Александер Кравчук
Дните на Клеопатра (4)

Свещникът

Антиох избрал път през Сицилия. Пристигнал в Сиракуза, където се намирала резиденцията на наместника Верес. Той разбрал, че му се отдава една необикновена възможност — на територията на неговата провинция, едва ли не в ръцете му, имало голямо съкровище. Изпратил щедри дарове за принца и неговите приближени — масло, вино и пшеница. Дал прием. Залата била богато украсена, на масата имало красиви сребърни съдове. Принцът си тръгнал убеден, че Верес го приел достойно и също поканил наместника на гости. Показал му своето сребро, не малко количество златни съдове, украсени със скъпоценни камъни. Сред тях имало един черпак за вино, със златна дръжка, богато и изкусно орнаментирана.

Верес вземал в ръка всеки съд, учудвал се и хвалел изработката, а след приема започнал да мисли как и по какъв начин да ограби принца. Най-напред изпратил писмо да му дадат един от най-прекрасните съдове под предлог, че би искал да го покаже на своите гравьори. Принцът с охота се съгласил. След това помолил да му изпратят черпака със скъпоценните камъни, тъй като искал да го огледа по-добре. Получил и този предмет.

Принцовете занесли в Рим уникален свещник, изящно изработен, неповторим образец на изкуството, за да го дарят на Зевс. Понеже храмът не бил още довършен, решили да върнат свещника обратно в Сирия, и чак когато статуята на Зевс бъде поставена и осветена в готовия храм, имали намерение да подарят на бога този драгоценен дар.

По странен начин Верес разбрал, че Антиох носи свещника със себе си. Принцът се стараел никой да не знае за това. Не от страх и от подозрения, а просто не искал да го виждат, преди да стане собственост на целия римски народ. И ето сега, Верес го молел горещо да му изпрати този свещник. Обещавал, че сам ще разгледа това произведение на изкуството и няма да позволи никой друг да го види. Антиох отстъпил и по верни хора изпратил свещника в къщата на наместника. Когато го отвили, Верес извикал от удивление:

— Ето един истински царски дар! Дар, достоен за Капитолия.

Свещникът излъчвал сияние, артистичната изработка отговаряла на скъпите материали. Размерите подсказвали, че това произведения не може да служи на хората, а само на Бог, в неговия храм.

Накрая, хората на Антиох преценили, че Верес достатъчно се е радвал на тази прелест и пожелали да приберат свещника обратно. Но той се противопоставил:

— Искам още да се насладя на това чудо!

Заповядал им да си вървят. Слугите на Антиох се върнали с празни ръце. Принцът отначало нищо не подозирал. Но минал един ден, минал втори, още няколко дни — не върнали свещника. Принцът изпратил верни хора да приберат предмета. Но Верес ги отпратил. Това вече изглеждало странно. Същото се повторило още веднъж. Накрая принцът сам застанал пред наместника и помолил да му върне скъпите предмети. Верес пожелал да му бъде подарен този свещник, на което Антиох отговорил:

— Не мога да направя това. Страхувам се от Бога и от съда на хората!

Тогава домакинът се нахвърлил върху своя гостенин с обидни думи и заплахи. Заповядал, преди да настъпи нощта, принцът да напусне границите на провинцията. Той се опирал на донесение, че с Антиох в Сицилия са дошли пирати.

Пред огромното мнозинство в двора, събрали се на площада в Сиракуза, Антиох се разплакал и призовал като свидетели всички богове и всички граждани. Викал:

— Верес ми отне свещник със скъпоценни камъни, който трябваше да стои в Капитолия, като посвещение за моето приятелство с римския народ. Не ме интересуват другите съдове от злато и скъпоценности. Това е престъпление. Той трябва да бъде осъден за кражбата на този свят предмет!