Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Kleopatra, 1969 (Пълни авторски права)
- Превод от полски
- , 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- Петър К.
- Корекция
- mat (2010)
- Допълнителна корекция и форматиране
- Alegria (2012)
Издание:
Александър Кравчук. Дните на Клеопатра
Превод: Диди Спасова, Иво Бояджиев
Редактор: Ваня Антонова
Консултант: Любомир Павлов
Худ. оформление: Пенчо Мутафчиев
Коректор: Магдалина Георгиева
Худ. редактор: М. Узунов
Тех. редактор: Б. Стефанов
Поредица „Романи и повести“
Издателска къща „Лакрима“ София 1799 п.к. 41
Набор — „МИС“ — ИПК „Родина“
При оформяне на корицата са използувани кадри от филма „Клеопатра“.
История
- — Добавяне
Бягство от Фарсала
Цезар разгроми голямата, но разпокъсана, армия на Помпей в Северна Гърция, в битката край Фарсала. Беше горещ летен ден през 48 година.
Късно след обяд, когато се реши изходът от битката, а хората на Цезар проникнаха в лагера, Помпей яхна коня и придружен от четирима другари препусна през равнината, напред. Мрак заля земята, после падна нощта, а те галопираха в пълно мълчание. Никой нямаше смелостта да отрони думица, разбирайки, колко горчиви са мислите на вожда. В продължение на четири години Помпей само побеждаваше. Громеше враговете в Италия, Африка, Азия, Юдея. Прочисти от пирати цялото море, от западните до източните покрайнини. Неговото име славеха народите на Кавказ и Пиринеите. Съдбата, безжалостна и завистлива, му беше приготвила унижението на поражението чак в края на неговия живот. Само преди няколко часа Помпей беше вожд на огромна армия, един от господарите на Републиката. Сега се криеше от преследвачите, преоблечен като избягал роб.
По пътя към бегълците се присъединиха и други корабокрушенци от потъващия кораб на републиканските войски. Събраха се около тридесетина души. Призори приближиха стените на Лариса. Хората викаха оттам, че ще дадат подслон. Но Помпей заповяда да продължат да яздят без почивка; навярно се е опасявал, че неверните гърци ще го предадат на победителя.
Яздейки покрай река Пеней, те навлезнаха в пролома между скалите на Оса и Олимп. Бяха смъртно изморени и ожаднели, нямаха дори канчета за вода; сребърните и златните кухненски сервизи останаха край Фарсала в палатките, за радост на победителите. В един момент Помпей слезе от коня, легна на земята и пи направо от реката като беден пастир.
Нощта прекараха в рибарска хижа, недалеко от устието на Пеней. Още щом започна да се развиделява, Помпей се качи на малка речна лодка; придружаваха го само неколцина бойци. На робите, останали му верни до последния момент, заповяда да отидат при Цезар; той ги увери, че там не ще ги срещне нищо лошо.
Лодката се плъзгаше край брега много бавно. Беше очевидно, че по този начин никъде няма да стигнат. Неочаквано обаче те забелязаха в далечината транспортен кораб. Опитаха се да привлекат вниманието му, като викаха и размахваха плащове.
Капитан на кораба беше един римлянин; макар никога да не беше разговарял с Помпей, той прекрасно го познаваше. Последната нощ беше сънувал сън, който в момента разказваше на другарите си.
— Яви ми се Помпей като жив. Но не с онази горда осанка, на която съм се възхищавал често. Стори ми се прекършен, унизен човек.
Казват, че точно в този момент един моряк извикал:
— От брега идва лодка! Онези крещят нещо, размахват плащове, дават знаци!
Помпей и другарите му бяха приети на кораба много гостоприемно. За вожда, лишен от прислуга, се грижеше един бивш преторианец; той именно сваляше сандалите и миеше краката на господаря.
Останаха закотвени през цялата нощ край македонския бряг, недалеч от град Амфиполис. Помпей повика местната аристокрация. Поиска пари и издаде заповед да се свикат младежи от провинцията, за да положат клетва. Дали не мислеше за организирането на нова армия? Но междувременно известиха, че легионите на Цезар са вече наблизо. Трябваше веднага да отплуват.