Александер Кравчук
Дните на Клеопатра (8)

Проектът на Рул

Без да се отказват, Крас и Цезар изтеглили своя проект за завладяване на Египет. В края на 64 година предложили нов проект. Този път и двамата политици подходили и по-смело и по-хитро. Действували подмолно. Техните имена били сред имената на други политици. Въпросът за Египет бил скромно представен и се явявал само като една от точките на проект, който би обхванал цялата Република.

През декември 64 година народният трибун Рул представил проект за нова поземлена реформа. Той предвиждал да се заселят земи закупени от държавата. Средствата за покупката трябвало да се осигурят от продажбата на всички движими и недвижими имоти, които Републиката е придобила независимо по какъв начин след 88 година и за които все още не било взето никакво решение. Цялата тази колосална акция трябвало да се ръководи от 10 членна комисия, избрана по специален начин. Всеки опитен политик лесно би могъл да види истинската същност и цел на проекта на Рул. Та нали към тези придобити движими и недвижими имоти с които разполага Републиката след 88 година, трябвало да бъде причислен и Египет, приемайки, че Птолемей XI е направил съответно завещание. Но дадени кръгове смятали, че това може лесно да се фалшифицира. Опирайки се на основата на едно такова истинско или фалшиво завещание, комисията би могла да представи за продажба всички лични имоти и богатства, с които разполагал царят на Египет.

Или би имала същите тези възможности и права, които преди две години искали да получат под друг предлог Крас и Цезар. Лесно можело да се предвиди, че и двамата ще влезнат в състава на комисията и то от първите. Рул действувал по тяхна инициатива и с техни пари. Както предишният път и сега може лесно да се разбере, че острието на предложението е насочено срещу Помпей. След като комисията вече разполага с всички движими и недвижими имоти, получени след 88 година към тях можели да причислят и тези, които Помпей е спечелил от походите си на Изток; неотдавна той успял да присъедини към Републиката още една страна — Сирия. На него биха се паднали непосилният труд и лишенията, а истинската полза от победата биха заграбили политиците, които спокойно си седели в столицата и плетели интриги.

Както през 65 година и този път против машинациите застава Цицерон. На първи януари 63 година той приема поста консул, който получава главно от подкрепата на оптиматите, чиито интереси той вярно брани. Атакувайки проекта на Рул, Цицерон казва:

— Целта, до която искаха да стигнат тайно, днес мислят да осъществят с коварство, прекопавайки тунел под стената. Тази комисия на десетте, ще приеме твърдението, което все още се поддържа от някои; на основата на завещанието на царя, Египет е станал собственост на римския народ. И така, предайте Александрия на хора, които тайно се стараят да я получат, независимо от това, че им отказахме, когато действуваха явно!

С кого всъщност имаме работа? Това заговор на разбойници ли е или пиянски приказки? Планове на умни хора или мечти на луди?

В следващата си реч, произнесена пред народното събрание Цицерон се заема по-обстойно с този въпрос:

Проектът чрез лукавство премълчава въпроса за Александрия и Египет. Колкото по-дълбоко го скрива, толкова по-незабелязано го предава в ръцете на комисията на десетте! Кой от вас не знае, че много гласят, че много приказват, че въз основа на завещанието на царя, Египет не е ли собственост на римския народ? И ето, аз който съм консул на този народ, не само се сдържам да произнеса присъда, но дори не бих съобщил какво е моето мнение по този въпрос. Струва ми се, че това е нещо много сериозно, за което е трудно не само да се вземе решение, но дори и да се говори. Виждам, че има някои, които потвърждават факта за съществуване на завещанието. Знам също, че Сенатът изрази своето съгласие за приемане на наследството, тъй като след смъртта на Птолемей XI, изпрати хора в Тир, които получиха оставените от него пари. Разбирам накрая, че всички са съгласни с това: човекът, който управлява тази страна в момента не е по кръв, нито по дух цар! От друга страна се чуват и такива гласове:

— Няма никакво завещание! Римският народ не трябва да постъпва така, защото излиза, че иска да заграби всички съществуващи царства! Ако действително превземем Египет, населението на Италия ще започне масово да емигрира в тази страна, защото земята там е прекрасна и ражда всичко.

И така, за неща толкова важни и същевременно спорни, ще решава Рул и неговата комисия? Ако иска да се хареса на хората, ще им присъди наследство. Или на основата на своя проект ще продаде Александрия, след това Египет, сам ще си бъде съдия, сам ще решава всичко, ще бъде господар на прекрасния град и плодородни земи! Накрая ще се окаже, че е станал цар на тази богата държава. Но може би, не би искал да заграби чак толкова много власт за себе си. Може би няма да желае чак толкова много? В такъв случай може да издаде присъда, че Александрия е собственост на днешния цар или пък ще я предаде на римския народ. С какво право?

Цицерон и оптиматите спечелили. Вероятно не толкова от красноречието на консула, а благодарение на това, че мнозинството от римския народ изобщо не се интересувало от земи и заселване. Най-удобно и най-добре се живеело в самата столица. Пари, хляб и зрелища тук се получавали без никакво усилие. Просто продавали своите гласове на имотни господари по време на избори или на заседания на народното събрание.

Проектът на Крас и Цезар пропаднал за втори път. Въпросът със завещанието и превземането на Египет отново бил отложен. Птолемей XII се задържал на трона независимо от това, че в Рим, както авторитетно се изразява и самият консул, го смятали за узурпатор и флейтист. Бъдещето щяло да покаже, че този обрат на нещата донася полза, преди всичко на Цезар.