Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Kleopatra, 1969 (Пълни авторски права)
- Превод от полски
- , 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- Петър К.
- Корекция
- mat (2010)
- Допълнителна корекция и форматиране
- Alegria (2012)
Издание:
Александър Кравчук. Дните на Клеопатра
Превод: Диди Спасова, Иво Бояджиев
Редактор: Ваня Антонова
Консултант: Любомир Павлов
Худ. оформление: Пенчо Мутафчиев
Коректор: Магдалина Георгиева
Худ. редактор: М. Узунов
Тех. редактор: Б. Стефанов
Поредица „Романи и повести“
Издателска къща „Лакрима“ София 1799 п.к. 41
Набор — „МИС“ — ИПК „Родина“
При оформяне на корицата са използувани кадри от филма „Клеопатра“.
История
- — Добавяне
Клеопатра и Ирод
Становищата на по-новите изследователи са разделени: едните поддържат, че Клеопатра посетила Ерусалим още на връщане от Ефрат през лятото на 36 година, а другите пренасят посещението в столицата на Юдея две години по-късно — през 34 година. Все пак, и това е най-същественото, срещата бе протекла по един и същи начин. Описанието на това събитие идва от еврейския историк Йосиф Флавий, който пише на гръцки език. Той живее цял век по-късно, но в своето произведение ползва описанията на съвременниците на онези събития, а може би, дори и на самия цар Ирод, който посреща Клеопатра в Ерусалим.
Следва да помним, че Йосиф Флавий принадлежи към противниците на политическата линия на Ирод, което често изразява в книгите си. Обаче по отношение на Клеопатра той питае същите чувства и възгледи, както Ирод и всички евреи. Ето характеристиката на царицата на Египет, направена от Флавий: „Клеопатра непрекъснато подстрекавала Антоний за враждебни изказвания против всички владетели, стараейки се да го склони да им отнема земите и да ги даде на нея; пък имала голямо влияние върху него, понеже той я обичал страстно. По природа била алчна и способна на голяма несправедливост. И така, тя отровила своя петнадесетгодишен брат просто само защото знаела, че трябва да наследи трона. Убила, с помощта на Антоний, сестра си Арсиное, която се укривала като послушница в светилището на Диана в Ефес. От нейните грабежи не убегнали нито храмове, нито гробници, дори при най-малката надежда за откриване на съкровища. Нямало свято място, което да е недостъпно за нея, от което да не ограби всички украшения, да не протегне хищнически ръце и да вземе онова, което можело да задоволи алчността на тази порочна жена. С една дума, била завладяна от такава страст, от излишества и от похотливост, че щом пожелаела нещо, искала да го притежава незабавно. Затова непрекъснато настройвала Антоний против по-заможните и се облагодетелствувала от тяхната собственост“.
Антоний пък, твърди историкът, „станал истинска играчка в ръцете на тази жена, като че ли бил омагьосан от любовния й чар. Не й отказвал нищо, изпълнявал всяко нейно желание“.
За самото посещение на Клеопатра в Ерусалим Флавий пише:
„Клеопатра съпровождала Антоний в похода му към Армения чак до Ефрат, на връщане посетила Апамея и Дамаск, а след това пристигнала в Юдея. Тук се срещнали с Ирод, който взел под аренда нейната част от Арабия, както и част от доходите от земите на Йерихон. Там имало балсам — най-ценния плод на тези краища, растящ единствено в тези земи. Привличали и прекрасните палмови гори. Задържайки се тук за известно време, Клеопатра често се срещала с Ирод и се опитвала да установи с него по-близки отношения, понеже по природа била безсрамна и — склонна към сладострастни удоволствия; а може, всъщност, наистина да я привличал или пък, което по-вероятно, крояла пъклени планове да го направи любовник насила. Така или иначе, изглеждала влюбена в него. Обаче Ирод, който отдавна я гледал с недобри очи, тъй като знаел, че съумява да терзае всички, смятал, че заслужава презрение, щом се е оставила да я понесат страстите; ако пък това е клопка за него, следва да я предупреди и накаже. Затова не се уловил на изкусните й медени думи и се съветвал с приятелите си, дали да не я унищожи при удобен случай. С това би освободил от много неприятности мнозина, които на собствен гръб почувствували нейната злоба. Това би било от полза и за самия Антоний, защото и на него не би останала вярна, ако изпаднел в трудно положение и нужда и трябвало да разчита на нея. Но приятелите му решили, че не трябва да прави това; обяснили му, преди всичко, че не бива да се излага на очевидната опасност при подобни действия; умолявали го с клетви да бъде благоразумен и да не прибързва. Защото Антоний нямало да остави това безнаказано, дори да го убеждават, че е от полза за него. Напротив, само като помисли, че са му я отнели насила и с хитрост, любовта му щяла да пламне още по-силно. А самият той щял да бъде лишен от подкрепа, ако се нахвърли върху жената, която имала толкова силна власт, колкото никоя друга“.
Тези уговорки на приятелите, разказва по-нататък историкът, нямали успех. Въздържал се от греха, с който го изкушавала и се отказал и от намеренията да унищожи развратницата. Предложил на царицата прекрасни дарове и я Съпроводил до самата граница на Египет.
Очевидно е, че в цитирания по-горе разказ на Йосиф Флавий нишката следва вярно някакъв източник близък до Ирод, може би, дневника на самия цар.
Ненавистта на Ирод имала и друга причина. Та нали царицата участвувала в заговора против него, подготвян в Ерусалимския дворец; разбира се, действувала само косвено. Тайно оказвала помощ на принцеса Александра — майката на жената на Ирод, ненавиждаща своя зет от все сърце. Когато нещата били разкрити и планът не успял, Александра искала да избяга в Египет. Заловена била в последния момент, скрита в ковчег, изнасян от двореца. След това Клеопатра се числяла към лицата, които най-горещо обвинявали Ирод, че убил младия си девер — сина на Александра — върховния жрец Аристобул. Обвинението било истинско, но Клеопатра не се интересувала от самото престъпление, а от аргументите срещу Ирод.
Плетеницата от тези тъжни дела и интриги никога не била окончателно разплетена. Сигурно е обаче, че известна отговорност имал както Ирод, така и Клеопатра. И двамата не се различавали много помежду си, що се касае до амбицията и умението да си служат с всякакви средства в борбата за власт.
Затова е останал известен спомен в Юдея, траен и необикновен, за онези години, когато Ирод треперел пред алчността на Клеопатра. Именно опасявайки се от най-страшното, царят подсилил крепостта Масада. Тя се намирала край Мъртво море, в пустинна област, на толкова стръмна скала над пропастта, че била почти недостъпна. Тук именно Ирод трупал запаси оръжие и по-специално храна. Благодарение на сухия и чист пустинен вятър на височината, те се съхранили и били годни за употреба почти сто години след това; така поне твърди споменатият вече Йосиф Флавий. Затова именно в Масада се отбранявал срещу римляните, осъденият на екзекуция отряд еврейски въстаници, дори след падането на Ерусалим; защитниците на крепостта извършили групово самоубийство чак през пролетта на 73 година.