Александер Кравчук
Дните на Клеопатра (41)

Битката за вода

Почти под цяла Александрия — продължава разказа си авторът на „Александрийската война“ — минаваха подземни тунели и канали, достигащи чак до Нил. Под тях течеше сладка вода за домакинствата; защото минавайки през тях, водата след време се пречиства, а мътилката се утаява на дъното; тази вода се ползваше от собствениците и наемателите на сградите; обаче, взета направо от реката, водата е мътна, нечиста, причинява много болести. Простолюдието по принуда трябваше да се задоволява с речната вода, тъй като в целият град нямаше нито един извор.

Главният воден колектор се намираше в тази част на града, който държаха враговете. Това породи идея у Ганимед, да откъсне нашите от водата. Планът му беше одобрен и затова без отлагане той пристъпи към голяма и изнурителна работа.

Затвори каналите във всички овладяни от него квартали. След това заповяда непрекъснато да се черпи морска вода с помощта на машини и колела. Тази вода се изливаше на места, разположени по-високо от нашите позиции. Поради това тази вода, която използвахме, ставаше все по-солена. Нашите се чудеха: откъде тази промяна? Не можеха да си обяснят; защото техните другари, които лагеруваха по-нататък, твърдяха, че имат вода с непроменен вкус и вид, както преди. Затова започнаха взаимно да сравняват и да опитват; и тогава разбраха колко много се различават водните проби помежду си. Скоро се стигна до положение, че водата която бе по-близо до египетските позиции, изобщо не можеше да се пие, а в по-отдалечените участъци с всеки изминат ден ставаше все по-лоша.

Този факт отхвърли всички съмнения. Уплашиха се. На всички им се струваше, че са изправени пред окончателна катастрофа. Едни викаха:

— Защо Цезар не заповяда спешно да се качваме на корабите?

Други пък панически се страхуваха от отстъплението.

Защото нито можеха да се укрият приготовленията за бягство, тъй като между двата лагера имаше само едно тясно пространство, нито да се скрият на корабите, ако неприятелят атакува и преследва. Защото в района на Цезар имаше значителен брой постоянни жители. Те не бяха изхвърлени от къщите, понеже явно се преструваха, че ни помагат. Но който познава този народ и неговия характер, не се съмнява, че е способен на всякакво предателство.

Цезар успокояваше нашите с трезви слова. Убеждаваше ги:

— Копаейки кладенци, сигурно ще намерим сладка вода, защото по всички крайбрежия има такава. Ако не намерим, ние можем свободно да плаваме с корабите по море. Нашите врагове нямат флота, затова кой ще ни попречи всеки ден да пращаме кораби за вода — било на запад, било на изток? Никога няма да се случи така, че насрещните ветрове едновременно да откъснат корабоплаването в две различни посоки. Но затова пък нека никой не мисли за бягство! Нека забравят за него както онези, които най-високо ценят личното достойнство, така и тези, които биха желали само да спасят живота си. Днес с голям труд удържахме фронтална атака срещу нашите укрепления. Ако ги напуснем, няма да се справим с атакуващите нито по численост на войската, нито с отбрана на позициите. Товаренето на корабите би отнело много време и би било много трудно; още повече, че не може да става направо от сушата, а с помощта на лодки. А междувременно, неприятелите могат да действуват бързо, тъй като познават всички проходи и сгради. Ако успехът ги окриля, ще ни изпреварят и ще заемат по-високите точки, откъсвайки пътя на корабите. Затова отхвърлете тази мисъл! Длъжни сте да си поставите само една цел: победа!

С тази реч той сплоти всички. След това заповяда на офицерите да оставят другата работа и да наглеждат копаенето на кладенците. Работата не биваше да престава дори и през нощта. Започнаха работа много ентусиазирано. Само за една нощ откриха изобилно количество вкусна вода.

По този начин за кратко време успяха да ликвидират трудоемките машини на неприятеля.