Александер Кравчук
Дните на Клеопатра (83)

Съюз на умиращите

Царицата се завърна в своята столица триумфираща, а корабите бяха украсени с цветни гирлянди. Истината и така стана светкавично известна, но засега владетелката разви енергична дейност, събирайки средства отвсякъде и по всякакъв начин. Трябваха й както за военни цели, така и за евентуално принудително бягство с децата в далечни страни след окончателното поражение. Мислеше за Испания или Индия. В първата от тези страни тук-там още оказваха съпротива на римляните, а Индия се намираше толкова далече, че там никой не би успял да я стигне с евентуални маневри. Готови кораби чакаха на разположение в едно пристанище на Червено море.

Антоний пристигна в Александрия малко след Клеопатра, тъй като направи опит преди това да докара до Киренайка, т.е. днешна Либия, четири легиона; но техните командири не се подчиниха. Казваха, че първоначалното намерение на Антоний било да се самоубие, но след завръщането си в столицата, той живееше съвсем самотно на дигата, при фара на остров Фарос, изпълнен с омраза и презрение към себе си и целия човешки род. Скоро обаче, заедно с Клеопатра, се хвърлиха във вихъра на забавленията с желание да се възнаградят за онези изгубени дни. Тогава възникна „Съюзът на умиращите“ на мястото на бившия „Съюз на несравнимо забавляващите се“. В него се записваха онези, които, уж, били готови да напуснат този свят заедно с царицата и съпруга й; засега всъщност те продължаваха традицията на предишния съюз, канейки се взаимно на поредния пир.

Имаше много време, тъй като победителят се придвижваше напред много бавно. Антоний и Клеопатра се опитаха да влезнат в преговори с него. Правеха това заедно и явно, а освен това всеки вършеше това тайно и сам. Безуспешно. Господарят на положението, Октавиан, поставяше трудни условия; не приемаше вече компромиси.

Независимо от поражението, в Египет цареше спокойствие. Нещо повече: един източник съобщава, че населението било готово да защищава царицата. Това е напълно възможно, дори ако Клеопатра не беше прекомерно популярна сред поданиците, тъй като призракът на римското господство беше изплашил всички. А тя самата — сочи същият източник — се отнесе с презрение към тази любов и преданост на своите поданици. Очевидно, постъпката й е правилна. Тя си даваше сметка за надмощието на римляните. Знаеше, че войната означава разруха за страната и предварително изключи всякакви шансове за запазване на трона, ако не за нея самата, то поне за потомството. А сега тя преследваше именно това. Изпрати на Октавиан своя жезъл и диадема, молейки го да направи цар на Египет един от нейните синове. Казват, че победителят тайно уверявал, че няма да й стори нищо лошо; ясно е, че неговата цел е да завладее всички съкровища, които би могла да вземе със себе си при бягство.