия са сполетявали страната и при царуването на най-добрите владетели. Но ни учудва нещо друго: в държавните складове нямаше никакви запаси и затова последва отчаяната заповед на Клеопатра, и нейният брат. Хамбарите на огромния град зееха пусти. Защо? Как е могло да се стигне дотам? Та нали от незапомнени времена в Египет знаеха, че трябва да се пази част от зърното от богатите реколти, като резерв за неурожайни години.

Обаче и затова властвуващата двойка не носеше отговорност. Защото се случи така, че през пролетта на 49 година от Александрия трябваше да се транспортират голямо количество зърнени храни и фураж. Така поиска съюзникът и приятелят — Рим. Този съюзник настояваше също, поне част от бившите войници на Габиний да напуснат Египет.

Всичко това се свързва с драматичното развитие на събитията в самия Рим.